Решение № 3899 от 29.03.2017 г. на ВАС по адм. д. № 10676/2016 г.

Решение № 3899 от 29.03.2017 г. на ВАС по адм. д. № 10676/2016 г., II о., докладчик съдията Галина Солакова Производството е по чл. 208 и сл. от АПК, образувано по две касационни жалби на Е. П. С. от гр. С., чрез адв. С. срещу решение № 5746 от 25.09.2015 г. и решение за поправка на ЯФГ № 4199 от 17.06.2016 г. по адм. д. № 347/2015 г. на Административен съд - С. град. С доводи за незаконосъобразност на решенията се претендира отмяната им, ведно със законните последици. Ответникът -началник на РДНСК-ЮЗР оспорва основателността на първата касационна жалба и моли за потвърждаване на решението като законосъобразно, а по втората жалба не ангажира становище. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за законосъобразност на обжалваните решения и неоснователност на касационните оплаквания. Върховният административен съд, второ отделение приема, че касационните жалби са подадени в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от надлежна страна и срещу подлежащи на касационен контрол съдебни актове и са процесуално допустими. Разгледана по същество касационната жалба срещу решение № 5746 от 25.09.2015 г. по адм. д. № 347/2015 г. на Административен съд - С. град е неоснователна. С обжалваното решение, административният съд е отхвърлил жалбата на настоящата касаторка срещу заповед № ДИ-02-ЮЗР-15/10.12.2014 г. на началника на РДНСК-ЮЗР, с която на основание чл. 225, ал. 2, т. 2 във връзка с чл. 225, ал. 1 и чл. 222, ал. 1, т. 10 от ЗУТ е наредено да бъде премахнат /възстановен в първоначалния си вид/ от Е. С. незаконен строеж" реконструкция на таванско помещение" към ап. ... в сградата на ул. "С. С.".№..., вх. ..., състоящо се в изграждане на метална носеща конструкция от стоманени профили, две стоманобетонови плочи с описани размери, стоманобетонова греда с описани размери и тухлен зид. Прието е, че се касае за извършен основен ремонт и реконструкция по смисъла на § 5, т. 42 и т. 44 от ДР на ЗУТ, съставляващи строеж съгласно т. 38 на § 5 от ДР на ЗУТ, за който е изискуемо издаването на разрешение за строеж по чл. 148, ал. 1 ЗУТ, каквото не се представя. Обсъдена е подробно и във връзка с останалите доказателства по делото, приетата без оспорване съдебно-техническа експертиза, сочеща на вида на извършените СМР и определяща процесния строеж като основен ремонт и реконструкция с увеличаване обема на таванското помещение, повдигане на покрива и приобщаване на част от общия коридор. Изложени са мотиви и за спазена административна процедура, компетентност на издателя на оспорената заповед и наличие на основанието по чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ за премахване на безспорно установения незаконен строеж. Решение е законосъобразно и обосновано, постановено при липса на основанията за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК. Констатациите на извършилите проверката технически органи, залегнали в Констативен акт № С13-3677 от 03.12.2013г не са оборени в съдебното производство, а липсата на строителни книжа за извършеното преустройство /основен ремонт и реконструкция/ не се оспорва от жалбоподателката, както пред първата съдебна инстанция, така и в настоящето производство. Безспорно е установено по делото, че процесният незаконен строеж съставлява частичен основен ремонт и новоизградена конструкция на таванското помещение, с увеличаване на обема му - повдигане на покрива и изграждане на тухлен зид в общото таванско помещение /коридор/. Вещото лице е описало извършените строително-монтажни работи подробно и по вид, вкл. използвани материали, като е ограничило премахваните елементи, новоизградените на тяхно място и изцяло нововъведените строително-монтажни работи. Това заключение правилно е кредитирано от съда, тъй като кореспондира на доказателствата по делото и нормата на § 5, т. 42 и т. 44 от ДР на ЗУТ - извършен основен ремонт и реконструкция, изразяващи се във възстановяване и подмяна на част от елементите и изграждане на нови, с което дори не се възобновява експлоатационната годност на строежа. Безспорно е по делото и обстоятелството, че строежа е извършен през периода след 2010 г., от което следва неприложимост на режима на търпимост както по § 16, ал. 1 от ПЗР на ЗУТ, така и по § 127, ал. 1 от ПЗР на ЗУТ /бр. 82/2012 г./, тъй като крайния момент на изграждане на евентуален търпим строеж следва да е "до 31.03.2001 г." С оглед на това изводът на административният съд за наличие на безспорно установен незаконен строеж по смисъла на чл. 225, ал. 1, във вр. с чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ, подлежащ на премахване по реда на чл. 222, ал. 1, т. 10 от ЗУТ е правилен и съответен на изяснената по делото фактическа обстановка. Доводите по касационната жалба досежно вида на извършеното строителство са неоснователни, тъй като установените строително-монтажни работи не могат да се квалифицират като текущ ремонт по § 5, т. 43 от ДР на ЗУТ, с оглед цялостната подмяна на елементи. Текущ ремонт по смисъла на чл. 151 ЗУТ във вр с § 5, т. 43 от ЗУТ е подобряването и поддържането на сградата в изправност, без промяна на предназначението и обема й, което в случая не е налице с оглед установеното увеличение на обема, дори и без да се изследва вида на отделните СМР. Неоснователен е доводът за допуснато съществено процесуално нарушение, тъй като допълването на заключението, респ. назначаване на повторна или допълнителна експертизи касаят т. 6 от първоначалното заключение, която е по неотносим въпрос-строежа е квалифициран като незаконен по т. 2, ал. 2, чл. 225 ЗУТ, поради липса на строителни книжа. Предвид изложеното, съдът намира, че не са налице сочените отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК, поради което обжалваното решение следва да бъде потвърдено изцяло, а касационната жалба - оставена без уважение, като неоснователна. Касационната жалба срещу решението за поправка на ЯФГ № 4199 от 17.06.2016 г. по адм. д. № 347/2015 г. на Административен съд - С. град също е неоснователна. Освен, че в жалбата не се сочат конкретни доводи за незаконосъобразност, обжалваното решение е постановено по дадени задължителни указания на ВАС с определение № 6882 от 09.06.2016 г. по адм. д. № 14103/2015 г. С него е допусната поправка по реда на чл. 145 и сл. АПК в погрешно вписания номер на оспорената заповед - заповед № ДИ-02-ЮЗР-15/10.12.2014 г. на началника на РДНСК-ЮЗР, вместо заповед № ДИ-02-ЮЗР/ 10.12.2014 г. на началника на РДНСК-ЮЗР. Заповедта е приложена в административната преписка и няма спор, че именно тази с поправения номер е предмет на съдебния контрол. Предвид това и втората касационна жалба се явява неоснователна и следва да се остави без уважение. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, второ отделение,