Решение № 2066 от 20.02.2017 г. на ВАС по адм. д. № 14031/2015 г.

Решение № 2066 от 20.02.2017 г. на ВАС по адм. д. № 14031/2015 г., VIII о., докладчик съдията Василка Шаламанова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, вр. чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/. Образувано е по касационна жалба на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" гр. С. срещу решение от 23.10.2015 г., постановено по адм. д. № 7770/2014 г. по описа на Административен съд С.-град, с което е отхвърлено искането му за допълване на решение № 5464 от 05.08.2015 г. по същото дело. В касационната жалба са изложени съображения за неправилност на решението, поради неправилно приложение на материалния и процесуален закон - касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Моли да бъде отменено обжалваното решение и върнато делото на първоинстнационния съд за постановяване на ново допълнително решение при спазване на разпоредбите на чл. 173, ал. 2 АПК. Ответникът по касационната жалба - ДП "Съобщително строителство и възстановяване" чрез адв. Киров изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира разноски. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, след като прецени допустимостта на касационната жалба и предявените отменителни основания, съобразно чл. 218 от АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна: С обжалваното решение Административен съд С.-град е отхвърлил молбата на директора на Дирекция "ОДОП" - С. за допълване на решение № 5464 от 05.08.2015 г. по адм. дело № 7770/2014 г., с която е поискано съдът на основание чл. 173, ал. 2 от АПК да изпрати преписката на съответния компетентен административен орган и да даде задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона. С решението, чието допълване е поискано пред АССГ, е обявен за нищожен Ревизионен акт № 2251400003/11.03.2014 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП С.. За да отхвърли искането на директора на Дирекция "ОДОП" - С. съдът е приел, че разпоредбата на чл. 160, ал. 4 вр. ал. 2 ДОПК /относно правомощията на съда при решаване на делото/ е специална и изключва приложимостта на общата норма на чл. 173, ал. 2 АПК. Приел е, че разпоредбата на чл. 160, ал. 2 ДОПК изрично регламентира правомощията съда при оспорване на ревизионни актове, поради което директора на ОДОП неправилно се е позовал на разпоредбата на чл. 173, ал. 2 от АПК, предвид че § 2 от ДР на ДОПК предвижда, че разпоредбите на АПК се прилагат само при неуредени в кодекса случи. Предвид, че правомощията на съда са изрично уредени в ДОПК, то конкретния случай не намира субсидиарно приложение нормата на чл. 173, ал. 2 АПК. Решение е валидно, допустимо и правилно, поради което касационната инстанция го оставя в сила. С решението, чието допълване е поискано Административен съд С.-град е прогласил нищожността на Ревизионен акт № 2251400003/11.03.2014 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП С.. За да обяви нищожността на РА съдът е приел, че е издаден от некомпетентен орган в хипотезата на § 35, ал. 1 от ЗИД на ДОПК /ДВ, бр. 82 от 2012 г., в сила от 1.01.2013 г./. Върховният административен съд в настоящия състав на осмо отделение счита, че законосъобразно съдът е отхвърлил молбата на касатора за допълване на решение № 5464 от 05.08.2015 г., постановено адм. д. № 7770/2014 г. като съдът постанови изпращане преписката на съответния компетентен административен орган и даване на задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона. Правилно е посочил АССГ, че правомощията на съда по контрола за законосъобразност на ревизионния акт са уредени в специален процесуален закон-ДОПК, който предвид изричните разпоредби на чл. 160, ал. и ал. 4 ДОПК не предполага субсидиарно приложение на чл. 173, ал. 2 АПК, вр. § 2 от ДР на ДОПК. Нормата на чл. 160, ал. 4 ДОПК изрично регламентира, че предписанието на ал. 3, (когато естеството на акта не позволява решаването на делото по същество, съдът го отменя и връща преписката на компетентния орган по приходите със задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона) не се прилага за ревизионните актове. Дори когато се прогласява нищожност на РА, последиците са свързани с неговата липса в правния мир, но съдът отново няма правомощие да върне преписката на органа издал акта, тъй като това не е предвидено в ДОПК. Предвид съдържащата се уредба в ДОПК, не са налице предпоставките за субсидиарно приложение на чл. 173, ал. 2 от АПК. В този смисъл е трайно установената съдебна практика на Върховния административен съд. С оглед на гореизложеното, обжалваното решение следва да бъде оставено в сила, а касационната жалба - без уважение като неоснователна. Разноски: С оглед изхода на спора на ДП "Съобщително строителство и възстановяване" като ответник по касация следва да бъдат присъдени разноски в размер на 2 160 лв. По изложените съображения и в този смисъл, на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение,