Решение № 4750 от 13.04.2010 г. на ВАС по адм. д. № 11909/2009 г.

Решение № 4750 от 13.04.2010 г. на ВАС по адм. д. № 11909/2009 г., IV о., докладчик съдията Галина Матейска Производството пред Върховния административен съд е по реда на чл. 208 - 228 във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по повод на постъпила касационна жалба от Анка Иванова Кирова от гр. Пловдив, чрез адв. Валентин Александров Ройнов, против Решение № 997 от 16.07.2009 г. по адм. дело № 2439/2008 г. на Административен съд - Пловдив. Касационният жалбоподател счита, че решението е недопустимо и неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необосновано. Твърди, че съдът е излязъл извън предмета на делото, като се е произнесъл по въпроси, които не са въведени в предмета на делото с подадената жалба против мълчаливия отказ на Кмета на Община Асеновград за издаване на заповед по чл. 11, ал. 4 от ППЗСПЗЗ. Не е в компетентността на кмета на общината да се занимава с въпроси подлежи ли имота на възстановяване и дали лицата имат право на обезщетение, защото по тези въпроси следва да се произнесе органът на поземлената собственост със свой акт, подлежащ на отделен съдебен контрол. По подробно развити съображения моли обжалваното решение да бъде отменено изцяло, като се присъдят направените разходи за двете инстанции. Ответникът - Кмета на Община Асеновград не заявява становище по жалбата. Участвуващият в производството по делото на основание чл. 217, ал. 2 от АПК представител на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение, че касационната жалба е подадена в срок от легитимирана страна, поради което е допустима, а по същество е основателна. Решението на първоинстанционния съд е неправилно и следва да бъде отменено. Имотът е в границите на урбанизирана територия и предпоставките на чл. 11, ал. 4 ППЗСПЗЗ за издаване на заповед по този ред са налице, липсва основание за мълчалив отказ на кмета да се произнесе, поради което съдът е следвало да отмени мълчаливия отказ и да върне преписката за произнасяне по същество. Касационната жалба е подадена в законоустановения в чл. 211, ал. 1 от АПК 14-дневен срок от надлежно упълномощен адвокат-пълномощник на страна по чл. 210, ал. 1 от АПК, спрямо която постановеният съдебен акт е неблагоприятен, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, се явява и основателна. С решение № 997 от 16 юли 2009 г. по административно дело № 2439/2008 г., в производство по реда на Дял Трети, Глава Десета, Раздел Първи от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 11, ал. 4 от ППЗСПЗЗ, Административен съд - Пловдив, 11 състав отхвърля жалбата на Анка Иванова Кирова от гр. Пловдив, против мълчалив отказ на Кмета на Община Асеновград да издаде заповед по чл. 11, ал. 4 от ППЗСПЗЗ и с втори диспозитив съдът осъжда жалбоподателката да заплати на Община Асеновград направените разноски по делото в размер на 250 лева заплатен адвокатски хонорар. Първоинстанционният съд, който според разпоредбата на чл. 164 от АПК разглежда делото в състав от един съдия е приел, че в случая не са изправени пред възможността да се търси възстановяване на земеделски земи в стари реални граници, съответно да се иска издаване на скица и удостоверение по чл. 13 от ППЗСПЗЗ, тъй като за землището на с. Горни Воден - Асеновград има влязъл в сила план за земеразделяне и възстановяването на земеделските земи на жалбоподателката ще стане по реда на чл. 10б от ЗСПЗЗ, ако не може да бъде обезщетена със земи по чл. 19. Неприемането на помощния план по чл. 13а от ППЗСПЗЗ, което представлява междинна част от производството по издаването на скица/удостоверение по чл. 13, ал. 4, 5 и 6 от ППЗСПЗЗ, съответно заповед по чл. 11, ал. 4 от ППЗСПЗЗ или мълчаливия отказ за това /каквото е конкретната хипотеза/, с тези мотиви - че за процесната местност "Малипа" има влязъл в сила план за земеразделяне, прави последвалия го мълчалив отказ на Кмета на Община Асеновград законосъобразен. Така постановеното съдебно решение е допустимо, но е неправилно. Административното производство е започнало по Молба с вх. № 94-Н-81/22.02.2008 г. от Анка Иванова Кирова като наследник на Георги Кръстев Бърборчев до Кмета на Община Асеновград да бъде разгледан помощния план с геодезическо заснемане и издадена скица по чл. 13 за имота, признат със съдебно решение № 72 от 22.06.2007 г. и решение на ОСЗГ - Асеновград № ГВ8С от 14.12.2007 г., попадащ в регулацията на кв. Горни Воден, м. "Малипа", ул. Светлина. С Протокол от 04.11.2008 г. Комисия по чл. 13а, ал. 5 от ППЗСПЗЗ е взела решение, с което не е приела помощния план с мотива, че