Решение № 1176 от 29.01.2021 г. на ВАС по адм. д. № 11787/2020 г.

Решение № 1176 от 29.01.2021 г. на ВАС по адм. д. № 11787/2020 г., VI о., докладчик съдията Десислава Стоева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на директора на дирекция "Бюро по труда" - Пловдив, чрез ст. юрисконсулт М. Желязкова, срещу Решение № 1401 от 28.07.2020 г. по адм. дело № 1356 по описа за 2020 г. на Административен съд - Пловдив, с което е отменен отказ за одобряване на заявление за изплащане на компенсация по реда на ПМС 55/30.03.2020 г., обективиран в писмо, рег. № ПМС2-06-11-03597#1 от 14.05.2020 г. на директора на Дирекция "Бюро по труда"- гр. Пловдив, потвърден от директора на Дирекция "Регионална служба по заетостта" – гр. Пловдив и е върната преписката на директора на Дирекция "Бюро по труда"- гр. Пловдив за ново произнасяне по заявлението от 30.04.2020 г. на "Транспортно строителство и възстановяване" ЕАД – клон Пловдив. Изложено е оплакване за неправилност на обжалваното съдебно решение, което според касатора е издадено в нарушение на материалния закон и е необосновано. Посочва, че съдът не е прав в преценката си, че критерият, на който не отговаря заявителят, а именно: наличието на задължения към общината, е отстранен. Освен това, неправилно първоинстанционният съд е приел, че пропускът при попълване на заявлението за изплащане на компенсации по ПМС 55/2020, съгласно който в таблицата за деклариране на намаляването на приходите от продажби вместо да се посочи в първия ред "януари и февруари 2020" е посочен само февруари, е несъществен. Иска отмяна на съдебния акт и решаването му по същество, а в условията на алтернативност- делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд. Ответникът- ДП "Транспортно строителство и възстановяване" ЕАД, чрез процесуален представител, в писмен отговор, оспорва касационната жалба изцяло, като излага подробни аргументи. Претендира разноски. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационното оспорване. Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК. За да се произнесе по същество, Върховният административен съд, шесто отделение, взе предвид следното: Предмет на съдебен контрол в производството пред Административен съд – Пловдив е отказ за одобряване на заявление за изплащане на компенсация по реда на ПМС 55/30.03.2020 г., обективиран в писмо, рег. № ПМС2-06-11-03597#1 от 14.05.2020 г. на директора на Дирекция "Бюро по труда" гр. Пловдив, потвърден от директора на Дирекция "Регионална служба по заетостта" – гр. Пловдив при Агенция по заетостта. Заявлението е подадено от "Транспортно строителство и възстановяване" ЕАД – клон Пловдив, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, ул. "Нестор Абаджиев" № 32, представлявано от управителя К. Шопов. С обжалваното решение Административен съд – Пловдив е приел следното от фактическа страна: Със заявление, рег. № ПМС2-06-11-03597/30.04.2020 г., "Транспортно строителство и възстановяване" ЕАД – клон Пловдив е кандидатствало за изплащане на компенсации по реда на чл. 1, ал. 2 от ПМС 55/30.03.2020 г. поради преустановяване на работа, във връзка с което е постановен отказ, обективиран в писмо, рег. № ПМС2-06-11-03597#1 от 14.05.2020 г. на директора на Дирекция "Бюро по труда" гр. Пловдив /назован от съда некоректно като "писмено уведомление"/, потвърден от директора на Дирекция "Регионална служба по заетостта" с писмо, рег. № 10-06-146#1/21.05.2020 г. Определена е комисия от директора на Дирекция "Бюро по труда"- Пловдив, която е разгледала представените със заявлението документи и е констатирала три несъответствия: 1 в заявлението от работодателя данните от раздел "Информация за работодателя" не съответстват на публикуваните в Търговския регистър – дата на учредяване по Търговски регистър е 29.05.2019 г., по заявление 12.06.2019 г.; 2 в заявлението от работодателя не е ясно дали подадената стойност в ред 1 е усредненият приход за м. януари и февруари 2020 г. и 3 при направена служебна справка е установено наличие на задължения към Столична община. Поради отразените несъответствия, комисията е констатирала, че дружеството е работодател, който не съответства с критериите за изплащане на компенсации по реда на ПМС 55/30.03.2020 г. Становището на комисията е възприето изцяло от директора на дирекция "Бюро по труда"-, Пловдив, който е издал индивидуалния административен акт и е посочил възможността, след отстраняване на констатираните несъответствия и пропуски, дружеството да подаде ново заявление по ПМС № 55/30.03.2020 г., без краен срок за подаване. Горестоящият орган е