Решение № 6808 от 18.06.2026 г. на ВАС по адм. д. № 3785/2026 г.

Производството е по реда на чл.208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на В. Г. В. от гр. Плевен, чрез адв. Грозев, срещу решение №412/10.02.2026 г., постановено по адм. дело №685/2025 г. по описа на Административен съд - Плевен, с което е отхвърлена жалбата му срещу заповед № 513з-7400/19.06.2025г. на директора на СДВР за налагане на дисциплинарно наказание „уволнение“ и прекратяване на служебното правоотношение. В жалбата се релевират оплаквания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и съдопроизводствените правила и необосновано - отменителни основания по смисъла на чл.209, т.3 от АПК, и се претендира неговата отмяна със законните последици. Ответникът директор на Столична дирекция на вътрешните работи /СДВР/, чрез гл.юрк. Алипиева, оспорва касационната жалба и моли за оставяне в сила на обжалваното решение като правилно и законосъобразно. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Прокурорът от Върховна касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба и обоснованост, правилност и законосъобразност на решението и предлага да се потвърди изцяло. Върховният административен съд, второ отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена в срока по чл.211, ал.1 от АПК и от надлежна страна, а разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение, административният съд е отхвърлил жалбата на настоящия касатор срещу заповед № 513з-7400/19.06.2025г. на директора на СДВР, с която на основание чл.204 т.3, чл. 194 ал.2 т.4 ЗМВР, чл. 197 ал.1 т.6 и чл. 203 ал.1т.13 ЗМВР за нарушения на т.28 б. „а“, „б“ и „в“ от Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР, му е наложено дисциплинарно наказание „уволнение“ и по реда на чл. 226 ал.1 т.8 ЗМВР е прекратено служебното му правоотношение за длъжността младши инспектор – старши полицай в 03 група „Опазване на обществения ред“ на сектор „Общинска полиция“ към отдел „Охранителна полиция“ по допълнителен щат към щата на СДВР. За да постанови този резултат, съдът е приел, че заповедта е издадена от компетентен орган, в изискуемата писмена форма и при липсата на допуснати нарушения на административно-производствените правила и спазена процедура по налагане на дисциплинарното наказание, съгласно изискванията на чл.195, ал. 2 и чл.206, ал.1 от ЗМВР. Подробно е анализирана изяснената по делото фактическата обстановка на деянието, което съставлява комплекс от фактически действия, сочещи в съвкупност на нарушение на Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР. При обстойна преценка на събраните по делото доказателства, съдът е приел,че не са оборени констатациите и мотивите на дисциплинарно-наказващия орган ,вкл. че действията на служителя на МВР са станали достояние на широката общественост, с което е бил уронен престижа на службата. Прието е, че наложеното наказание е за доказано нарушение както от обективна, така и от субективна страна, съответства на характера и тежестта на нарушението, което се определя като тежко дисциплинарно нарушение по смисъла на чл. 203, ал.1, т.13 ЗМВР, тъй като е обвързано с нарушение на визираните в заповедта б. „а“, „б“ и „в“ на т.28 от Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР и като резултат е довело до уронване престижа на службата. Така постановеното решение е правилно, обосновано и законосъобразно, като мотивите се споделят изцяло от настоящата инстанция по реда на чл.221, ал.2, предл. второ от АПК. При напълно изяснена фактическа обстановка административният съд е извел обосновани и правилни правни изводи за законосъобразност на оспорената заповед. Неоснователни са оплакванията за нарушение на материалния закон и необоснованост на съдебния акт. Заповедта е издадена за установено дисциплинарно нарушение по чл. 194, ал. 2, т. 4 от ЗМВР " неспазване на правилата на Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР", което законът определя като тежко нарушение на служебната дисциплина, съставомерно по чл. 203, ал. 1, т. 13 от ЗМВР "деяния, несъвместими с етичните правила за поведение на държавните служители в МВР, уронващи престижа на службата". От събраните по делото доказателства е видно, че дисциплинарното производство е проведено съгласно изискванията на чл. 206, ал. 3 и ал. 4 от ЗМВР, в срока по чл. 195, ал. 2 от ЗМВР. Нарушаването на разпоредбите на б. „а“, „б“ и „в“ на т.28 от Етичния кодекс за поведението на държавните служители в МВР правилно е било квалифицирано като дисциплинарното нарушение съгласно чл. 203, ал. 1, т. 13 от ЗМВР. Безспорно от доказателствата по делото е установено, че на посочените в заповедта място и време и по описания начин служителят е извършил действия, с които е осъществил дисциплинарно нарушение чрез шофиране след употреба на алкохол, препятстване на проверката с техническо средство Алкотест Дрегер 7510 с фабр. № ARDN-0013 за употреба на алкохол и тест за наркотици с Дръг тест 5000 с фабр. № ARRC -0018, оказал е съпротива и при вземането на пълна кръвна проба в медицинското заведение, които действия, независимо от причините, довели до тази реакция на служителя, съставлява нарушение на правилата на Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР, като поведението му е било несъвместимо с тях и е уронващо престижа на службата. Обосновано съдът е приел за правилни изводите на административния орган, че са изпълнени и двете кумулативни предпоставки за ангажиране на дисциплинарна отговорност по чл. 203, ал. 1, т. 13 от ЗМВР, доколкото безспорно от събраните доказателства се установява, че В. не е съобразил законността на извършените от него действия, които са несъвместими със службата. При установяване на тежко нарушение на служебната дисциплина по смисъла на чл. 194, ал. 2, т. 4 от ЗМВР във вр. с чл. 203, ал. 1, т. 13 от ЗМВР, дисциплинарно-наказващият орган действа при условията на обвързана компетентност и следва да наложи най-тежкото, предвидено в нормата на чл. 203 от ЗМВР наказание. Неоснователни са доводите на касатора, че се касае за три дисциплинарни нарушения, които не са разгледани поотделно в дисциплинарното производство, тъй като дисциплинарното наказание „уволнение“ е наложено на основание чл. 203, ал. 1, т. 13 от ЗМВР, а не на някои от основанията по чл. 203, ал. 1, т. 1 -16 от ЗМВР. Предвид изложеното, обжалваното решение като постановено при липса на сочените основания за отмяна по чл.209, т.3 от АПК, следва да бъде оставено в сила, а касационната жалба – без уважение като неоснователна. С оглед изхода на делото и надлежно заявената от ответника претенция за присъждане на разноски, касаторът дължи юрисконсултско възнаграждение за настоящата инстанция в размер на 75 евро, определено по реда на чл. 78, ал. 8 от ГПК, във вр. с чл. 37 от Закон за правната помощ и чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната помощ. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, второ отделение,