правото да се възстанови собствеността върху имота е признато с решение по гр. дело № 322/2007 г. на АРС /Асеновградски районен съд/ в производство по чл. 11, ал. 2 от ЗСПЗЗ, а съгласно чл. 11, ал. 4 във връзка с чл. 21, ал. 3 от Правилника, когато са представени съдебни решения след влизане в сила на плановете за земеразделяне и картите, ОСЗГ издава решение за обезщетяване на собствениците по реда на чл. 10б, ал. 1 от ЗСПЗЗ. Според комисията съдебното решение може да се изпълни върху земи по чл. 19 от закона, за което е необходимо искането да бъде направено до ОСЗГ, за да бъдат настанени наследниците в земи, определени от комисия по чл. 19, ал. 2 от ЗСПЗЗ. Това становище е абсолютно незаконосъобразно. От съдебното решение не става много ясно, защото имотите са описани като ниви по данни от емлячния регистър от 1936-1940 г., но от издаденото въз основа на него решение на Общинска служба по земеделие и гори гр. Асеновград се установява по категоричен начин, че на наследниците на Георги Кръстев Бърборчев е възстановено правото на собственост в съществуващи (възстановими) стари реални граници върху нива от 2.800 дка, находяща се в строителните граници на мах. Горни Воден в местността Малипа. Когато имотите се намират в строителните граници на населените места (в границите на урбанизираните територии), планът за земеразделяне, планът на новообразуваните имоти и картата на възстановената собственост са без всякакво значение. Предприетите от Анка Иванова Кирова действия във връзка с процесния имот са съобразени със закона. Правилно тя е подала до кмета на общината молба за издаване на скица. Снабдяването с тази скица, а и с удостоверение по чл. 13, ал. 4, 5 и 6 и чл. 13а от ППЗСПЗЗ не е самоцелно, а те са необходима и задължителна предпоставка за постановяване на решение от колективния орган по поземлената собственост (поземлена комисия, общинска служба по земеделие и гори, понастоящем наименован само общинска служба по земеделие) на основание чл. 11, ал. 1 от ППЗСПЗЗ за възстановяване правото на собственост върху имоти, които се намират в границите на урбанизираните територии (в строителните граници на населените места). В такива случаи преди издаването на скица и удостоверение се развива процедура по чл. 11, ал. 3 и 4 от ППЗСПЗЗ, а именно - решение на техническата служба на общината, одобрено със заповед на кмета на общината, в което се определя застроената част, която не се възстановява на собствениците. Решението по чл. 11, ал. 1 от ППЗСПЗЗ подлежи на обжалване в срока и по реда на чл. 14, ал. 3 от ЗСПЗЗ и върху този административен акт може при подаване на жалба да бъде упражнен контрол за законосъобразност, но в отделно и самостоятелно производство - районен съд като първа инстанция, административен съд като втора съдебна инстанция, за разлика от производството по чл. 11, ал. 4 от ППЗСПЗЗ - административен съд като първа съдебна инстанция, Върховен административен съд като втора инстанция. В разпоредбата на чл. 13а от ППЗСПЗЗ е уредена процедура по изработване на помощен план, когато в одобрената кадастрална карта (кадастрален план) няма данни за границите на имотите, правото на собственост върху които се възстановява по чл. 11. Тази процедура е изпълнена от самото правоимащо лице - Анка Иванова Кирова и границите на претендирания имот са установени. Няма никаква законова пречка да се развие процедурата по чл. 11, ал. 3 и ал. 4 от ППЗСПЗЗ. Вместо това кметът на общината не се произнася и тази липса на волеизявление по направеното искане формира мълчалив отказ, който съгласно чл. 58, ал. 1 от АПК е приравнен на индивидуален административен акт и като такъв подлежи на обжалване по съдебен ред, а в случая се оказва и че е незаконосъобразен. Като е достигнал до противоположния правен извод, Пловдивският административен съд е постановил решение, което противоречи на материалния закон. По принцип правилни са изложените от него съображения за процедурата по чл. 11, ал. 4 ППЗСПЗЗ, но направения извод въз основа на напълно изяснената и обстойно описана фактическа обстановка, е погрешен. Изложеното налага това съдебно решение да бъде отменено от ВАС изцяло, включително и в частта му за присъдените разноски и вместо него да се постанови друго, с което да се отмени незаконосъобразният мълчалив отказ на Кмета на Община Асеновград, а делото да се върне като преписка на административния орган за процедиране съобразно с изложените в настоящото решение мотиви. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение второ във връзка с чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд - Четвърто отделение,