Решение № 3766 от 11.03.2020 г. на ВАС по адм. д. № 11735/2019 г.

Решение № 3766 от 11.03.2020 г. на ВАС по адм. д. № 11735/2019 г., I о., докладчик председателят Милена Златкова Производството е по реда на чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ вр. чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/. Образувано е по касационна жалба на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - София /"ОДОП"/, подадена чрез процесуален представител гл. юрк. Тодорова, против Решение № 5009 от 16.07.2019 г. на Административен съд - София - град /АССГ/, постановено по адм. д. № 5251/2018 г. Със същото е отменен Ревизионен акт /РА/ № Р-22221016009524-091-001/01.12.2017 г. издаден от орган по приходите при ТД на НАП - София, потвърдена с Решение № 299/23.02.2018 г. на директора на Дирекция "ОДОП" - София при ЦУ на НАП, с който са установени задължения за данък върху данъчна основа по чл. 17 от ЗДДФЛ за данъчен период 01.01.2010 г. – 31.12.2010 г. в размер на 4 804, 66 лв. главница, ведно със съответните лихви за забава в размер на 3 230,31 лв., и в полза на жалбоподателката са присъдени разноски по делото. В касационната жалба и представеното допълнение към нея се релевират оплаквания, че решението е неправилно поради допуснати нарушения на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила, представляващи отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Не са изложени конкретни оплаквания относно приложението на чл. 109 от ДОПК. Излагат се доводи по съществото на спора. Претендира се отмяна на решението и присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение за две инстанции. Ответникът по касационната жалба – В. Митрева от [населено място] – оспорва същата чрез пълномощника си адв. Картунова Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, първо отделение счита, че касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима, но разгледана по същество, е неоснователна поради следните съображения: За да отмени РА, първоинстанционният съд е приел, че приходните органи не са спазили срока по чл. 109, ал. 1 ДОПК за образуване на ревизионното производство. Съдът е приел, че този срок е преклузивен и с изтичането му се препятства възможността органите по приходите да установяват данъчни задължения. Изложени са мотиви, че съгласно трайно установената съдебна практика, началният момент на ревизионното производство е този на предприемането на действия по връчване на заповедта за възлагане на ревизия /ЗВР/. В конкретния случай процесната ЗВР № Р-22221016009524-020-001 е издадена на 30.12.2016 г., но е връчена на жалбоподателката на 03.01.2017 г. Административният съд е приел, че според правилата за броене на сроковете за задължения по ЗДДФЛ за 2010 г., преклузивният срок по чл. 109, ал. 1 от ДОПК за образуване на производството по издаване на РА изтича на 31.12.2016 г. Съгласно нормата на чл. 112, ал. 1 ДОПК, ревизионното производство се образува с издаване на ЗВР, но съобразно правилото на чл. 114, ал. 1 от ДОПК, срокът за извършване на ревизията е до три месеца и започва да тече от датата на връчване на заповедта за възлагане. В тази връзка е прието, че с връчването на ЗВР на В. Митрева на дата 03.01.2017 г., процесното ревизионно производство се явява незаконосъобразно. Обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно постановено. Срокът по чл. 109, ал. 1 ДОПК е преклузивен, както е посочил АССГ в мотивите на своето решение, и след неговото изтичане не може да се образува ревизионно производство за установяване на данъчни задължения. Тъй като срокът е преклузивен, съдът следи служебно за неговото спазване, за разлика от давностния срок. Този срок е следвало да бъде съобразен от органите по приходите при издаване на оспорения ревизионен акт. В конкретния случай, ЗВР е издадена на 30.12.2016 г., но същата е връчена на жалбоподателката на 03.01.2017 г. Настоящият съдебен състав счита, че правилно първостепенният съд е приел, че преклузивният срок по чл. 109, ал. 1 ДОПК е изтекъл към момента на връчване на данъчно задълженото лице на ЗВР, който в случая е 03.01.2017 г. Актуалната и преобладаваща практика на ВАС категорично приема, че ревизионното производство се смята за образувано с връчването на ЗВР на данъчно задълженото лице, а не с издаването й /вж. решения по адм. дела № 9906/2014 г., адм. д. № 392/2015 г., адм. д. № 9301/2016 г. и мн. др./. Образуването на ревизия на В. Митрева за установяване на задължения по ЗДДФЛ за 2010 г. след изтичане на срока по чл. 109, ал. 1 ДОПК е съществено нарушение на административнопроизводствените правила, поради което води до единствения законосъобразен извод, който е направен и от първоинстанционния съд, за отмяна на ревизионния акт, без да е необходимо разглеждане на правния спор по същество. С оглед гореизложеното настоящият съдебен състав счита, че обжалваното решение е постановено при стриктно спазване на материалноправните и процесуалноправни разпоредби и затова като правилно на основание чл. 221, ал. 2, изречение първо, предложение първо АПК следва да бъде оставено в сила. Водим от горното, Върховният административен съд, първо отделение