Решение № 8333 от 19.06.2014 г. на ВАС по адм. д. № 5800/2014 г.

Решение № 8333 от 19.06.2014 г. на ВАС по адм. д. № 5800/2014 г., VI о., докладчик съдията Росен Василев Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" (ОДОП) София, подадена чрез неговия процесуален представител по пълномощие Главен юрисконсулт Стефана Мирчева, срещу решение № 1477 от 10.03.2014 г., постановено по адм. дело № 11280/2013 г. по описа на Административен съд - София-град. Излагат се съображения за неправилност на обжалваното решение като постановено при нарушение на материалния закон и на съдопроизводствените правила - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Поддържа се, че лице, което е пенсионер и същевременно реализира доходи като адвокат е задължено да внася здравноосигурителни вноски. Поддържа, че Решение № 5 от 29.06.2000 г. на Конституционния съд на Република България, с което е обявена за противоконституционна разпоредбата на чл. 4, ал. 3, т. 1. 2 и 4 от КСО по отношение на работещите пенсионери, в случая е неотносимо към дължимостта на здравните вноски. Иска се обжалваното решение да бъде отменено и вместо него да се постанови друго, с което да се потвърди АПВ № 304582 от 20.08.2013 г. като законосъобразен. Претендира се и юрисконсултско възнаграждение. Ответникът - Антонина Севова Маринова, оспорва подадената касационна жалба, като счита същата за неоснователна. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за правилност на обжалваното решение. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 2 от АПК срещу съдебно решение, което подлежи на касационно обжалване и е допустима. Разгледана по същество, е основателна по следните съображения: От данните по делото е видно, че на основание чл. 129, ал. 1 от ДОПК, Антонина Севова Маринова е подала искане за прихващане или възстановяване на недължимо внесени суми за здравни осигуровки в размер на 1734,74 лв. за периодите от м. 01.2009 г. до м. 04.2013 г., с вх. № 10-94-01-473 от 18.07.2013 г., към което са приложени декларация за регистрация на самоосигуряващо се лице, писмо от Осигурителна каса "Адвокат" и служебни бележки за внесени здравни осигуровки за периодите от 2009 г. до 2013 г. Във връзка с така подаденото искане е издадена Резолюция за извършване на проверка № 1305342 от 26.08.2013 г., приключила с Акт за прихващане или възстановяване № 1304582 от 20.08.2013 г., с който на молителката е отказано прихващане и възстановяване на здравните осигурителни вноски за периода 2009 до 2013 г. в размер на 1734,74 лева. Органът по приходите е установил, че молителката е пенсионер, но упражнява свободна професия - адвокат от 1.12.2008 г. Приел, че на основание чл. 40, ал. 1, т. 2 от Закона за здравното осигуряване (ЗЗО), лицата по чл. 4, ал. 3, т. 1 от Кодекса за социално осигуряване (КСО), включително и когато получават пенсия, се осигуряват авансово върху месечен доход, който не може да бъде по-малък от минималния месечен размер на осигурителния доход за самоосигуряващите се лица определени със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване, и окончателно върху доходите от дейността и доходите по т. 3 през календарната година, съгласно справката към данъчната декларация по реда на чл. 6, ал. 8 от КСО. Приел, че лице, упражняващо свободна професия, трябва задължително да внася за своя сметка ежемесечни авансови здравноосигурителни вноски до 25-то число на месеца, следващ месеца за който се отнасят, като размерcj на вноската е 8 на сто. В подадената декларация за регистрация на самоосигуряващо се лице, Антонина Маринова е посочила, че е пенсионер и не желае да се осигурява. От приложените служебни бележки става ясно, че за периодите от м. 01.2009 г. до м. 04.2013 г. авансово е внесена сумата в размер на 1734,74 лв. за здравни осигуровки. По жалба на Антонина Севова Маринова Акт за прихващане или възстановяване № 1304582 от 20.08.2013 г. е потвърден с Решение № 1808/23.10.2013 г. на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" (ОДОП) - София. С обжалваното решение състав на Административен съд - София-град, е отменил Акт за прихващане или възстановяване № 1304582 от 20.08.2013 г., потвърден с решение № 1808/23.10.2013 г. на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" (ОДОП) - София, и е върнал преписката на органа по приходите, издал обжалвания акт за прихващане или възстановяване № 1304582/20.08.2013 г., за произнасяне по искането за прихващане или възстановяване, подадено от Антонина Севова Маринова при спазване на задължителните указания по прилагането на материалния закон. За да постанови този резултат съдът е приел, че както органа по приходите, така и решаващия орган не са съобразили, че лицето има и качеството на пенсионер и в това си качество същото не попада сред лицата по чл. 4, ал. 3, т. 1 от Кодекса за социално осигуряване, тъй като посочената разпоредба изключва лицата, които упражняват свободна професия и едновременно с това са и пенсионери. Според мотивите на съдебното решение, както органът по приходите, издал обжалвания акт за прихващане или възстановяване, така и решаващият административен орган не са съобразили решение № 5 от 29.06.2000 г. на