Решение № 3202 от 27.3.2023 г. на ВАС, VI о.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване (КСО). Образувано е по касационна жалба на М. Бакърджиев, действащ лично и чрез пълномощника адв. Черногорски, срещу решение 3692 от 03.06.2022 г., постановено по административно дело 12490/2020 г. по описа на Административен съд София-град (АССГ), с което е: 1) отхвърлена жалбата на Бакърджиев срещу решение Ц1040-21-451 от 02.12.2020 г. на директора на ТП на НОИ (Териториалното поделение на Националния осигурителен институт) София-град, с което е отхвърлена жалбата на Бакърджиев срещу разпореждане 214-00-4249-6 от 30.09.2020 г. на ръководителя на осигуряването за безработица; 2) осъден жалбоподателя да заплати на ТП на НОИ София-град разноски по делото в размер на 531 лв., от които 180 лв. за юрисконсултско възнаграждение и 351 лв. за експертиза. По съображения за неправилност, относими към касационните основания по чл. 209, т. 3 от АПК нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост, се иска отмяна на обжалваното съдебно решение. Претендира се и присъждане на направените деловодни разноски за производството пред двете съдебни инстанции. Ответникът по касация - директорът на ТП на НОИ София-град, действащ чрез пълномощника ст. юрк. Първанов, в писмени бележки оспорва касационната жалба като неоснователна и моли същата да се отхвърли, излага съображения, че атакуваният с нея съдебен акт е правилен и моли да бъде оставен в сила, претендира присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение за производството пред настоящата инстанция и прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение по смисъла на чл. 78, ал. 5 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК) с искане да бъде редуцирано до минималния размер. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба и валидност, допустимост и правилност на атакуваното с нея съдебно решение, поради което предлага да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, шесто отделение, счита касационната жалба за процесуално допустима като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. След като провери решението по реда на чл. 218 от АПК, настоящият съдебен състав намира касационната жалба за неоснователна. По делото е установено, че със заявление на 29.07.2016 г. М. Бакърджиев е поискал отпускане на парично обезщетение за безработица (ПОБ) на основание чл. 54а от КСО. Към заявлението е представена заповед от 15.06.2016 г., издадена от осигурител Богарт София ЕООД за прекратяване на основание чл. 71, ал. 1 от Кодекса на труда (КТ), считано от същата дата, на трудовото правоотношение, възникнало на 01.06.2016 г. между дружеството и Бакърджиев, както и други документи, относими към правото на обезщетение, срока за получаване и размерът му. Въз основа на представените от заявителя документи и наличните данни, подавани по реда на чл. 5, ал. 4, т. 1 от КСО, с разпореждане 214-00-4249-1/02.08.2016 г., на основание чл. 54ж, ал. 1 и във връзка с чл. 54а, ал. 1, чл. 54б, ал. 1 и чл. 54в, ал. 1 на Бакърджиев е било отпуснато парично обезщетение за безработица за срок от четири месеца, считано от 15.06.2016 г. до 14.10.2016 г. в размер на 40.32 лв. дневно, като общата сума на изплатените му обезщетения е в размер 3467.52 лв. При осъществен последващ контрол относно спазването на осигурителното законодателство са извършени проверки на осигурителя Богарт София ЕООД по разходите на ДОО (държавното обществено осигуряване) от контролен орган на ТП на НОИ София-град, както и от ТД на НАП София, Изпълнителна агенция Главна дирекция по труда (ИА ГИТ) и ТП на НОИ София-град. Вследствие на същите е установено, че няма данни за подавани от работодателя Богарт София ЕООД годишни данъчни декларации по чл. 92 от ЗКПО и годишни финансови отчети за 2015 г. и 2016 г., както и че след настъпилата на 15.07.2016 г. смърт на управителя, в Търговския регистър (ТР) липсва информация за управляващ и представляващ дружеството. Наследниците на управителя са декларирали, че нямат представа, че тяхната майка е имала фирма и не са упълномощавали никого да представлява дружеството. В ТР няма данни след смъртта на едноличния собственик на дружеството наследниците да са поискали да продължат дейността, съгласно чл. 157, ал. 1 от Търговския закон (ТЗ), нито данни за друго правоприемство. Няма и данни за преведени осигурителни вноски за ДОО за времето от 01.01.2016 г. до 31.12.2016 г. Установените при извършените проверки факти и обстоятелства са обосновали извод, че през 2016 г. дружеството не е извършвало дейност по смисъла на ТЗ, която да предполага наемане на лица по трудов договор за осъществяването й. Няма и данни за реализирани приходи през този период от такава дейност, които да обуславят изплащане на възнаграждения на лицата, за които са подавани данни в Регистъра на осигурените лица. В тази