Решение № 4812 от 24.04.2020 г. на ВАС по адм. д. № 5966/2018 г.

Решение № 4812 от 24.04.2020 г. на ВАС по адм. д. № 5966/2018 г., V о., докладчик съдията Еманоил Митев Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от Изпълнителния директор на ИА "Автомобилна администрация", чрез пълномощника му, срещу решение № 188 от 22.03.2018 г., постановено по адм. дело № 886/2017 г. от Административен съд П. с доводи, че същото е постановено при неправилно приложение на материалния закон и в противоречие с неговата цел - отменителни основания по чл. 209, т. 3, предл. първо АПК. Иска се отмяна и връщане на делото за ново разглеждане. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответната страна – В. Д., в отговор на касационната жалба и в писмено становище излага доводи за нейната неоснователност и моли съда обжалваното решение да бъде оставено в сила, като правилно и законосъобразно. Процесуалният представител на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Настоящата инстанция, като взе предвид доводите на страните и доказателствата по делото, намери за установено следното: Касационната жалба е депозирана в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна при следните съображения: Предмет на съдебен контрол за законосъобразност пред решаващия съд е Заповед № ДН-00-11/31.10.2017 г., издадена от Изпълнителния директор на Изпълнителна агенция "Автомобилна администрация" (ИААА), гр. С., с която на В. Д. е наложено дисциплинарно наказание "порицание" на осн. чл. 90, ал. 1, т. 2, чл. 89, ал. 2, т. 1 и чл. 108 вр. чл. 91, ал. 1 от Закона за държавния служител (ЗДСл). С обжалваното решение съдът от първата инстанция е отменил оспорвания административен акт и е осъдил ИААА да заплати на жалбоподателя разноски по производството в размер на 500 лв. За да постанови този правен резултат съдът е приел от фактическа страна за безспорно установено, че В. Д. е заемал длъжността "началник на областен отдел Автомобилна администрация" – П. към ГД "Автомобилна администрация в ИААА, ранг ІІ м. Приел е още, че на лицето Н. М. е бил съставен АУАН № 228301 с дата 17.04.2017 г. на за това, че на същата дата като водач на тролейбус, собственост на М. Фолев, е извършвал обществен превоз на пътници без да притежава карта за квалификация на водача, с което е нарушил чл. 2, ал. 1 от Наредба № 41/август 2008 г. за условията и реда за провеждане на обучение на водачите на автомобили за превоз на пътници и товари и за това, че в момента на проверката представеното маршрутно разписание за движение на тролейбусите е без свеж печат от общината –възложител - нарушение по чл. 40, ал. 1, т. 5 от Наредба № 2/15.03.2002 г. за условията и реда за утвърждаване на транспортни схеми и за осъществяване на обществени превози на пътници с автобуси. Въз основа на посочения АУАН, В. Д., в качеството си на началник на областен отдел Автомобилна администрация – П. е издал Наказателно постановление № 33-0000052 от 24.04.2017 г., в което е посочена правна квалификация на нарушението - чл. 40, ал. 1, т. 4 от Наредба № 2/15.03.2002 г., в противоречие на определената с АУАН правна квалификация – чл. 40, ал. 1, т. 5 от Наредба № 2, в която част НП е било отменено с решение на Районен съд П.. Установено е, че грешката е посочена в доклад с рег. № 04-01-00-721/01.08.2017 г. на инспектор А. И. до зам. министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията, който го е насочил към изпълнителния директор на ИААА. Той, от своя страна, със Заповед № РД-01-751/29.08.2017 г., издадена на осн. чл. 96, ал. 1 ЗДСл, е наредил образуването на дисциплинарно дело срещу Добрев. Установено е, че дисциплинарното производство е протекло по установените в закона процесуални правила, като с оспорената Заповед № ДН-00-11/31.10.2017 г. на изпълнителен директор на Изпълнителна агенция "Автомобилна администрация", гр. С., на основание чл. 90, ал. 1, т. 2, чл. 89, ал. 2, т. 1, във вр. с чл. 91, ал. 1 от Закона за държавния служител (ЗДСл) на държавния служител е наложено дисциплинарно наказание "порицание" за "виновно, изключително лошо изпълнение на служебните задължения и неспазване на правилата на Кодекса за поведение на служителите в държавната администрация. Въз основа на безспорно установените факти съдът от първата инстанция е направил извод, че оспорената заповед за налагане на дисциплинарно наказание е издадена от компетентен административен орган, предвид разпоредбата на чл. 6, ал. 1 и 3 от ЗДСл, във връзка с