Решение № 6284 от 12.05.2014 г. на ВАС по адм. д. № 3216/2014 г.

Решение № 6284 от 12.05.2014 г. на ВАС по адм. д. № 3216/2014 г., II о., докладчик съдията Емилия Кабурова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба от Анна Георгиева Кръстева и Васил Наков Начев, чрез процесуалния им представител - адв. Вакрилов, против Решение № 296/15.01.2014 г. по адм. дело № 5070/2013 г. на Административен съд София-град, с искане за отмяната му като неправилно, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - основания за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответникът: Теодора Емилова Костова, чрез пълномощника й - майка Цветанка Димова, оспорва касационната жалба, като неоснователна. Ответникът: Виктория Димитрова Момчилова, редовно призована, не се явява и не се представлява. От същата е постъпил отговор, с който оспорва касационната жалба. Ответникът: Главен архитект на СО, редовно призован, не се явява и не се представлява. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, второ отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество е основателна. С обжалваното решение, по жалба на Теодора Емилова Костова и Виктория Димитрова Момчилова, Административен съд София-град е отменил Заповед № РД-09-50-641/30.05.2009 г. на Главния архитект на София, в частта й, с която е одобрено изменение на плана за регулация за изменение на улица от о. т. 35г до о. т. 35д, по плана на гр. Банкя, м. "Градоман", кв. 8, като материално незаконосъобразна. В останалата й част, по отношение изменение на плана за регулация - отреждане на УПИ ХV за поземлен имот № 189, кв. 8 и изменението на план за застрояване на УПИ ХV-189, кв. 8 на в. з. "Градоман", гр. Банкя, заповедта като необжалвана е влязла в сила. За да отмени заповедта, в частта й, предвиждаща прокарване на улица от о. т. 35г. до о. т. 35д, за обслужване на новосъздадения УПИ ХV-189, съдът е приел, че същата е издадена в нарушение на чл. 134, ал. 2, т. 6 от ЗУТ, изискващ за изменението на ПУП съгласието на всички пряко заинтересовани собственици, каквото в случая липсва от страна на оспорващите, като собственици на имот № 188, който е в обхвата на разработката, в частта на предвидената улична регулация. От друга страна съдът е установил, че за случая разпоредбата на чл. 134, ал. 2 от ЗУТ е неприложима и поради това, че процесния ПУП в оспорената му част и като цяло е първи, тъй като предвиденото с него урегулиране на имот 189 и улица за достъп до него е по отношение на неурегулирани дотогава поземлени имоти. Липсата на предходен, влязъл в сила ПУП за тези имоти, който да може да бъде изменен в хипотезата на чл. 134, ал. 2, т. 6 от ЗУТ, прави заповедта, в оспорената й част, незаконосъобразна. Допълнително е прието, че с одобреното изменение на уличната регулация, не е отчетено, че улицата е прокарана само в имот 188 и без да е съобразен процента на отнемане, който може да бъде не повече от 25% от площа на имота, както и липсата на мотиви за изменението на ПУП на основание чл. 134, ал. 1, т. 1 от ЗУТ. Решението е валидно и допустимо, но неправилно, поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила, довело и до неправилно приложение на материалния закон. Съдът се е ограничил да изследва предпоставките на закона, обуславящи приложението на чл. 134, ал. 1 и ал. 2, т. 6 от ЗУТ, посочени изрично като правни основания за издаване на заповедта, при неизлагане на фактически и правни изводи относно характера и вида на одобрения подробен устройствен план /ПУП/ - предмет на оспорената заповед, което е трябвало да направи на първо място. За да се изведат правни изводи, както в случая е направено, за незаконосъобразност на индивидуалния административен акт, с който се одобрява ПУП, съдът преди всичко следва да установи вида на съответния ПУП и приложимите за него материалноправни разпоредби. При преценката за вида на одобрения с оспорената заповед ПУП, съдът проверява приложените към административната преписка документи и графични материали, а не се ограничава само от посочените в заповедта правни основания, които не винаги съответстват на фактическите такива. В случая, съдът не е установил правнорелевантните факти относими към основния въпрос, а именно вида на одобрения с оспорената заповед ПУП и не е изложил мотиви по този въпрос, като с това е допуснал съществено процесуално нарушение, водещо до неправилно приложение на материалния закон, защото без да бъде установен вида на оспорения ПУП не биха могли да бъдат посочени материалноправните разпореди, които са нарушени във връзка с него. Съдът правилно е посочил, че разпоредбите на чл. 134, ал. 1 и ал. 2 от ЗУТ, са неприложими за случая, поради установените данни, че се касае за първи ПУП, спрямо неурегулирани дотогава поземлени имоти /каквито са ПИ № 189 и 188/, но не е изследвал и не е посочил какъв е тогава одобрения ПУП, в оспорената му част и като цяло, дали е ПУП по чл. 16, по чл. 17 или по чл. 110, ал. 1, т. 1, 2 или т. 3 от ЗУТ и съобразно това дали е нарушен закона, относим за него. Не е отчетено и обстоятелството, че ПУП-ПРЗ спрямо поземлен имот 189, е влязъл в сила, при което същия е вече урегулиран поземлен имот ХV, кв. 8, при което следва да има излаз /лице/ към улица, която е предмет на оспорване. Изложеното налага отмяна на обжалваното решение като неправилно и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на съда, за отстраняване на допуснатите процесуални нарушения и излагане на мотиви относно вида на оспорения ПУП. При новото разглеждане съдът следва да съобрази, че: плана по чл. 16, ал. 1 от ЗУТ няма за предмет урегулирането на имоти-частна собственост, нито определяне на начина и характера на застрояването им, извън имотите отредени за изграждане на обекти на социалната инфраструктура-публична собственост, на озеленени площи и на общите мрежи и съоръжения на техническата инфраструктура /без улиците/; плана по чл. 16, ал. 7 ЗУТ има за предмет само улична регулация и определя само външните /към улицата/ регулационни линии на имотите, без да ги урегулира цялостно, нито пък да ги застроява; плана по чл. 110, ал. 1, т. 1 ЗУТ може да има за предмет план за улична регулация и за регулация на имотите и начина им на застрояване, вкл. и по отношение на територии с неурегулирани до одобряването му поземлени имоти или за такива с неприложена първа регулация, като при него недвижим имот може да бъде отреден изцяло или отчасти за улица, без да бъдат приложими изискванията на чл. 16, ал. 1, пр. 2 от ЗУТ; С оглед резултата по касационното обжалване и на основание чл. 226, ал. 3 от АПК, по искането за разноски от касаторите пред касационната инстанция, ще се произнесе първоинстанционния съд, на който делото е върнато за ново разглеждане. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. второ и чл. 222, ал. 2, т. 1 от АПК, Върховният административен съд, второ отделение Водим от горното и на основание