Конституционния съд на Република България по конституционно дело № 4/2000 г. Както е посочено в съдебното решение, включването на работещите пенсионери в обсега на задължително осигурените лица по чл. 4, ал. 3 КЗОО (сега Кодекс за социално осигуряване) би противоречало на същността, смисъла и основната цел на общественото осигуряване, а събираните от тях осигурителни вноски наистина биха добили характер на данъчно задължение. Като се е позовал на решението на КС административният съд е приел, че органът по приходите неправилно е приложил по отношение на Антонина Маринова разпоредбата на чл. 40, ал. 1, т. 2 от Закона за здравното осигуряване, доколкото в предметния обхват на лицата попадат тези по чл. 4, ал. 3. т. 1 от Кодекса за социално осигуряване, а сред тези лица не попадат лицата, упражняващи свободна професия, които са едновременно с това и пенсионери. Освен това съдът е приел, че органът по приходите не е съобразил и приложимата норма на чл. 40, ал. 1, т. 4 от Закона за здравното осигуряване, съгласно която за пенсионерите от държавното обществено осигуряване или от професионален пенсионен фонд - размерът на пенсията или сборът от пенсии, без добавките към тях; вноските са за сметка на републиканския бюджет и се внасят 10-то число на месеца, следващ този, за който се отнасят. Решението е неправилно. В разпоредбата на чл. 33, ал. 1, т. 1 от ЗЗО е посочено, че здравноосигурени лица са всички български граждани, които не са граждани и на друга държава. В чл. 40 от ЗЗО са диференцирани редът, начинът на внасяне на здравноосигурителната вноска, определена по чл. 29, ал. 3 от ЗЗО и доходът, върху който се внася, като са изброени категориите субекти, които именно в това качество на здравноосигурени лица са задължени да внасят такива вноски. В разпоредбата на чл. 40, ал. 1, т. 2 от ЗЗО е предвидено, че лицата, регистрирани като упражняващи свободна професия, се осигуряват върху месечен доход, който не може да бъде по-малък от минималния размер на осигурителния доход за тези самоосигуряващи се лица, определен със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване, и окончателно върху доходите от дейността и доходите по т. 3, съгласно справката към данъчната декларация по реда на чл. 6, ал. 8 от КСО. В чл. 40, ал. 1, т. 4 от ЗЗО е уредено здравното осигуряване на пенсионерите, като е предвидено, че дължимите от тях здравноосигурителни вноски са за сметка на републиканския бюджет. Но в тази категория попадат само пенсионери, които не получават доход от трудова дейност, а само такъв от пенсия. В конкретния случай няма спор, че жалбоподателката има качеството пенсионер, но също така тя притежава и качеството на лице, регистрирано като упражняващо свободна професия - адвокат, т. е. реализира доход и от трудова дейност. Именно посоченият критерий в случая определя приложимостта на чл. 40, ал. 1, т. 2 от ЗЗО, а не тази на т. 4 от същата разпоредба, тъй като касационната жалбоподателка получава доход като работещ пенсионер. В разглежданата хипотеза същата дължи здравноосигурителна вноска, която е независима от вноската за нея като пенсионер и която е за сметка на републиканския бюджет. Предвид изложеното сумата общо в размер на 1734,74 лева за здравно осигурителни вноски, направени от Антонина Маринова в периода от месец 01.2009 г. до месец 04.2013 г., се явява дължимо платена, поради което оспореният акт е постановен при правилно прилагане на ЗЗО. Настоящият съдебен състав не споделя направения извод от първоинстанционният съд за приложимостта в случая на Решение № 5 от 29.06.2000 г. по конституционно дело № 4/2000 г. на Конституционния съд на Република България. Изложените в тази насока оплаквания са основателни. С посоченото решение е обявена за противоконституционна разпоредбата по чл. 4, ал. З от КЗОО в частта за работещите пенсионери, като е прието, че тази категория лица не подлежат на задължително осигуряване за инвалидност поради общо заболяване, за старост и за смърт. По аналогия не може да се приеме приложимост на това решение по отношение на задълженията по ЗЗО. По изложените съображения настоящият състав на Върховния административен съд, шесто отделение, счита, че касационната жалба е основателна, а оспореното с нея съдебно решение е неправилно и следва да бъде отменено. Делото е напълно изяснено от фактическа страна, поради което и на основание чл. 222, ал. 1 от АПК следва да бъде решено по същество, като жалбата на Антонина Севова Маринова, ЕГН **********, с адрес гр. София, ул. Цар Асен № 10, ет. 2 подадена срещу Акт за прихващане или възстановяване № 1304582 от 20.08.2013 г., издаден от Надя Антониева Георгиева на длъжност инспектор по приходите при ТД на НАП - София, потвърден с решение № 1808 от 23.10.2013 г. на директора на Дирекция "ОДОП", следва да се отхвърли като неоснователна. При този изход на делото искането на касационния жалбоподател за присъждане на разноски по делото следва да бъде уважено за сумата от 488,16 (четиристотин осемдесет и осем и 0,16) лева, представляваща дължимо се юрисконсултско възнаграждение за производството пред двете инстанции. Водим от изложените мотиви Върховният административен съд, шесто отделение,