Решение № 6035 от 15.05.2017 г. на ВАС по адм. д. № 4292/2015 г.

Решение № 6035 от 15.05.2017 г. на ВАС по адм. д. № 4292/2015 г., III о., докладчик председателят Панайот Генков Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба от Национална здравноосигурителна каса, чрез процесуалния представител юрк. Якимов, срещу решение № 8244/30.12.2014 г., постановено по адм. дело № 1297/2014 г. по описа на Административен съд - С.-град, с което е приет предявения от "Л. З." ЕООД иск по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ против Национална здравноосигурителна каса (НЗОК) като основателен. Изложени са доводи за недопустимост на предявената искова претенция, а също, че оспореното решение е неправилно поради постановяването му в нарушение на материалния закон, при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответникът по касационната жалба - "Л. З." ЕООД, чрез пълномощника си юрк. Гълъбова, в депозирания писмен отговор, подробно мотивира становище за неоснователност на касационната жалба. Моли решението на първоинстанционния съд, като законосъобразно и правилно да бъде оставено в сила. Претендира за присъждане на направените по делото разноски и за двете съдебни инстанции. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд - трето отделение, в настоящия съдебен състав намира, че касационната жалба е подадена в срок, от надлежна страна, за която съдебния акт е неблагоприятен, поради което е допустима, а разгледана по същество е основателна. Производството пред административния съд е образувано по исковата молба от "Л. З." ЕООД, ЕИК *********, представлявано от управителя К. С. срещу Националната здравноосигурителна каса. С нея, на основание чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди /ЗОДОВ/, търговецът е претендирал заплащане на сума в размер на 8693.75 лева, представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди - пропуснати ползи за периода 1.02.2008 г. - 31.05.2009 г., както и мораторна лихва в размер на 4069.99 лева за периода от 30.03.2009 г. до датата на предявяване на исковата молба - 6.02.2014 г. Вредите са претендирани като произтичащи от прилагане на колона 7 и колона 9 от Приложение 2 на Указание за работа с лекарствен списък на НЗОК № РД-16-3/10.01.2008 г. на директора на НЗОК, отменени с решение по адм. д. № 2762/2008 г. на ВАС, оставено в сила с решение по адм. д. № 10621/2008 г. на същия съд. Причинените вреди се основават на разликата в стойността на продаваните в посочения в исковата молба период лекарствени продукти, като страна по договор с ответника, определена от отменените разпоредби, и тази, на която същите продукти е следвало да бъдат продавани, нормативно определена в чл. 7 и чл. 8 от Наредбата за условията, правилата и реда за регулиране и регистриране на цените на лекарствените продукти /отм. ДВ, бр. 100/20.12.2011 г., в сила от 20.12.2011 г. - НУПРРРЦЛП/. С обжалваното решение административният съд е приел, че предявения иск е основателен и е присъдил обезщетение за вреди за периода от влизане в сила и започване на приложението на незаконосъобразния акт до прекратяване на неговото действие чрез отмяната му. С оглед на извода за основателност на основния иск, решаващият съд е приел за основателни и предявените акцесорни искове за присъждане на мораторна лихва върху обезщетението за вреди за периода от 10.04.2009 г. до датата на завеждане на исковата молба - 6.02.2014 г. както и законната лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на сумата. от отхвърлен изцяло като неоснователен. За да постанови този резултат, първоинстанционният съд е приел, че за периода 1.02.2008 г. до 31.05.2009 г. са налице всички предпоставки по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ за реализиране отговорността на държавата за вреди. Конкретно, съдът е посочил, че по делото безспорно е установено наличието на отменен административен акт, а така също и наличието на разлика между стойността на всички получени от дружеството плащания за отпуснатите лекарствени продукти през процесния период, при прилагането на отменените колона 7 и 9 от Приложение № 2 работна версия за аптеки и сумата на плащанията, които дружеството щеше да получи при прилагане на Наредбата при определянето на цените на отпуснатите лекарствени продукти, поради което е приел, че е налице пряка причинно-следствена връзка между постановения незаконосъобразен акт и настъпилия вредоносен резултат. Подробно съдът се е мотивирал, че при сключването на договор с аптеките за отпускане на лекарствени продукти, медицински изделия и диетични храни за специални медицински цели, заплащани напълно или частично от НЗОК, последната действа като административен орган, договорът се предлага на изпълнителя с предварително определено съдържание и без възможност да бъде изменян едностранно от изпълнителя. В подкрепа на изводите си съдът е изложил в мотивите си още, че сключеният договор между дружеството и НЗОК е изменен не по преговорен път и не по установения ред за изменение на Националния рамков договор (НРД), а в изпълнение на писмо на директора на НЗОК, изх. № 20-00-9/10.01.2008 г., с което е наредено на всички РЗОК да уведомят изпълнителите, че ако не подпишат допълнителното споразумение до 31.01.2008 г. включително, то уведомлението следва да се счита за предизвестие за прекратяване на договора. С оглед на извода за основателност на основния иск, решаващият съд е приел за основателни и предявените акцесорни искове за присъждане на мораторна лихва върху обезщетението за вреди за периода от 10.04.2009 г. до датата на завеждане на исковата молба - 6.02.2014 г., както и законната лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на сумата. Съдебното решение е частично недопустимо и е неправилно в останалата си обжалвана част. Съгласно разпоредбата на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразен акт, действие или бездействие на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност. За да възникне законовата отговорност, следва да е налице отменен по надлежния ред акт, реално причинена вреда, произтичаща от него, както и да е налице пряка причинна връзка между незаконосъобразния акт и настъпилата вреда. В случая се претендират вреди, произтичащи от отменен като незаконосъобразен, с решение № 6826/6.06.2008 г. по адм. д. № 2762/2008 г. по описа на ВАС, влязло в сила на 30.03.2009 г., подзаконов нормативен акт - колони 7 "пределна цена за НЗОК" и колона 9 "максимална стойност, заплащана от ЗЗОЛ в лева" от Приложение 2 - "Лекарствен списък на НЗОК, в сила от 1.02.2008 г. - работна версия за аптеки", неразделна част от Указание за работа с лекарствен списък на НЗОК - РД 16-3 от 10.01.2008 г., утвърдено от директора на НЗОК. При изяснена фактическа обстановка съдът е установил правно релевантните за спора факти, но е достигнал до частично неправилни изводи досежно допустимостта на част от заявената претенция. Неправилен е крайният извод на съда, че в случая са налице кумулативно изискуемите предпоставки на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ за реализиране отговорността на НЗОК, неправилен се явява постановеният правен резултат в частта, с която е уважена предявената претенция за периода 1.02.2008 г. до 31.05.2009 г. Законът за отговорността на държавата и общините за вреди не предвижда имуществена отговорност на държавата за вреди, причинени от отменен или обявен за нищожен подзаконов нормативен административен акт. С Т. решение № 2 от 27 юни 2016 г. по тълкувателно дело № 2/2015 г. на Общото събрание на съдиите от първа и втора колегия на Върховния административен съд, което е задължително за органите на съдебната власт, вредите, причинени на граждани и на юридически лица при или по повод изпълнението на подзаконов нормативен акт в периода, преди той да бъде отменен като незаконосъобразен или обявен за нищожен, не подлежат на обезщетяване по чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди. В разглеждания случай за периода от 1.02.2008 г. до 10.04.2009 г. не е налице първата предпоставка на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ за реализиране отговорността на държавата за вреди, а именно - наличието на отменен като незаконосъобразен индивидуален административен акт. Касае се за отменен по съдебен ред подзаконов административен акт, чиято отмяна е влязла в сила на 30.03.2009 г. и тя, на основание чл. 195, ал. 1 от АПК, има действие от този момент занапред, и няма обратно действие. Следователно, след като в периода до 10.04.2009 г. подзаконовият нормативен акт е действал законосъобразно и не е бил отменен, то не е налице една от предпоставките на чл. 104, ал. 1 от АПК за допустимост на иска по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ - наличие на отменен по съответния ред административен акт, и исковата молба още в първоинстанционното производство относно претендираните вреди за периода от 1.02.2008 г. до 10.04.2009 г. е следвало да бъде оставена без разглеждане и делото прекратено в частта относно претендираните вреди за този период. След като първоинстанционният съд се е произнесъл по същество по един недопустим иск, то в настоящата инстанция решението, касаещо този период, следва да се обезсили и производството по делото да се прекрати. Относно периода, предмет на иска, следващ момента на отмяната на нормативния акт - 11.04.2009 г. до 31.05.2009 г. решението на съда е неправилно поради следните съображения: Неправилно решаващият съд е приел, че процесният акт е действал до 31.05.2009 г. От доказателствата по делото се установява, че указанието на директора на НЗОК от 10.01.2008 г. е отменено с решение на ВАС на 6.06.2008 г., потвърдено с решение от 30.03.2009 на петчленен състав на ВАС и публикувано в Д. вестник, бр. 27/10.04.2009 г., поради което до 10.04.2009 г. същият е действал. След тази дата следва да се считат за отменени колона 7 и колона 9 от Приложение № 2 "Лекарствен списък на НЗОК, в сила от 1.02.2008 г. - работна версия за аптеки". През периода от 10.04.2009 г. до 31.05.2009 г. вече е налице отменен по надлежния ред незаконосъобразен акт, но липсват два от останалите елементи от сложния фактически състав на отговорността по чл. 1 от ЗОДОВ, а именно - от незаконосъобразния акт да са настъпили вреди и на второ място настъпилите вреди да са в пряка причинно-следствена връзка с незаконосъобразния административен акт. Въз основа на изложеното в периода от 10.04.2009 г. до 31.05.2009 г. решението следва да бъде отменено като неправилно, а предявеният иск да се отхвърли като неоснователен. При липсата на основание за присъждане на обезщетение за вреди, съдът неправилно е уважил и акцесорния иск за заплащане на лихви върху претендираното обезщетение за периода следващ момента на отмяната на нормативния акт от 10.04.2009 г. до датата на завеждане на исковата молба - 6.02.2014 г. Предвид това решението в тази му част следва да бъде отменено като неправилно, а предявените искове за присъждане на мораторна лихва върху обезщетението за вреди следва да се отхвърли като неоснователен. Въз основа на така приетото, оспореното решение следва да се отмени и в частта, с която НЗОК е осъдена да заплати на "Л. З." ЕООД присъдените по първоинстанционното дело съдебни разноски в размер на 1186.83 лв. С оглед изхода на спора и направеното в касационната жалба от страна на процесуалния представител на НЗОК искане за присъждане на направените по делото разноски и пред двете съдебни инстанции, следва да се осъди касационния ответник по делото "Л. З." ЕООД да заплати сумата от 600 лв., представляваща юрисконсултско възнаграждение общо за двете съдебни инстанции, съгласно Наредба № 1/9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения и направени съдебни разноски по делото пред настоящата съдебна инстанция в размер на 12.50 лв. или общо за сумата от 612. 50 лв. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, трето отделение,