приел, че задължението към Столична община е погасено, както и че датата на учредяване на дружеството, посочена в заявлението е вярна /т. е. две от трите отразени несъответствия не са налице/, но в попълнения Образец 2 по чл. 1, ал. 2 от ПМС 55/30.03.2020 г., при деклариране в частта за усреднени приходи за 2020 г., е следвало коректно да се добави с думи и месец "януари". Предвид произнасянето на горестоящия орган, административният съд е счел, че предмет на спора е единствено декларирането от страна на жалбоподателя в подаденото до Дирекция "БТ"- Пловдив заявление от 30.04.2020 г. в частта за усреднените приходи за 2020 г. и е развил съображения по съществото на спора, приемайки че пропускът в таблицата за деклариране досежно вписването на думата "януари" не е съществен, тъй като са представени доказателства за съответствие с критериите относно пропуснат с изписване месец, а в графата "декларирам..... " са посочени месеците януари и февруари, т. е. касае се за допуснато очевидна неточност при попълване на заявлението. По тези съображения отказът е отменен и преписката е върната на административния орган за ново произнасяне по заявлението на жалбоподателя при съобразяване с дадените от съда указания по тълкуването и прилагането на закона. Решението на Административен съд- Пловдив е правилно като краен резулат. Съгласно чл. 1, ал. 1 от ПМС 55/2020 г. /изм. с ДВ, бр. 50 от 2020 г., в сила от 14.05.2020 г. / на работодател, който поради извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г., или обявената с Решение № 325 на Министерския съвет от 14 май 2020 г. извънредна епидемична обстановка със своя заповед, издадена въз основа на заповед на държавен орган, е преустановил работата на предприятието или на част от предприятието, могат да се изплащат суми съгласно § 6 от преходните и заключителните разпоредби на Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г., и за преодоляване на последиците като компенсации с цел запазване на заетостта на работниците и служителите в предприятието. Съгласно ал. 2 /доп. с ДВ, бр. 37 от 2020 г., в сила от 21.04.2020 г./, компенсации по ал. 1 могат да се изплащат и на работодател, който по своя преценка и със своя заповед, издадена на основание чл. 120в, ал. 1 от Кодекса на труда, е преустановил работата на предприятието, на част от предприятието или на отделни работници и служители, какъвто е и конкретният случай. Процедурата по подаване на заявления е описана в чл. 4 и сл. от ПМС 55/2020 г., а завършващият акт е обективиран в разпоредбата на чл. 5, ал. 6 от постановлението. И тъй като в постановлението няма разписани подробни правила, в това число и при констатиране на нередовност на заявлението, то се прилагат разпоредбите на Административнопроцесуалния кодекс. В този смисъл съдът е пропуснал да отрази обстоятелството, че органът е следвало да уведоми заявителя да отстрани установените от него недостатъци /несъответствия/ в тридневен срок от съобщението за това с указание, че неотстраняването им ще предизвика прекратяване на производството- чл. 30, ал. 2 от АПК. Вместо това той е пристъпил направо към произнасяне по същество, с което е издал един изцяло незаконосъобразен отказ, потвърден и от горестоящия орган. Директорът на Дирекция "БТ" - Пловдив се е произнесъл по искането на дружеството, без да е бил сезиран с редовно откъм форма и съдържание заявление. Като не е отчел това обстоятелство и е постановил отказ без да изпълни задълженията си, които процесуалният кодекс му повелява, административният орган е нарушил административнопроизводствените правила. Отказът подлежи на отмяна, като издаден при допуснато съществено процесуално нарушение. Първоинстанционният съд е събрал и коментирал относимите за правилното решаване на спора доказателства, надлежно и аргументирано е обсъдил и анализирал фактите от значение за спорното право, но не е преценил отсъствието на доказателства за изпълнение разпоредбата на чл. 30, ал. 2 от АПК. Отказът на директора на Дирекция "Бюро по труда"- Пловдив за одобряване на заявление за изплащане на компенсация на "Транспортно строителство и възстановяване" ЕАД – клон Пловдив, макар и с други мотиви, е правилно отменен и преписката върната за ново произнасяне. Не се установяват касационни основания за отмяна, поради което обжалваното съдебно решение следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора и отправеното искане, на ответника следва да бъдат присъдени сторените от него разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 750 лева. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,