Решение № 69 от 5.07.2016 г. на ВКС по т. д. № 81/2015 г.

Решение № 69 от 5.07.2016 г. на ВКС по т. д. № 81/2015 г., I т. о., ТК, докладчик председателят Елеонора Чаначева Производството е по чл. 290 ГПК. К. М. Л. от [населено място] е подал касационна жалба против решение № 1620 от 24.07.2014 г. по т. д. 933/14 г. на Софийски апелативен съд. Касаторът, чрез пълномощника си – адв. Д. Д. е поддържал оплаквания за нарушение на материалния закон и необоснованост – касационни основания по чл. 281, т. 3 ГПК. По –конкретно е изложил разбирането си за неправилност на решението, поради приетото от съда, че предявените от него искове били погасени по давност, с оглед трайната практика на ВКС относно началния момент на срока, който следва да се брои не от издаване на ефекта, както неправилно е приел съставът на апелативния съд. Касаторът е развил и разбирането си, че записът на заповед е бил предявен редовно чрез изпратената на актуалния адрес на дружеството ответник нотариална покана. Ответниците по касация – [фирма] – [населено място] и Р. М. К. са на становище, че жалбата е неоснователна. Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение, за да се произнесе взе предвид следното: С определение № 904 от 02.12.2015 г. на ВКС, І т. о. въззивното решение е допуснато до касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК. С решението, предмет на обжалване, състав на Софийски апелативен съд е потвърдил решение № 8756 от 27.12.2013 г. по гр. д. 7670/11 г., с което са отхвърлени исковете на К. Л. против " М." E. и Р. М. К. с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК- за установяване съществуването на парично вземане, произтичащо от запис на заповед с издател дружеството- ответник и авалист- Р. К.. За да постанови този резултат, въззивният съд е приел, че в изпълнение на анекс № 3 към договор между страните за продажба на дялове от капитала на [фирма], за обезпечение на остатъка от продажната цена в размер на 80000 евро е издаден процесния запис на заповед, редовен от външна страна. За неоснователно е прието възражението на ответниците, че не са подписали менителничния ефект – с оглед заключението на изслушаната експертиза, установяващо, че подписите принадлежат на Р. К. – в качеството му на представляващ дружеството- издател на ефекта и авалист. Прието е още, че нотариалната покана с текст- за предявяване- на процесния запис на заповед не е достигнала до адресата, а и предявяването на записа на заповед като формален акт, не може да бъде осъществено по този начин. Направен е извод, че менителничния ефект не е предявен в едногодишния срок по чл. 487, ал. 1 ТЗ вр. 537 ТЗ за плащане. Подробно е разгледано възражението за погасяване на иска по давност като е извършена преценка, че началния момент на давностния срок тече от издаване на записа на заповед и доколкото противната страна не е направила възражение за спиране на давността или нейното прекъсване, то същата към момента на предявяване на иска е изтекла и той е погасен по давност. За релевантен, съобразно изискването на чл. 280, ал. 1 ГПК е приет въпроса - "От кой момент започва да тече тригодишния давностен срок по чл. 531, ал. 1 от ТЗ при издаден запис на заповед с падеж на предявяване, когато същият не е бил предявен". Този въпрос е разрешен от въззивният съд в противоречие с разрешението му обективирано в решение № 162/12 г. по т. д. 1126/11 г. на ВКС, ІІ т. о., с което е направен извод, че при издаден запис на заповед с падеж на предявяване, тригодишния давностен срок по чл. 531, ал. 1 ТЗ започва да тече след изтичане на едногодишния срок по чл. 487, ал. 1 ТЗ. Касационно обжалване е допуснато по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК, поради това, че противоречието между сравняваните актове е констатирано не с оглед на отклоняване на съда от задължителното разрешаване на правен въпрос, по който е постановен акта по чл. 290 ГПК, а при противоречие на разрешение на правния въпрос, дадено с мотивите на решението на ВКС. Съобразно основанието за допускане на касационно обжалване – чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК, настоящият съдебен състав счита за правилна практиката, обективирана в решение № 162/12 г. по т. д. 1126/11 г. на ВКС, ІІ т. о., по следните съображения: Записа на заповед се определя като едностранна сделка в предвидената от закона форма, по силата, на която издателят обещава да заплати на друго лице или на негова заповед определена парична сума. Един от задължителните реквизити на записа на заповед е уговорения падеж на задължението.