Решение № 7128 от 30.05.2018 г. на ВАС по адм. д. № 14280/2017 г.

Решение № 7128 от 30.05.2018 г. на ВАС по адм. д. № 14280/2017 г., II о., докладчик съдията Славина Владова Производството е по реда на чл. 208 и следващите във връзка с чл. 292 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на "Т. т. и л." ЕООД със седалище гр. Р. срещу решение № 6096 от 27.10.2017 г. по адм. д. № 2339/2017 г. на Администартивен съд С. - град, с която е отхвърлен предявения от дружеството отрицателен установителен иск с правно основание чл. 292 от АПК за признаване за установено спрямо Началника на Дирекция за национален строителен контрол (ДНСК), че правото на принудително изпълнение на издадената Заповед № РД - 14 - 383 от 05.10.2007 г., с която е наредено премахване незаконен строеж "бетонов възел" с административен адрес гр. Р., ул. "Х. Б." .№..., находяща се поземлен имот (ПИ) № 750.34 по кадастралната карта на гр. Р., поради изтекла 5 - годишна давност по чл. 285, ал. 1 от АПК. В касационната жалба жалбоподателят твърди, че оспореното решение е незаконосъобразно, постановено в противоречие с материалния закон и в несъответствие със събраните доказателства - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Твърди неправилност на извода на съда за това, че не е погасителната давност е прекъсната, тъй като е налице доказано действие на органа по изпълнение с протокол - приложение № 1 от 24.01.2013 г., тъй като е била опорочена процедурата по издаване на този протокол, поради липса на покана за доброволно изпълнение преди това. Твърди и че съдът не е взел предвид, че постановление № РД - 14 - 19 от 15.07.2014 г. на Началника на ДНСК е прогласено за нищожно със съдебно решение. Излага и подробни съображения за опорочена процедура по изпълнение относно предприемани действия по изпълнение през годините, поради което твърди, че същите не следва да се вземат предвид като извършени действия, които прекъсват давността. Твърди изтекла погасителна давност по чл. 285 от АПК и иска оспореното решение да бъде отменено и да бъде уважен предявения отрицателен установителен иск. Претендира разноски. О. Н. на ДНСК чрез процесуалния си представител изразява становище за неоснователност на касационната жалба и правилност на оспореното решение. Претендира разноски в размер на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба и правилност на оспореното решение. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК, от надлежна страна - адресат на оспореното решение и срещу акт, който подлежи на касационен контрол, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество касационната жалба е неоснователа. За да постанови оспореното решение АССГ е приел, че не са налице предпоставките по чл. 292 от АПК. Приел е, че е налице първата предпоставка, а именно налице е образувано изпълнително производство, но не е налице следващата такава, а именно не е налице настъпил нов факт, който е довел до погасявяне на вмененото задължение. Приел е, че това е така, тъй като към са налице доказани от органа по изпълнение действия по изпълнение, предхождащи получаването на писмо от 17.02.2017 г. от жалбоподателя, а именно протокол приложение № 1 от 24.01.2013 г., с което е прекъсната погасителната давност и съответно към постановяване на решение не е изтекла. Изложил е и подробни съображение, че с постановление № РД - 14 - 4 - 19 от 15.07.2014 г. е акта, постановен в хода на изпълнението и също е действие, с което се прекъсва давността. Приел е, че въпреки, че посоченото постановление е прогласено за нищожно в частта, с която е прекратено изпълнителното производство по изпълнение на заповед № РД - 14 - 383 от 05.10.2007 г., това е доказателство за наличие на висящо изпълнително производство по принудително изпълнение към 2014 г. Решението е правилно. Не е спорно по делото, че Заповед № РД - 14 - 383 от 05.10.2007 г. на Началника на ДНСК е влязла в сила на 25.11.2008 г., потвърдена със съдебни решения, като същата представлява изпълнително основание по чл. 268, т. 1 от АПК. Съгласно чл. 285 от АПК, ако специален закон не разпорежда друго, изпълнителното основание не се привежда в изпълнение, ако са изминали 5 години от влизането му в сила. Давността в случая започва да тече от влизане в сила на изпълнителното основание (заповедта за премахване на незаконния строеж) и тече до момента, в който изпълнителното основание се приведе в изпълнение. Така визираното привеждане в изпълнение обаче не е обвързано с действия по принудителното изпълнение, а напротив - с надлежното връчване на поканата за доброволно изпълнение. В този смисъл е разпоредбата на чл. 282, ал. 1, т. 9 от АПК, установяваща като основание за прекратяването на изпълнителното производство изтеклата давност - по възражение на длъжника, ако от деня, в който задължението е станало изискуемо, до получаването на поканата по чл. 277 е изтекла давността по чл. 285 от АПК. В настоящия случай от влизане в сила на изпълнителното основание до връчване на поканата за доброволно изпълнение от 2010 г. не е изтекла предвидената в закона давност. След връчване на поканата за доброволно изпълнение, с което се прекъсва давността, започва да тече нов срок, вече в рамките на който следва да се предприемат действия по принудително изпълнение в случай, че липсва доброволно. В АПК липсва правна норма, която да урежда прекъсването на давността, но след като в него изрично е уредена общата 5 - годишна погасителна давност, то по отношение на нея намират приложение пряко свързаните с нея институти, каквито са спирането и прекъсването на давността. Предприемането на действия за принудително изпълнение прекъсва давността. Спорният по делото въпрос е именно предприемани ли са действия, които да прекъсват давността от органа по изпълнението или не са предприемани и давността не е била прекъсната. Настоящият състав намира, че правилно АССГ е приел, че давността е прекъсната с предприемане на действия по изпълнението с протокол - приложение № 1 от 24.01.2013 г., тъй като с този протокол са предприети действия по получаване на достъп до имота, в който се намира незаконния строеж, за принудително изпълнение. Производството по принудително премахване на незаконни строежи е уредено в специалните закони - ЗУТ и Наредба № 13/2001 г. за принудителното изпълнение на заповеди за премахване на незаконни строежи или части от тях. Съгласно чл. 225, ал. 4 от ЗУТ, ако заповедта за премахване не се изпълни доброволно в определения в нея срок, тя се изпълнява принудително от органите на ДНСК самостоятелно или съвместно с лица, на които това е възложено от началника на дирекцията или от упълномощено от него длъжностно лице, по ред, установен с наредба на министъра на регионалното развитие и благоустройството. Конкретните действия, които трябва да се извършат, и срокове да тяхното извършване са разписани в разпоредбите на чл. 4 - чл. 7 от Наредба № 13/23.07.2001 г. В тридневен срок след изтичане на срока за доброволно изпълнение, определен със заповедта за премахване, се извършва проверка по изпълнението и на местостроежа от органите на ДНСК, за което се съставя констативен протокол /приложение № 1/, именно който е приет и в настоящата производство за действие по изпълнението. Тук следва да се посочи, че е неоснователно възражението за незаконосъобразност на проведените изпълнителни действия, поради неспазване на срокове, тъй като същите са инструктивни и не могат да се отразят на законосъобразността на изпълнителните действия. Следва да се посочи и че наведените възражения за незаконосъобразност на извършени действия по принудителното изпълнение са неотносими в настоящото производство. Във връзка с изложеното само на това основание - протокол - приложение № 1 от 2013 г., е законосъобразен извода на първоинстанционния съд, че не е изтекла предвидената в закона давност, т. е. не е налице нов факт, който да води до погасяване на задължението. На следващо място неоснователно е възражението на касатора за това, че АССГ не е обсъдил постановление № РД - 14 - 19 от 15.07.2014 г. и факта, че същото е прогласено за нищожно. Видно от оспореното решение АССГ е изложил подробни мотиви относно това защо приема и посоченото постановление за действие по изпълнението, с което е прекъсната давността. Това постановление в частта, с която е прекратено изпълнителното производство, е прогласено за нищожно със съдебно решение, т. е. в прекратителната част на изпълнителното производство, то не е произвело действие изначално. Това само по себе си отново е доказателства, както е приел и АССГ, че изпълнителното производство е висящо и по него са извършвани действия във връзка с допълнително представени доказателства и към 2014 г., т. е. в рамките на издаване на това постановление също са извършвани действия по изпълнението. Във връзка с изложеното е законосъобразен извода на АССГ за липса на предпоставки да се приеме, че е изтекла предвидената в закона давност, тъй като извършването на всяка действие по изпълнението, прекъсва давността и поставя началото на нов 5 - годишен срок. Поради и това законосъобразно съдът е отхвърли иска. Оспореното решение като правилно следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора искането на касационния жалбоподател за присъждане на разноски е неоснователно, а искането на ответника по касация за присъждане на юрисконсултско възнаграждение е основателно и следва да бъде уважено в рамките на чл. 78, ал. 8 от ГПК във връзка с чл. 144 от АПК. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, върховният административен съд, състав на Второ отделение