чл. 5 и чл. 17 от Устройствения правилник на изпълнителна агенция "Автомобилната администрация", в предписаната от закона форма, при спазване на процедурата по налагане на дисциплинарно наказание, регламентирана в ЗДСл, но при неправилно приложение на материалния закон и целта на закона. Съображенията за този му извод са следните: 1. В оспорената заповед не е установено неизпълнение на служебни задължения. Посоченото в мотивите, че е издадено наказателно постановление, което в едната си точка е отменено със съдебно решение, и всички други фактическите обстоятелства, посочени като основание за издаване на заповедта, не съдържат и не съставляват обективно, ясно и безспорно извършено нарушение на служебните задължения, разписани в длъжностната характеристика и законовите норми, от страна на В. Д.. 2. Отмененото от съда наказателно постановление, не съставлява обективен факт, който да представлява по същността си нарушение на служебни задължения. Несъстоятелно е обвинението на дисциплинарно наказвания орган за неизпълнение на задължения, като се основава на отменено в една част наказателно постановление. Още повече, като се направи и съпоставка, че през календарната 2017 г. са издадени близо 230 наказателни постановления. 3. От административната преписка не може да се направи извод, че служителят е нарушил разписаните в длъжностната му характеристика преки задължения, изброени в 50 точки. Не се установява г-н Добрев да не е решил административнонаказателна преписка, съгласно Г. V, т. 3 от Длъжностната си характеристика. Обратното – издал е наказателно постановление. Постановеното съдебно решение и отменената част от наказателното постановление са резултат от оспорване и производство по реда на ЗАНН, съответно не са релевантни за това дали с издаването на НП, са нарушени служебни задължения, щом като материално и териториално компетентният орган – а именно жалбоподателят, ги е издал. 4. Дали ще бъде потвърдено или отменено наказателното постановление, е обстоятелство, което е използвано в случая за субективна интерпретация на комисията и на дисциплинарно наказващия орган за постигане на цел, различна от тази, която законът е разписал за издаване на актове за налагане на дисциплинарни наказания. 5. ДНО не се е справил с доказателствената тежест и не е установил основните факти и обстоятелства относими към дисциплинарната отговорност на В. Д., а именно, че е извършил дисциплинарно нарушение, като изключително лошо и виновно е изпълнил служебните си задължения, при липса на компетентност и отговорност. Решението е валидно, допустимо и правилно. Не са налице сочените от касатора отменителни основания. По същество с касационната жалба се правят възражения, идентични с тези направени пред първоинстанционния съд, които възражения подробно са обсъдени в мотивите на съдебния акт. Доводите на касационният жалбоподател за необоснованост на обжалваното решение и несъответствието му с материалния закон са неоснователни. Първоинстанционният съд е обсъдил въведените от жалбоподателя обстоятелства, на които се основава оспорването въз основа на събраните по делото доказателства. В обжалваното решение е налице пълно изложение относно установените по делото фактически положения, релевантни за спора, като към установените фактически положения е извършена правилна преценка относно приложението на закона. Несъгласието на страната с изводите на съда не основава неправилност на обжалваното решение. При надлежно установената фактическа обстановка административният съд е извел единствено правилния и логичен извод за незаконосъобразност на оспорвания административен акт. Настоящата инстанция споделя мотивите на първоинстанционния съд и не следва да ги преповтаря в своето решение. Неоснователна е касационната жалба и по отношение на решението в частта за разноските. Съдът е присъдил същите въз основа на направеното с жалбата искане и приложени писмени доказателства – договор за правна защита и съдействие. Касаторът не е направил своевременно възражение по реда на чл. 78, ал. 5 ГПК, приложим субсидиарно в административния процес, поради което съдът е присъдил пълния размер на заплатените в брой от жалбоподателя, при сключването на договора, 500 лв. При този изход на правния спор претенцията на касатора за заплащане на разноски, представляващи юрисконсултско възнаграждение е неоснователна и не следва да бъде уважена. Водим от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, пето отделение