Решение № 15055 от 12.12.2014 г. на ВАС по адм. д. № 2866/2014 г.

Решение № 15055 от 12.12.2014 г. на ВАС по адм. д. № 2866/2014 г., V о., докладчик съдията Илиана Славовска Производството е по реда на чл. 208 - 228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от Цветослав Николов Кръстев - полицейски орган при Районно управление "Полиция" (РУП) Ботевград срещу решение № 1308 от 21.12.2013 г. по административно дело № 827/2013 г. от Административен съд София-област, с което е обявена нищожността на постановена от него Заповед за задържане на лице с рег. № 358/16.07.2013 г. По наведени доводи за неправилност на решението се иска отмяната му. Процесуалният му представител претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът по касационната жалба - Мартин Тихомиров Гьоков, чрез процесуалния си представител в съдебно заседание изразява становище за неоснователност на жалбата и моли съда да постанови решение, с което да я отхвърли. Претендира присъждане на деловодни разноски. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд (ВАС), състав на Пето отделение, при извършената служебно проверка на атакуваното решение по реда на чл. 218, ал. 2 АПК и предвид наведените в касационната жалба доводи, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена от активно легитимирана страна, в срока по чл. 211 АПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна, поради следните съображения: С обжалваното решение първоинстанционният съд, след извършената проверка на всички основания по реда на чл. 168 АПК приема, че оспорената пред него заповед е постановена при липса на материалноправна компетентност на органа и на това основание е обявил същата за нищожна. Решението е правилно. Правилно, въз основа на събраните по делото доказателства, съдът е приел за установено, че процесната заповед е постановена след като вече е била издадена заповед № 76 от 16.07.2013 г. на РУП Ботевград, с която спрямо Гьоков е била предприета принудителната административна мярка по чл. 63, ал. 1, т. 1 ЗМВР (отм.). Въз така установените факти, по които страните не спорят, съдът е извел обоснован и законосъобразен извод, че в случая органът, постановил акта, не е притежавал материалноправна компетентност за постановяването му и заповедта е нищожна. Наведените в касационната жалба доводи за наличие на компетентност на органа, постановил акта по принцип не водят до обратен извод за конкретния случай. Предвид изложеното, настоящият съдебен състав на ВАС приема, че обжалваното решение, което валидно и допустимо е и правилно и следва да бъде оставено в сила, като постановено при отсъствие на касационни основания за отмяна. При този изход на делото и на основание чл. 143, ал. 1 АПК Областна дирекция на МВР - София следва да бъде осъдена да заплати на Мартин Гьоков направените деловодни разноски в размер на 500 лв., представляващи хонорар за един адвокат. Направеното възражение за прекомерност на същия е неоснователно предвид определените нормативно минимални размери на адвокатските възнаграждения в тези случаи. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, Пето отделение