връзка контролните органи на ТП на НОИ София-град са приели, че лицата (сред които и Бакърджиев), за които има подадени данни по чл. 5, ал. 4, т. 1 от КСО за 2016 г., не са били осигурени лица. С оглед установеното служебно са заличени подадените от Богарт София ЕООД данни по чл. 5, ал. 4 от КСО за лицата, имали трудови правоотношения с дружеството за периода от 01.01.2016 г. до 31.12.2017 г., и е направен извод, че Бакърджиев не е бил осигурено лице по смисъла на чл. 10, ал. 1 от КСО и § 1, ал. 3 от ДР на КСО по правоотношението с Богарт София ЕООД за периода от 01.06.2016 г. до 14.06.2016 г., което на свой ред изключва правото му да получава отпуснатите му парични обезщетения за безработица и той следва да върне в бюджета на НОИ получените неоснователно такива. Поради това и на основание чл. 54ж, ал. 2, т. 1 от КСО с разпореждане 214-00-4249-2 от 05.06.2019 г. на длъжностното лице по осигуряването за безработица е отменено влязлото в сила разпореждане за отпускане на ПОБ на Бакърджиев, а с разпореждане 214-00-4249-3 от 21.06.2019 г. е постановен отказ за отпускане на Бакърджиев по подаденото на 29.07.2016 г. заявление с данни за последно правоотношение с Богарт София ЕООД, като и двете разпореждания са влезли в сила. Последвало е издаване на процесното разпореждане 214-00-4249-6 от 30.09.2020 г., с което длъжностно лице по смисъла на чл. 114, ал. 3 от КСО на основание чл. 114, ал. 2, т. 2 от КСО е наредило Бакърджиев да възстанови добросъвестно полученото обезщетение за безработица за периода от 15.06.2016 г. до 14.10.2016 г. в размер на 3467.52 лв. главница. Ръководителят на осигуряването за безработица е изложил мотиви, че Бакърджиев не е бил осигурено лице по смисъла на чл. 10, ал. 1 от КСО и § 1, ал. 1, т. 3 от ДР на КСО по правоотношението с Богарт София ЕООД за периода от 01.06.2016 г. до 14.06.2016 г. и не отговаря на изискванията на чл. 54а от КСО, но като е приел, че отпуснатите парични обезщетения за безработица, макар и недължими, са получени добросъвестно, е изискал връщане само на главницата без лихвата по чл. 113 от КСО. Против разпореждането от 30.06.2020 г. е подадена жалба от Бакърджиев, като с оспореното пред първоинстанционния съд решение Ц1040-21-451 от 02.12.2020 г. директорът на ТП на НОИ София-град не я е уважил, излагайки доводи в насока, че в обсъждания период жалбоподателят не е упражнявал трудова дейност по сключеното правоотношение с Богарт София ЕООД, съответно същият не попада в кръга на осигурените лица и това изключва правото му да получава отпуснатите обезщетения за безработица, а получените такива подлежат на връщане. За да отхвърли сезиралата го жалба срещу решението на ръководителя на ТП на НОИ първоинстанционният съд е аргументирал теза, че оспореният с нея административен акт е издаден от компетентен орган в предвидената от закона форма при липса на съществени нарушения на административнопроизводствените правила и в съответствие с материалния закон и неговата цел. Съдът е анализирал писмените доказателства, съдържащи се в административната преписка, явяващи се официални документи по смисъла на чл. 179, ал. 1 от ГПК, ползващи се с материална доказателствена сила, и установеното в откритото от него производство по чл. 193 от ГПК за проверка на автентичността на представени от жалбоподателя документи, които приел за неистински, позовавайки се на компетентно изготвеното заключение по назначената съдебно-графологична експертиза. По основният спорен между страните въпрос е възприел и доразвил аргументите на административните органи, в насока, че в периода 01.06.2016 г. 14.06.2016 г. Бакърджиев не е упражнявал трудова дейност по сключеното правоотношение с Богарт София ЕООД, което го изключва от кръга на осигурените лица по смисъла на чл. 10 от КСО и § 1, ал. 1, т. 3 от ДР на КСО, поради което изплатените му обезщетения за безработица за периода 15.06.2016 г. -14.10.2016 г. подлежат на връщане като неоснователно получени. Атакуваното пред настоящата инстанция съдебно решение е валидно и допустимо. То е постановено по отношение на административен акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от компетентен съд в рамките на правомощията му, след надлежно сезиране от активно легитимирана страна. Решението на Административен съд София-град, с което жалбата до него не е уважена, е постановено при правилно прилагане на закона. Първоинстанционният съд е събрал и коментирал относимите за правилното решаване на спора доказателства, надлежно и аргументирано е обсъдил и анализирал всички факти от значение за спорното право, и е извел обосновани изводи, които изцяло се възприемат от касационната инстанция, поради което и на основание чл. 221, ал. 2, изр. 2 тя препраща към мотивите на АССГ. Проверяваният съдебен акт се основава на правилна преценка на събраните доказателства, издаден е в съответствие с приложимите за казуса материалноправни разпоредби, като е постановен при спазване на съдопроизводствените правила. При изготвянето на същия са взети предвид релевантните за спора обстоятелства и факти и изразените от страните становища по тях, и е отговорено на всички относими инвокирани възражения, като убедително са опровергани поддържаните и пред настоящата инстанция доводи за незаконосъобразност на процесните административни решение и разпореждане. Касаторовите възражения са неоснователни. КСО е специален закон спрямо АПК досежно осигурителните правоотношения и по отношение на тях се прилага предвидената в него процедура, а не общите правила на АПК, поради което правото на защита на Бакърджиев не е нарушено и той е имал възможност да го упражни в пълен обем както в административното производство по чл. 117 от КСО, така и в съдебното производство по чл. 118 и чл. 119 от КСО. При издаването на обсъжданите административни актове не са допуснати съществени нарушения на административнопроцесуалните правила, които да са попречили на адресата им да се защити, да са повлияли върху съдържанието на волеизявлението на административните органи и да са обусловили материалноправна незаконосъобразност на актовете. Освен това, когато след изплащането на парични обезщетения за безработица са установени нови данни и обстоятелства, имащи значение за определяне на правото, размера и срока за изплащане (както в случая), възниква правомощието по чл. 114, ал. 2, т. 2 от КСО на длъжностно лице от кръга на визираните в чл. 114, ал. 3 от КСО да изиска връщането на добросъвестно получените, но недължими осигурителни плащания, без значение, че административният акт за отпускането на обезщетенията е влязъл в сила преди това. С оглед на горното съдът правилно е тълкувал и приложил правилно относимите материалноправни разпоредби. Точно са изяснени релевантните за спора факти, които сочат отсъствие на осигуряване за осигурените социални рискове. Същественото в случая е безспорно установеното, че жалбоподателят не е полагал труд в полза на Богарт София ЕООД, което го дисквалифицира като осигурено лице и като правоимащ по смисъла на чл. 54а, ал. 1 от КСО да получава парични обезщетения за безработица, а отпуснатите му такива и неоснователно изплатени подлежат на връщане. Това е така, защото съгласно § 1, ал. 1, т. 3 от ДР на КСО "осигурено лице" е физическо лице, което извършва трудова дейност, за която подлежи на задължително осигуряване по чл. 4 или чл. 4а, ал. 1 от КСО, и за което са внесени или дължими осигурителни вноски. В случая Бакърджиев не е упражнявал трудова дейност съгласно разпоредбата на чл. 10, ал. 1 от КСО и не е осигурено лице по смисъла на § 1, ал. 1, т. 3 от ДР на КСО. Наличието на трудов договор не е достатъчно условие за възникване правото на обезщетение за безработица, а е необходимо лицето реално да е осъществявало трудова дейност. Защитими са само трудови и осигурителни права, които реално са възникнали. Наличието на валиден трудов договор (което в случая даже е опровергано) е предпоставка за възникване на трудово правоотношение, но за възникването на осигурителното правоотношение са необходими още и основанията, изброени в чл. 10 от КСО в тяхното кумулативно проявление. Задължителна предпоставка за възникването и съществуването на осигурителното правоотношение, а оттам и на правото на парично обезщетение за безработица, е реалното осъществяване на трудова дейност от страна на лицето. За пълнота следва да се отбележи и, че по делото не е спорно, че обсъжданото парично обезщетение за безработица е било получено от Бакърджиев, като няма спор и досежно изчисленията по отношение размера на главницата. С оглед на това, като е приел, че процесните административни актове са законосъобразни и е отхвърлил подадената до него жалба като неоснователна, първоинстанционният съд е постановил правилно решение, което при липсата на касационни основания за неговата отмяна, следва да бъде оставено в сила. Предвид неоснователността на главното искане на касационния жалбоподател не следва да бъде уважена и акцесорната му касаторова претенция за присъждане на сторените в хода на съдебното производство пред двете инстанции деловодни разноски. С оглед изхода на спора и своевременно направеното искане за присъждане на разноски от страна на процесуалния представител на ответника по касация, на основание чл. 143, ал. 3 във връзка с чл. 228 от АПК и на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК в съответствие с чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ, М. Бакърджиев следва да бъде осъден да заплати на ТП на НОИ София-град съдебни разноски за касационната инстанция, представляващи юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева. Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, изр. 1, предл. 1 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение