Решение № 4776 от 5.04.2013 г. на ВАС по адм. д. № 881/2012 г.

Решение № 4776 от 5.04.2013 г. на ВАС по адм. д. № 881/2012 г., V о., докладчик съдията Виолета Главинова Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Сдружение за оптимизиране на правосъдието и администрацията (СОПА) със седалище и адрес на управление гр. Варна и Маринела Иванова Петрова-Ашикова от гр. Елин Пелин против решение № 4847/3.11.2011 г. по адм. д. № 6207/2011 г. на Административен съд София-град и по частна жалба от същите страни срещу протоколно определение от съдебно заседание, проведено на 25.10.2011 г. по същото административно дело. Изложени са доводи за неправилност на обжалваните съдебни актове с искане за отмяната им. Ответникът - председателят на Софийския апелативен съд представя писмено възражение срещу жалбите. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната и частна жалби. Върховният административен съд, състав на пето отделение, за да се произнесе взе предвид следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от страни с правен интерес от обжалването и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение административният съд отхвърля жалбата на "Сдружение за оптимизиране на правосъдието и администрацията" - гр. Варна, представлявано от Юлиян Чолаков и на Маринела Иванова Петрова-Ашикова от гр. Елин Пелин срещу отказ на изпълняващия функциите административен ръководител-председател на Софийски апелативен съд по заявление за достъп до обществена информация с вх. № 173 и рег. № ЗДОИ № 1/19.05.2011 г. За да постанови този резултат съдът приема, че заявлението за достъп до обществена информация касае възможността за плащане на държавни такси с държавни таксови марки. Като начините за заплащане на държавните такси - в брой, с държавни таксови марки или по банков път не се уреждат с вътрешнослужебни актове в каквато насока има искане от заявителите за представяне на такъв от председателя на САС, а са закрепени в съответните нормативни актове, подлежащи на обнародване и следователно общодостъпни. Решението е правилно, липсват основания по чл. 209, т. 3 от АПК за отмяната му. Съдебният акт е постановен при спазени процесуални и материалноправни изисквания и е обоснован, формираните правни изводи са съответни на закона и изцяло се споделят от настоящия касационен състав. Неоснователно касаторът поддържа материална незаконосъобразност на обжалвания съдебен акт поради приетата от първоинстанционния съд липса на задължение за административния ръководител на Софийския апелативен съд да отговори на подаденото заявление за достъп до обществена информация в частта, касаеща допустимостта на заплащане на държавни такси с държавни таксови марки. За субектите по чл. 3, ал. 1 от ЗДОИ е регламентирано задължението да предоставят информация, която да е създадена в кръга на тяхната компетентност и да е налична. Обществената информация, която отговаря на първото изискване е два вида - официална и служебна. В разпоредбата на чл. 10 от ЗДОИ е посочено, че официална е информацията, която се съдържа в актовете на държавните органи и на органите на местното самоуправление при осъществяване на техните правомощия. Правните актове на държавните органи, в които по дефиниция следва да се приеме, че се съдържа официална информация са нормативни, общи и индивидуални. За първите от тях достъпът е осигурен чрез обнародването им в Държавен вестник. За останалите достъпът се осъществява по реда на ЗДОИ освен ако изрично не е предвиден друг начин. Служебната информация според чл. 11 от ЗДОИ е тази, която се събира, създава и съхранява във връзка с официалната информация, както и по повод дейността на органите и техните администрации. Според съдържанието на заявлението по чл. 25 ЗДОИ търсената от СОПА и Маринела Ашикова информация от ръководителя на САС е относно заплащането на съдебни такси с държавни таксови марки, следователно търсената информация е обществена официална такава по смисъла на ЗДОИ и достъпът до нея е осигурен чрез обнародването на актовете в ДВ. Освен съображенията в обжалвания съдебен акт, настоящата инстанция намира за необходимо да изложи и следното в подкрепа на изводите на решаващия съд: Държавните такси, съгласно чл. 2 от Закона за държавните такси са прости и пропорционални. Те се заплащат в брой или безкасово по съответната сметка. Държавните такси могат да се плащат чрез държавни таксови марки само ако това е изрично предвидено в нормативен акт. Министърът на финансите определя със заповед реда за унищожаване на държавните таксови марки. По отношение на съдебните такси няма изричен нормативен акт, който да допуска заплащането им чрез държавни таксови марки, а що се отнася до тълкуването на нормите, регламентиращи начините на заплащане на дължимите държавни такси както правилно и в съответствие с целите на ЗДОИ отбелязва административният съд не попада в приложното поле на закона. По изложените съображения и след служебната проверка на обжалвания съдебен акт на основание чл. 218, ал. 2 от АПК, настоящият състав намира решението за валидно, допустимо и правилно, поради което следва да бъде потвърдено. Частната жалба на Сдружение за оптимизиране на правосъдието и администрацията (СОПА) и Маринела Иванова Петрова-Ашикова против протоколно определение от 25.10.2011 г., постановено по адм. д. № 6207/2011 г. е подадена в срока по чл. 230 АПК от страни с правен интерес от обжалването. Разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното определение АССГ оставя без разглеждане жалбата на СОПА и Маринела Ашикова срещу писмо с изх. № 3268/1.06.2011 г. на изпълняващия функциите административен ръководител-председател на Софийски апелативен съд в частта, с която задълженият субект по ЗДОИ дава отговор на исканата информация относно обстоятелството дали има издаден от САС вътрешнослужебен административен акт, регламентиращ допустимите начини за събиране на съдебни такси, и прекратява производството по делото. Определението е правилно. Поискания достъп до обществена информация е удовлетворен чрез изчерпателния отговор на ръководителя на САС, относно съдържанието на оспореното пред АССГ писмо, правилно и в съответствие с материалния закон е прието, че оспорване съдържанието на административен акт е атакуемо само по административен ред. По изложените съображения обжалваното определение като законосъобразно следва да бъде потвърдено с настоящото решение. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, пето отделение