Решение № 5253 от 9.04.2019 г. на ВАС по адм. д. № 8021/2018 г.

Решение № 5253 от 9.04.2019 г. на ВАС по адм. д. № 8021/2018 г., IV о., докладчик председателят Аделина Ковачева Производството е по реда на чл. 208 във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 АПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от "Е. Ю." ЕАД със седалище в град П. против решение № 3065 от 9.05.2018 г. по адм. дело № 8560/2017 г. на Административен съд С.-град. С него е отхвърлена, като неоснователна жалбата му против решение № Ц-19 от 1.07.2017 г. на Комисията за енергийно и водно регулиране в частта му по раздел V, т. 3. 1 и по раздел VІ, т. 2. Наведени са доводи за нищожност на решението в частта му касаеща раздел V, т. 3. 1 от административния акт, поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, както и неспазване на материалния закон и необоснованост - отменителни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК. С касационната жалба се претендират разноски за двете инстанции. Ответникът – Комисия за енергийно и водно регулиране /КЕВР/ чрез процесуалния си представител, изразява становище за неоснователност на касационната жалба и претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Заинтересованата страна – "Електроенергиен системен оператор", чрез процесуалния си представител изразява становище за неоснователност на касационната жалба и претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Участвалият в настоящото производство прокурор от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Мотивира се, че съдът е приел представените доказателства и е изяснил релевантните факти, поради което липсват фактически и правни основания за промяна на извода му за законосъобразност на оспорените части от акта. Касационната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество е частично основателна. Производството пред административния съд е образувано по жалба, подадена от "Е. Ю." ЕАД /"ЕР Юг" ЕАД/ против решение № Ц-19 от 1.07.2017 г. на Комисията за енергийно и водно регулиране в частта му по раздел V, т. 3. 1 и по раздел VІ, т. 2. С раздел V, т. 3. 1 КЕВР е определила, че производителите на електрическа енергия от слънчева и вятърна енергия, присъединени към електроразпределителните мрежи, заплащат ежемесечно определена цена на операторите на електроразпределителните мрежи, които превеждат цената на "ЕСО" ЕАД, за което последното не дължи плащане. С раздел VІ, т. 2 на дружеството са определени цени за третата ценова година от четвъртия регулаторен период при ценообразуващи елементи: корекция на основание чл. 38, ал. 3, т. 3 от Наредба № 1 от 14.03.2017 г. за регулиране на цените на електрическата енергия /минус/ - 11 352 хил. лв.; корекция на основание чл. 38, ал. 4 от Наредбата - /минус/ - 9 704 хил. лв.; необходими годишни приходи – 258 171 хил. лв. и пренесена електрическа енергия – 8 134 295 МВч. Възраженията са за наличие на отменителни основания по чл. 146, т. 1-5 АПК. На първо място се твърди нищожност на административния акт в частта му по раздел V, т. 3. 1, тъй като КЕВР няма компетентност да налага задължения на операторите на разпределителните мрежи, които не се следват от ЗЕ и са в нарушение на принципа за недискриминационност на цените. Посочено е, че административният орган не е спазил установената форма и е нарушил процесуалните правила: в решението са изложени общи разсъждения за всички мрежови оператори, без да е отчетена спецификата на всяка отделна мрежа; липсва аргументация защо изчисленията на дружеството е следвало да бъдат коригирани и защо възраженията му са приети за неоснователни. Твърди се липсата на прозрачност и предвидимост при прилагането на чл. 38, ал. 3, т. 3 от Наредба № 1/2017 г., тъй като КЕВР не е направила корекция в необходимите приходи, вземайки предвид реализираните от дружеството инвестиции, които не са били разчетени в предходния трети регулаторен период. Посочено е, че дружеството има разчетени близо 10 млн. лв. по-малко средства за оперативни разходи за всяка ценова година от регулаторния период, които не са отчетени при извършване на корекцията на необходимите годишни приходи с фактора Z. На следващо място е посочено, че с решението неправилно е запазен размерът на разходите за балансиране, тъй като не съответства на реално извършените от дружеството разходи за предходната ценова година, както и че като ценообразуващ елемент са включени приходи от реактивна енергия. На последно място смята, че с решението не се изпълняват целите, както на ЗЕ, така и на НРЦЕЕ за заплащане на справедливи цени, които да съответстват на разходите на дружеството, както и липсата на предпоставки за създаване и развитие на конкурентен и финансово стабилен енергиен пазар. Въз основа на представената административна преписка и допуснатата по делото съдебно-икономическа експертиза, съдът е установил, че производството по определяне на цени е започнато въз основа на заявление за утвърждаване на цени за достъп до и пренос през електроразпределителната мрежа за третата ценова година от четвърти регулаторен период, подадено от "Е. Ю." ЕАД на 31.03.2017 г. Към заявлението са представени допълнително писмени доказателства, обосновка на поисканите цени, както и различни справки. Съдът е установил от писмените доказателства изпълнението на нормативните изисквания във връзка с подготовката и общественото обсъждане на решението, кворума на заседанието, на което е прието и мнозинството. В тази връзка е съобразил, че оспореният административен акт е издаден от компетентен орган в рамките на материалната и времевата му компетентност в писмена форма и при излагане на фактическите и правни основания. Посочил е, че КЕВР е изложила мотиви относно ценообразуващите елементи, както и защо не приема част от заявените разходи. Приел е, че с приложения общ подход КЕВР е гарантирала равнопоставеността на отделните категории енергийни предприятия, като е спазила принципа по чл. 23, т. 5 ЗЕ. Позовавайки се на Наредба № 1/2017 г. съдът е приел, че КЕВР правилно е определила корекциите по чл. 38, ал. 3, т. 3 и чл. 38, ал. 4 от подзаконовия нормативен акт, като е посочил, че в Наредбата не е предвидено неизвършване на корекции, както и разсрочването им във времето. Посочил е, че с оглед осигуряване на баланс между интересите на енергийните предприятия и крайните клиенти и предвид необходимостта от справедливо прехвърляне на разходите е целесъобразно в необходимите приходи да бъдат включени разходи за балансиране в определения от КЕВР размер на 1. 80 лв. /МВч. По всички така изложени съображения е приел обжалваните части на акта на регулаторния орган за законосъобразни и е отхвърлил подадената срещу него жалба, като неоснователна. Решението е правилно само досежно раздел VІ, т. 2 от административния акт. В останалата му част решението е постановено при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Съгласно разпоредбата на чл. 172а, ал. 2 АПК, към решението си съдът излага мотиви, в които се посочват становищата на страните, фактите по делото и правните изводи на съда. Именно в мотивите на съдебното решение следва да бъдат изложени фактите и обстоятелствата, които съдът е приел за установени въз основа на преценката на събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и по вътрешно убеждение. Съобразно приетите за установени обстоятелства, съдът следва да квалифицира фактите и да направи съответните правни изводи, които също следва да бъдат изложени в мотивите на решението. При мотивиране на фактическите и правни изводи на съда, същият следва да се произнесе по фактическите и правни доводи и възражения на страните, както и да обсъди събраните по делото доказателства и обоснове приемането им или изключването от доказателствения материал. С обжалваното решение решаващият състав не се е произнесъл по нито един от доводите на оспорващата страна за материална незаконосъобразност на оспореното решение в частта му по раздел V, т. 3. 1, с който електроразпределителните дружества са задължени да превеждат цената на "ЕСО" ЕАД, заплатена им от производителите на електрическа енергия от слънчева и вятърна енергия, с което е нарушено процесуалното изискване на чл. 172а, ал. 2 АПК за мотивиране на съдебния акт. Така допуснатите съществени нарушения на процесуалните норми съставляват отменително основание по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК. Решението в частта, с която е отхвърлена жалбата на "ЕР Юг" ЕАД срещу раздел V, т. 3. 1 ще следва да се отмени и делото се върне за ново разглеждане от друг състав на същия съд. По отношение на раздел VІ, т. 2 от решение № Ц-19/2017 г. в касационната жалба под формата на касационни основания се повтарят възраженията, направени в първоинстанционното производство за нарушения на чл. 146, т. 2, 4 и 5 АПК. Касаторът твърди, че при издаване на решението си КЕВР е изложила общи разсъждения за всички мрежови оператори, без да вземе предвид спецификата на всяка отделна мрежа. Възражението е неоснователно. При издаване на процесното решение и спазвайки общите принципи по чл. 23 ЗЕ, КЕВР е извършила анализ и оценка на представената от "Е. Ю." ЕАД информация, на база на която е определила цените за третата година от четвъртия регулаторен период. В мотивите ясно е посочено, че с решение № Ц-27/31.07.2015 г. КЕВР е приела за четвъртия регулаторен период на енергийните предприятия, които осъществяват дейността "разпределение на електрическа енергия", приложим метод за регулиране "горна граница на приходи". Съгласно чл. 38, ал. 3 от Наредбата признатите необходими приходи на енергийното предприятие, се коригират при неизпълнение на определените от КЕВР целеви показатели и разликата между прогнозните и реализираните инвестиции, на основата на достоверни данни за активите по дейности, съгласно представените отчети и/или извършена проверка. Необходимите годишни приходи се коригират и с разлики в разходите за покупка и продажба на електрическа енергия, както и за разлика в разходи, предизвикани от промяна в броя на клиентите – чл. 38, ал. 4 от НРЦЕЕ. КЕВР е направила проверки на извършените от жалбоподателя инвестиции, при които е установено неизпълнение между прогнозираните и реално извършени инвестиции, като констатациите са отразени в доклад вх. № Е-Дк-274#1 от 18.05.2017 г. и доклад вх. № Е-Дк-174 от 27.05.2017 г. /докладът за цени/, срещу който дружеството не е възразило. Обсъдила е и постъпилото становище от дружеството, като в акта са изложени мотиви за всяко едно възражение относно определянето на цените. В тази връзка е неоснователно възражението на касатора, че решението не отговаря на изискването за форма по чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК. Административният орган е изложил мотиви общо за всички електроразпределителни дружества /стр. 43 от решението/ след анализ на данните във връзка с корекциите на утвърдените през предходния ценови период необходими годишни приходи и цени на електроразпределителните дружества и при отчитане на постигнатите резултати като е приложил "общ подход" по отношение на формирането на цените и отделно е анализирал представената информация за всяко едно дружество, включително и за жалбоподателя /стр. 62 от решението/. Спазени са и изискванията на чл. 13, ал. 2 ЗЕ, решението е прието в законоустановения състав и мнозинство. Както правилно е приел АССГ утвърждаването на цените на различните енергийни дружества в едно решение, не съставлява нарушение на изискванията за форма, поради което твърдението на касатора в тази насока е неоснователно. Неоснователни са възраженията за неправилно прилагане на материалния закон. Както бе посочено КЕВР е приложила като метод на ценово регулиране "горна граница на приходите", определен в чл. 3, ал. 2, т. 2 от НРЦЕЕ, съгласно който регулаторният период е с продължителност от 2 до 5 години; след проведен регулаторен преглед комисията утвърждава цени и необходими годишни приходи на енергийното предприятие за първата година от регулаторния период и може да ги изменя в края на всяка ценова година или в края на регулаторния период в съответствие с глава трета от наредбата. С обжалваната част от процесното решение са изменени утвърдените с решение Ц-27 от 31.07.2015 г. на КЕВР цени на "Е. Ю." ЕАД и необходими годишни приходи за третата година от този регулаторен период, единствено чрез корекциите, предвидени в глава III и по-точно в чл. 38, ал. 3 и ал. 4 от НРЦЕЕ. По силата на чл. 38, ал. 3 при регулиране на цените чрез методите на ценово регулиране по чл. 3, ал. 2, т. 2 могат да се извършат следните годишни корекции: 1. с инфлационен индекс /И/ за предходен период, на основата на данни от Националния статистически институт, съобразно влиянието му върху признатите разходи за дейността /без разходите за амортизации/ и с коефициент за подобряване на ефективността при спазване на принципите на чл. 23 и чл. 31 ЗЕ; 2. с показатели въз основа на изпълнението /качество на енергията, качество на обслужването/, като признатите необходими приходи на енергийното предприятие се коригират при неизпълнението на определените от комисията целеви показатели и разликата между прогнозните и реализираните инвестиции и 3. в резултат на изпълнени и отчетени инвестиции, на основата на достоверни данни за активите по видове дейности, съгласно представените отчети и/или извършена проверка. Според ал. 4 на същия текст от Наредбата, при прилагане на метода "горна граница на приходи" се извършва корекция и с фактора Z, който представлява абсолютната стойност на разликата между прогнозни и отчетени разходи за предишен ценови период; в случаите, когато прогнозните разходи са по-високи от отчетените, необходимите приходи се намаляват за следващия ценови период и обратно - когато отчетените разходи са по-високи от прогнозните, необходимите приходи се увеличават с тази сума за следващия ценови период; корекцията със Z се прави само за разлики в разходите за покупка и продажба на електрическа енергия, както и за разлика в разходи, предизвикани от промяна в броя на клиентите. Видно от мотивите на процесното решение, корекция с фактора Z е приложена след анализ на отчетната и прогнозната информация, представена от електроразпределителното дружество, съдържаща данни за първите две години от регулаторния период, определен с решение Ц-27 от 31.07.2015 г. на КЕВР. Методът "горна граница на приходи" допуска извършване на корекции единствено по глава III от Наредбата при утвърждаване на необходимите годишни приходи и цени за третия ценови период, като стойността на фактора Z е изчислена съгласно изискванията на чл. 38, ал. 4 от Наредбата по предвидената в нея формула, която отразява разликата между прогнозните разходи и реално отчетените от дружеството. Другата корекция, която е приложена е по отношение на прогнозните и извършените инвестиции съгласно чл. 38, ал. 3 от Наредбата във връзка с установени от КЕВР отклонения между инвестиционната програма и действително извършените инвестиции. Както правилно е прието от административния орган и от първоинстанционния съд, за утвърждаването на необходимите годишни приходи са от значение фактите и обстоятелствата за ценовия период 1.07.2017 г. – 30.06.2018 г. и е неотносимо посоченото от касатора, че за периода 2005 – 2016 г. дружеството е инвестирало повече от одобреното в ценовите решения на КЕВР. В случая на "ЕР Юг" ЕАД са утвърдени определен размер инвестиции, които следва да извърши през всяка една година от регулаторния период, като посочените инвестиции следва да се възвърнат чрез цените. Правилно КЕВР е наложила корекция след като дружеството не е доказало реално изпълнен размер на заложените инвестиции през първите две години на регулаторния период, като е събирало приходи, без да е извършило необходимите разходи за инвестиции. Правилно е и посоченото в решението на КЕВР, че корекциите не могат да бъдат разсрочени във времето, тъй като Наредба № 1/2017 г. не предвижда такава възможност. Относно доводите, касаещи разходите за балансиране следва да се има предвид, че разходите са присъщи за дейността на доставчиците на електрическа енергия, които следва да се прехвърлят към крайните клиенти, тъй като небалансите се предизвикват от промяна в поведението на клиентите. Прогнозите обаче се изготвят от доставчиците, поради което следва дружествата да се стремят към по-точни прогнози, за да се спази основния принцип на балансиращия пазар с цел осигуряване на баланс между интересите на енергийните предприятия и крайните клиенти. Доколкото част от разходите за небаланс се дължат на промяна в поведението на клиентите, но друга от погрешно изготвени прогнози, то включването на пълната заявена стойност на разходите за балансиране в необходимите приходи на дружеството, би нарушило интересите на потребителите. Още повече, че от доказателствата по делото и от заключението на вещото лице е установено, че "Е. Ю." ЕАД е прехвърлило отговорността за балансиране на крайния снабдител "ЕВН Б. Е." по силата на Правилата за търговия с електрическа енергия. По този начин дружеството е намалило до минимум разходите за балансиране, тъй като се е възползвало от възможността за разпределяне на тези разходи между максимално голям брой участници на електроенергийния пазар. Като правилно, решението на АССГ в частта му по VІ, т. 2 следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на делото и направеното искане от процесуалния представител на КЕВР, жалбоподателят ще следва да заплати на основание чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ във вр. с чл. 78, ал. 8 ГПК 100 лв. – юрисконсултско възнаграждение. По отношение на направеното искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение от страна на процесуалния представител на "ЕСО" ЕАД и с оглед връщане на делото в частта му по раздел V, т. 3. 1, въпросът с разноските за водене на делото във Върховния административен съд ще следва да се реши при новото му разглеждане от първоинстанционния съд - чл. 226, ал. 3 АПК. Водим от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2 и чл. 222, ал. 2, т. 1 АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение