Решение № 12920 от 20.10.2020 г. на ВАС по адм. д. № 2596/2020 г.

Решение № 12920 от 20.10.2020 г. на ВАС по адм. д. № 2596/2020 г., VI о., докладчик председателят Георги Георгиев Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване (КСО). Образувано е по касационна жалба на директора на Териториално поделение на Националния осигурителен институт – Сливен (ТП на НОИ - Сливен) срещу решение № 277/8.01.2020 г., постановено по адм. дело № 358/2019 г. по описа на Административен съд – Сливен, с което е отменено решение № 1012-19-71#1/26.07.2019 г. на директора на ТП на НОИ – Сливен и потвърденото с него разпореждане № 2113-19-143#17 от 18.06.2019 г. на ръководителя на пенсионното осигуряване в ТП на НОИ – Сливен. Преписката е изпратена на длъжностното лице по чл. 98, ал. 1, т. 1 от КСО при ТП на НОИ – Сливен, за ново произнасяне по заявление за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст вх. № 2113-19143/18.02.2019 г. по описа на ТП на НОИ – Сливен, подадено от Д. Димитров, при съблюдаване на дадените със съдебното решение указания по тълкуване и прилагане на закона. Поддържат се оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила – касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Иска се отмяна на първоинстанционното решение и вместо него постановяване на друго по съществото на спора, с което да отхвърли жалбата срещу издадените административни актове (решение и разпореждане). Претендира се присъждане на съдебни разноски за заплатена държавна такса и юрисконсултско възнаграждение. Ответникът – Д. Димитров, чрез процесуален представител адв. П. Начков, в писмено становище оспорва основателността на касационната жалба. Претендира се присъждане на съдебни разноски – възнаграждение за един адвокат. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд - шесто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 АПК, от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. Разгледана по същество, на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК, касационната жалба е неоснователна. При извършване преценка по прилагането на материалния закон въз основа на фактите, установени от първоинстанционния съд в обжалваното решение, в съответствие с чл. 220 АПК, касационният състав приема от правна страна следното: Предмет на съдебен контрол за законосъобразност в първоинстанционното производство е решение № 1012-19-71#1/26.07.2019 г. на директора на ТП на НОИ – Сливен, с което е оставена без уважение жалбата на Д. Димитров срещу разпореждане № 2113-19-143#17 от 18.06.2019 г. на ръководителя на пенсионното осигуряване в ТП на НОИ – Сливен, с което му е отказано отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл. 68а, ал. 1 КСО. Административният орган е приел, че в издаденото разпореждане длъжностното лице правилно е зачело общият осигурителен стаж на Димитров до 31.05.2011 г. Приел е още, че през периода от 1.06.2011 г. до 31.01.2019 г. Димитров не е осъществявал трудова дейност като ликвидатор на "Ретра" АД в ликвидация, поради което не му се дължи възнаграждение за труд, не са дължими осигурителни вноски и за този период лицето не е осигурено. Общата продължителност на зачетения на Димитров осигурителен стаж с издаденото разпореждане от 18.06.2019 г. е 32 години 8 месеца и 2 дни осигурителен стаж от трета категория труд, и включва периодите от 1.10.1973 г. до 30.09.1975 г. и от 1.09.1980 г. до 31.05.2011 г. Не е спорен между страните размерът на осигурителния доход при пенсиониране, определен от пенсионния орган за периодите, за които му е зачетен осигурителен стаж. Спорен от правна страна е въпросът следва ли да бъде зачетен за осигурителен стаж периодът от 1.06.2011 г. до 31.01.2019 г. В хода на първоинстанционното производството е назначена съдебно-икономическа експертиза, в заключението по която е прието, че според изплащателните ведомости на "Ретра " АД – в ликвидация, Димитров е заемал длъжността ликвидатор, както следва: за периода от 18.12.2003 г. до 31.05.2011 г. – 7 години 5 месеца и 14 дни трудов и осигурителен стаж, и за периода от 1.06.2011 г. до 31.01.2019 г. – 7 години и 8 месеца, за който период е начислено, но неизплатено възнаграждение, съответстващо на подадените данни за осигурителен доход по чл. 5, ал. 4, т. 1 от КСО. Изготвял е отчет за приходите и разходите от 2009 г. до 2018 г., подавал е годишни данъчни декларации по чл. 92 от ЗКПО от 2010 г. до 2018 г. в ТД на НАП, редовно са подавани месечни справки - декларации по ЗДДС от 2010 г. до 2016 г. Вещото лице е посочило, че за периода след 01.06.2011 г. няма данни за довършени текущи сделки, за събрани вземания и за превръщане на останало имущество в пари за удовлетворяване на кредитори, съгласно подадени нулеви справки – декларации по ЗДДС, ОПР и ГФО, в които са посочени само разходи за възнаграждения и осигурителни вноски на ликвидатора. За осигурителните периоди от 18.12.2009 г. до 31.01.2019 г. за Димитров са начислени, но неизплатени възнаграждения в посочен от вещото лице размер. За периода от 1.06.2011 г. до 31.01.2019 г. Димитров е осъществявал дейност като ликвидатор на "Ретра " АД – в ликвидация. Заключението на експерта е обсъдено от първоинстанционния съд заедно с другите доказателства по делото. След анализ на съвкупния доказателствен материал и на основание заключението на вещото лице първоинстанционният съд е приел, че за посочения спорен период Димитров е осъществявал дейност като ликвидатор на "Ретра" АД – в ликвидация. Приел е още, че общият осигурителен стаж, който следва да бъде зачетен от пенсионния орган, е 40 години 4 месеца и 2 дни, от които: 32 години 8 месеца и 2 дни за периодите от 1.10.1973 г. до 30.09.1975 г. и от 1.09.1980 г. до 31.05.2011 г., и 7 години и 8 месеца за периода от 1.06.2011 г. до 31.01.2019 г. Поради което незаконосъобразно с оспорените административни актове е отказано да бъде зачетен за осигурителен стаж периодът от 1.06.2011 г. до 31.01.2019 г. и неправилно административният орган е приел, че Димитров няма необходимия осигурителен стаж по чл. 68, ал. 2 от КСО. Върховният административен съд – шесто отделение споделя изводите на първоинстанционния съд и намира постановеното от него решение за валидно, допустимо и правилно. В случая няма спор, че лицето е работило като ликвидатор на "Ретра" АД (в ликвидация) и в контекста на осъществяване на трудова дейност се оспорва преценката за осъществяване на дейността за периода от 1.06.2011 г. до 31.01.2019 г. Съгласно чл. 10, ал. 1 от КСО осигуряването възниква от деня, в който лицето започва да упражнява трудова дейност по чл. 4 и чл. 4а от КСО и продължава до прекратяването й. Ликвидаторите, каквото безспорно е било лицето, задължително се осигуряват съгласно чл. 4, ал. 1, т. 7 от КСО, а осигурителните вноски се дължат върху получени, включително начислени и незаплатени месечни възнаграждения или върху неначислените такива. От доказателствата е установено, че основание за внасяне на осигурителни вноски за разглеждания период е упражняваната от лицето дейност като ликвидатор. Съгласно Удостоверените Обр. УП-3 Изх. № 1 от 1.02.2019 г. е установено, че длъжността е изпълнявана и през периода от 1.06.2011 г. - 31.01.2019 г. За това време е начислявано, но не е изплащано възнаграждение, видно от изплащателните ведомости. От данните във връзка с ликвидацията на дружеството е видно, че са подавани месечни справки - декларации по ЗДСС, данъчни декларации по чл. 92 от ЗКПО и отчети за ПР, както ГФО. Въз основа на тези доказателства е направен извод, че лицето е работило като ликвидатор и през спорния период. Независимо от определения срок за приключване на ликвидацията и липсата на изрично продължение на срока й, съдът правилно е приел, че дейността е продължена. Изтичането на срока не води до приключване, като това изисква изрично волеизявление на общото събрание на акционерното дружество. Освен това, както правилно е посочил и решаващият състав, приключване на ликвидацията и изпълнението на правомощията по ликвидацията не са идентични по своята същност и изтичането на срока за ликвидация не води до автоматично преустановяване на правомощията на ликвидатора (чл. 266, ал. 2 и чл. 273, ал. 1 от ТЗ). Обстоятелството, че за периода няма данни за сделки, събрани вземания и удовлетворяване на кредитори, не обосновава приетата от административния орган липса на извършване на трудова дейност по смисъла на осигуряването, тъй като касае конкретното изпълнение на задълженията на ликвидатора. Последното обстоятелство не е предмет на настоящия спор, който е свързан с това дали е изпълнявана дейност "ликвидатор" по принцип, а не качеството на изпълнение. Освен това, при оспорването на истинността на удостоверение Обр. УП-3 съдът го е признал за недоказано, поради което и във връзка с останалите доказателства, обосновано е приел, че периодът от 1.06.2011 г. до 31.01.2019 г. следва да се признае за осигурителен стаж. С включване на този период лицето придобива общо 40 г., 4 месеца и 2 дни общ осигурителен стаж и при възраст – [възраст] към датата на подаване на заявлението, са налице основанията за отпускане на ЛПОСВ при условията на чл. 68а от КСО. Оспореното съдебно решение е постановено при изяснена и безспорна между страните фактическа обстановка. Настоящата инстанция споделя както тези изводи, така и съображенията за тях, изложени в мотивите на проверявания съдебен акт, които не следва дословно да преповтаря. С оглед изложеното настоящият състав намира, че обжалваното решение е правилно, като не са налице сочените касационни основания за неговата отмяна. При направената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК касационната инстанция констатира, че същото е валидно и допустимо, поради което следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на спора, своевременно заявената от ответника по касация претенция за присъждане на съдебни разноски, се явява основателна. Съдебните разноски за възнаграждение за един адвокат, дължими от бюджета на органа - издател на отменения акт – Териториално поделение на Националния осигурителен институт – Сливен, следва да бъдат определени, съобразно представените доказателства за реалното им извършване от ответника, обективирани в договор за правна защита и съдействие № 8/3.02.2020 г., в размер на 500 лева (петстотин лева). Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1-во АПК, Върховният административен съд - шесто отделение,