Решение № 9125 от 4.07.2018 г. на ВАС по адм. д. № 4235/2018 г.

Решение № 9125 от 4.07.2018 г. на ВАС по адм. д. № 4235/2018 г., II о., докладчик председателят Захаринка Тодорова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на И. Г. Д., подадена чрез адв. Костова, срещу решение № 945/15.02.2018 г., постановено по адм. дело № 3998/2017 г. по описа на Административен съд С. - град. И. са доводи за неправилност на решението, поради нарушаване на материалния закон, претендира се отмяната му. В съдебно заседание касационната жалба се поддържа от адв. Янева. Ответникът - кметът на район "И." при Столична община, чрез юрисконсулт Янчева, в писмен отговор оспорва касационната жалба и иска съдът да я отхвърли като неоснователна. Претендира разноски. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба, предлага обжалваното решение, като правилно и законосъобразно, да се остави в сила. Върховният административен съд, в настоящия състав при Второ отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна. Разгледана по същество същата е неоснователна С обжалваното решение е отхвърлена жалбата на И. Г. Д. против заповед № РИЛ 17-РД48-2/9.02.2017 г. на кмета на район "И." при СО, с която, на основание чл. 65 ЗОС, е наредено принудителното изземване на общинско жилище, което се владее без правно основание. За да постанови този резултат, съдът е приел, че с влязла в сила заповед № РИЛ17-РД09-5 от 23.01.2017 г. на кмета на район "И." при СО, е отменена заповед за настаняване № ЖН-78-И-1 от 2.04.1992 г. и е прекратен сключеният въз основа на нея договор за наем на общинско жилище на жалбоподателя. Приел е още, че към датата на постановяване на обжалваната заповед не е било спряно изпълнението на заповедта от 23.01.2017 г. Според съда са били налице всички предпоставки да се упражни законно правомощието по изземването на жилището от Досев, поради което е счел оспорването за неоснователно. Решението е правилно. Обосновани и правилни са изложените от съда мотиви, че оспореният акт е издаден от компетентен орган в предвидената от закона форма и при спазване на административнопроизводствените правила. Законосъобразен е изводът, че са налице материалноправните предпоставки за изземване на имот по реда на чл. 65 ЗОС. П. силата на ал. 1 от посочената разпоредба, заповеди за изземване се издават при кумулативното наличие на следните предпоставки: да се касае за общински имот и същият да се владее или държи без основание, да не се използва по предназначение, или необходимостта от него да е отпаднала. В настоящия случай всички тези изисквания са били налице. Независимо че по делото не е приложен цитирания в обжалваната заповед АОС № 713/25.02.2002 г. на СО "И.", няма никакъв спор за собствеността върху имота и обстоятелството, че И. Д. обитава общинско жилище. Със заповед № РИЛ17-РД09-5/23.01.2017 г. на кмета на район "И." при СО, е отменена заповедта за настаняване и е прекратен сключения въз основа на нея договор за наем на ползваното от касатора общинско жилище. Досев е имал правото да оспори тази заповед и не го е упражнил в срок, като в съдебното производство по обжалване на заповедта за изземване не може да осъществява косвен контрол за законосъобразност, спрямо административен акт, послужил като основание за издаване на заповедта по чл. 65, ал. 1 ЗОС. В тази връзка направеното възражение от касатора, че се касае за единствено жилище, е неотносимо към настоящото производство и е несвоевременно направено. Както е съобразил административният съд, към датата на издаване на процесния акт, заповед № РИЛ17-РД09-5/23.01.2017 г. все още не е била влязла в сила, но не е било спряно по смисъла на чл. 166, ал. 4 АПК, допуснатото по чл. 46, ал. 5 ЗОС нейното предварително изпълнение. Предвид това, правилен е изводът на първоинстанционния съд, че към 9.02.2017 г. са били налице всички предпоставки за издаване на заповедта за изземване. От изложеното следва, че като е отхвърлил жалбата срещу акта на кмета на район "И." при СО, административният съд е постановил правилно решение, изцяло съобразено с приложимия материален закон, което следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на делото и своевременно направеното искане в тази връзка, на Столична община следва да се присъдят разноски за юрисконсултско възнаграждение, които на осн. чл. 78, ал. 8 ГПК, вр. чл. 144 АПК, вр. чл. 37 ЗПП, вр. чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ, този съд определя в размер на 100 лева Предвид гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд, Второ отделение,