Решение № 11088 от 9.08.2011 г. на ВАС по адм. д. № 328/2011 г.
ВАСI отделение09.08.2011 г.докладчик Искра Александрова
Диспозитив
ОСТАВЯ В СИЛА решението от 18.06.2009 г., постановено по адм. д. № 02326/2006 г. на Софийски градски съд. Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Мотиви
Решение № 11088 от 9.08.2011 г. на ВАС по адм. д. № 328/2011 г., I о., докладчик съдията Искра Александрова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от "Аркон СИ" ЕООД, гр. София против решение от 18.06.2009 г., постановено по адм. д. № 02326/2006 г. на Софийски градски съд. С решението е отхвърлена жалбата на дружеството срещу ДРА № 783/30.12.2005 г. на данъчен орган при ТДД - гр. София, потвърден с решение № 502/14.03.2006 г. на директора на дирекция "ОУИ" -София при ЦУ на НАП. В касационната жалба се твърди неправилност на решението, като от обстоятелствената й част следва, че твърдяните касационни основания са неправилно приложение на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Иска се отмяната на решението и отмяна на данъчния ревизионен акт. Ответникът по касационната жалба- директорът на дирекция "ОУИ"-София, чрез процесуалния му представител юрк. Кръстева не изразява становище за неоснователност на жалбата. Представителят на Върховната административна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд в настоящия съдебен състав преценява касационната жалба като допустима, тъй като е подадена от легитимирана страна в рамките на 14-дневния срок за касационно обжалване. По отношение на основателността й съдът приема следното: Предмет на съдебния контрол в производството пред Софийски градски съд е бил ДРА № 783/30.12.2005 г. на данъчен орган при ТДД - гр. София, потвърден с решение № 502/14.03.2006 г. на директора на дирекция "ОУИ" -София при ЦУ на НАП, с който на "Аркон СИ" ЕООД, гр. София са определени задължения по ЗДДС в размер на 102 679,95 лв. главница и лихва в размер на 9578 лв., в резултат на отказано право на данъчен кредит по фактури, издадени от "Металтранс А" ЕООД, "Нарцис Нео" ЕООД и ЕТ "Чоки денс 99". Правното основание за отказа по фактурите от "Металтранс А" ЕООД, "Нарцис Нео" ЕООД е липсата на предпоставката на чл. 64, ал. 1, т. 2 във вр. с чл. 55, ал. 6 от ЗДДС (отм.), като същевременно е прието, че е налице и хипотезата на чл. 65, ал. 4, т. 2 и 4 от ЗДДС (отм.). Констатирано е, че доставчиците не са представили доказателства за счетоводното начисляване на данъка като задължение към бюджета, както и наличие на документи относно извършване на доставката. По отношение на доставките от ЕТ "Чоки денс 99" данъчните органи са установили, че липсват доказателства относно реалното извършване на доставките, в това число такива за техническата и кадрова обезпеченост на доставчика, както и за транспортирането и съхранението на фактурираните стоки. В ревизионното производство доставчиците не са открити на декларираните данъчни адреси, поради което не е била извършена проверка в счетоводствата на доставчиците относно начисляването на ДДС и реалността на доставките. Първоинстанционният съд е отхвърлил жалбата срещу ДРА с мотивите, че жалбоподателят, не е ангажирал доказателства, които да доказват тезата му за наличие на счетоводно начисляване на данъка и извършването на доставките на доставките по тези фактури. Съдът е констатирал липсата на счетоводни документи, установяващи движението на стоките в счетоводството на прекия доставчик. Констатациите на данъчните органи са не били опровергани с назначената съдебно-счетоводна експертиза, вещото лице по която също не е открило доставчиците. Решението на първоинстанционния съд е правилно. Въз основа на установената фактическа обстановка, по която не се спори, съдът е направил логични и обосновани изводи. От правното основание на което е отказан данъчния кредит по процесните фактури следва, че жалбоподателят при пълно главно доказване в съдебната фаза на обжалването следва да установи по несъмнен начин, както реалното осъществяване на сделки по фактурите, така и осчетоводяването им при доставчиците и начисляването на ДДС по тях. Тези релевантни за спора обстоятелства са останали недоказани по делото. В хода на съдебното оспорване е приетата ССЕ, вещото лице по която не е могло да намери доставчиците на данъчните им адреси, не е могло да провери дали същите имат водено счетоводство, поради което дава заключение, че не е установено начисляване на ДДС по реда на чл. 55, ал. 6 от ЗДДС (отм.). По отношение на доставките от "Металтранс А" ЕООД и "Нарцис Нео" ЕООД обосновано съставът на първоинстанционния съд е достигнал до извода, че в производството по обжалване на ДРА не е доказано изпълнението на изискването по чл. 64, т. 2 ЗДДС (отм.) за начисляване на ДДС от доставчиците по реда на чл. 55, ал. 6 ЗДДС (отм.). Разпоредбата предвижда, че данъкът следва да е отразен в данъчната фактура, включена в дневника за продажби и в справката-декларация, така също и в счетоводството на доставчика като задължение бюджета. В случая спорно е било счетоводното начисляване на ДДС, тъй като при извършената ревизия доставчиците не са намерени на данъчните адреси, което е довело до невъзможност да бъде извършена проверка в счетоводствата им. Съобразно разпределението на доказателствената тежест в процеса именно ревизираното лице е следвало да докаже по пътя на пълно и главно доказване, че ДДС е начислен от доставчиците му по предвидения в закона ред, което не е направено вкл. и със заключението на съдебно-счетоводната експертиза. Правилно е приетото от съда, че след като вещото лице не е извършило проверка в счетоводството на доставчика изводите му за наличие на счетоводно начисляване на ДДС при доставчика почиват на предположения и не са обосновани. Неизвършването на непосредствена проверка от вещото лице в счетоводствата на доставчиците води до невъзможност, да се прецени осчетоводени ли са стопанските операции, удостоверени с процесните фактури при доставчиците по съответните сметки за това, което обстоятелство е от значение за преценката, дали по тези фактури реално са осъществени сделки. Правилен е изводът на съда, че ненамирането на доставчиците е поставило в невъзможност ревизиращия орган да установи, дали е налице реално извършване на доставките, като доказателства в тази посока не са представени от жалбоподателя в хода на съдебното производство. Правилни и обосновани са изводите на съда относно отказано право на данъчен кредит по фактурите, издадени от ЕТ "Чоки Денс 99", които имат за предмет различни видове строителни материали. В хода на ревизионното и съдебното производство не са били ангажирани доказателства относно реалното осъществяване на доставките, въпреки че е било в тежест на жалбоподателя да обори констатациите в ДРА. Липсват документи относно съхраняването, транспорта и предаването на стоките, предвид тяхното количество. Въз основа на тези съображения, настоящият състав на касационната инстанция преценява решението на първоинстанционния съд като обосновано и правилно, поради което следва да бъде потвърдено. Воден от горното, Върховният административен съд, първо отделение