Решение № 6871 от 9.05.2019 г. на ВАС по адм. д. № 2363/2018 г.

Решение № 6871 от 9.05.2019 г. на ВАС по адм. д. № 2363/2018 г., V о., докладчик председателят Диана Добрева Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на В. Г. - директор на Столичен инспекторат към Столична община, подадена срещу решение № 7860 от 18.12.2017 г. по адм. дело № 2686/2017 г. на Административен съд С. - град (АССГ), с което е отхвърлена жалбата на касатора против решение № 56/08.02.2017 г. на Комисията за защита от дискриминация (КЗД), постановено по преписка № 375/2015 г., в частта му, с която е установено, че по отношение на П. З. Г. е осъществила дискриминация по смисъла на § 1, т. 1 от ДР на ЗЗДискр. във връзка с чл. 5 от с. з. по признак "лично положение", като е осъществила словесен тормоз, наричайки го "наглец" и "рушветчия", както и в частта, с която на Георгиева е наложена на основание чл. 78, ал. 1 от ЗЗДискр. глоба в размер на 300 лева за осъществената дискриминация. Иска се отмяна на съдебното решение като неправилно, без да са формулирани конкретни касационни основания от изброените в чл. 209, т. 3 от АПК. Същите се обективират от оплакванията, доводите и възраженията, изложени в жалбата. Ответникът Захариев оспорва жалбата в писмен отговор и моли да се остави без уважение. КЗД, чрез процесуален представител счита жалбата за неоснователна. Столична община не е изразила становище. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за потвърждаване на решението. Настоящата инстанция намира, че касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна, поради следното: Установено е, че Георгиева и Захариев са били в трудовоправни отношения. Прието е, че е доказана употребата на посочените по-горе обидни думи на работното място от страна на Георгиева спрямо Захариев. Това е мотивирало КЗД а впоследствие и съдът да приемат наличие на дискриминация под формата на тормоз по признак "лично положение". Фактическата обстановка е правилно изяснена от АССГ, а мотивите му за отхвърляне на жалбата на касатора се споделят. Неоснователно е оплакването за съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Съдът е преценил доказателствата и е установил релевантните факти. Гласните доказателства са обсъдени в съвкупност с писмените такива, като съдът вярно и точно е приел кои факти и обстоятелства се установяват с тези свидетелски показания. Също така съдът е обосновал изводите за неосъществените факти поради пристрастност в показанията на разпитаните пред съда свидетели и липса на преки възприятия. Правилно съдът е възприел извода на специалната юрисдикция КЗД, че използвани от касатора вербални изрази са създали враждебна среда спрямо засегнатото лице и по този начин се е осъществил състав на нарушение по чл. 4, ал. 1 във връзка с чл. 5 от ЗЗДискр. Неоснователно е оплакването за нарушение на материалния закон. Първоинстанционният съд правилно е приел, че от събраните по делото доказателства е установено, че първоначалният жалбоподател П. З. е бил поставен в неблагоприятно положение на основание защитен признак. За да е осъществен състав на нарушение на ЗЗДискр. следва да е установено различно третиране на лицето, извършено съзнателно, при наличие на пряка причинно-следствена връзка между неблагоприятното отношение и причината за него, изразяваща се в признак по чл. 4 от закона. В този смисъл, не е достатъчно да се установи по-неблагоприятно третиране на определени лица, а е необходимо да се докаже още, че тази дискриминация е извършена съзнателно по някой от признаците, очертани в чл. 4 от закона. В случая, както пред Комисията, така и в първоинстанционното производство е установено, че В. Г., в качеството й на директор на Столичния инспекторат, е използвала по адрес на П. З., в негово присъствие вербални изрази ("наглец" и "рушветчия"), които са създали обидна и враждебна среда за засегнатото лице. Първоинстанционният съд е формирал обоснования правен извод, че по този начин физическото лице Георгиева (имаща качеството на директор на Столичен инспекторат към момента на извършване на деянието) е допуснала пряка дискриминация по признак "лично положение" в условията на упражняване на правото на труд от пострадалото лице, под формата на тормоз. Неоснователни са и оплакванията за необоснованост на съдебния акт, които са по-скоро бланкетни, доколкото в касационната жалба не се съдържат конкретни пороци в това отношение. Изложените от съда мотиви са подробни, логични и обосновани и отразяват волята на съда във връзка с приетите правни изводи въз основа на установените по делото факти. Наложената на Георгиева глоба от 300 лева е законосъобразна. Същата е в рамките на предвидения размер от 250 до 2000 лева по чл. 78, ал. 1 от ЗЗДискр. и е близо до минимума. Предвид изложеното липсват касационни основания за отмяна на първоинстанционното решение, което като правилно следва да се остави в сила. Разноски от ответниците не са претендирани. Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на пето отделение,