Решение № 5144 от 28.04.2016 г. на ВАС по адм. д. № 14069/2015 г.

Решение № 5144 от 28.04.2016 г. на ВАС по адм. д. № 14069/2015 г., VI о., докладчик съдията Георги Георгиев Производство по реда на глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба от Районна прокуратура Б. представлявана от административен ръководител районен прокурор В. Р. чрез процесуален представител адвокат Р. Д. от САК срещу решение № 488 от 29.09.2015 г. на Административен съд М. по адм. дело № 155/2015 г. С него се отменя заповед № 17/26.02.2015 г. на административния ръководител районен прокурор на РП Б.. Поддържат се доводи за неправилност на решението вследствие необоснованост, нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК поради което се иска отмяната му. Ответникът, И. М. А.-Димитрова - прокурор в Районна прокуратура гр. Б. чрез процесуален представител адвокат Б. Т. от АК М. взема становище за неоснователност на жалбата. Ответникът по касационната жалба е подал частна жалба срещу определение № 30.10.2015 г. по същото дело постановено по реда на чл. 248 ГПК в частта за разноските. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд шесто отделение намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и разгледана по същество за неоснователна по следните съображения: Производството пред административния съд е по реда на глава десета раздел първи от АПК "Оспорване на индивидуални административни актове" във връзка с чл. 327 от Закона за съдебната власт. Оспорена е заповед № 17 от 26.02. 2015 г. издадена от административен ръководител, районен прокурор на РП Б. на основание чл. 327 във връзка с чл. 307, ал. 4, т. 5 от Закона за съдебната власт. С нея е обърнато внимание на И. М. А. - прокурор в Районна прокуратура - гр. Б. за допуснато от нея нарушение на служебните задължения изразяващо се в в това, че не е подала по ДП № 12/2014 г. пр. 75/2014 г. по описа на РП Б. уведомление до АП гр. С. съгласно указания, утвърдени със заповед на Главния прокурор с което виновно е нарушила заповед № 23/1.04.2014 г., заповед на Окръжен прокурор № 28/2014 г. и заповед № ЛС729/18.03.2014 г. на Главен прокурор на РБ като по този начин е осъществила дисциплинарно нарушение по чл. 307, ал. 4, т. 5 от ЗСВ. Съдът е разгледал по същество жалбата която приел за основателна и отменил заповедта. Установено е нарушение на административно производствените правила изразяващо се в обосноваване на дисциплинарно нарушение и нарушение в хипотезата на чл. 327 от ЗСВ при смесване на производствата поради което са налице отменителни основания по чл. 146 АПК. Решението е правилно. Видно от цитираната заповед в същата се посочва, че е осъществено виновно дисциплинарно нарушение по чл. 307, ал. 4, т. 5 от ЗСВ. Реализирането на дисциплинарната отговорност се осъществява по специалния ред в глава шестнадесета от ЗСВ. В действителност в хипотезата на чл. 327 ЗСВ също се използва термин "нарушение" по образуването и движението на делата или по организацията на работата и в ЗСВ няма уредба за разграничаване на нарушенията по чл. 327 от нарушенията съставляващи дисциплинарни нарушения по чл. 307, ал. 4 ЗСВ, където в т. 5 са посочени "неизпълнение на други служебни задължения". При тази уредба следва да се взема предвид във всеки конкретен случай като разграничителен критерии степента на укоримост в поведението на магистрата когато не изпълнява според професионалните стандарти своите функционални задължения. Нарушението по чл. 327 ЗСВ може да бъде характеризирано като организационно методичен пропуск/пропуски, небрежно изпълнение поради различни обективни и субективни причини, не се свързва със субективна страна характерна за дисциплинарните нарушения и няма сериозните обективни последици на дисциплинарните нарушения. Поради това при издаване на заповедта не е необходимо спазването на специалните правила на процедурата по реализиране на дисциплинарната отговорност като са приложими само процесуалните гаранции на всяко административно производство. Тези гаранции в случая не са били нарушени като е установено от фактическа страна неспазване на изискване по цитираните заповеди по отношение на едно производство при неговото образуване. В този случай при издаване на заповедта административният ръководител преценява на какво се дължи нарушението което в случая е еднократен пропуск и дали следва да се обърне внимание на магистрата с оглед на цялостната преценка за натовареност и други фактори от значение за организация на работата, както и тежестта на нарушението и ефекта от обръщането на внимание. В настоящия случай е използван формален подход с обосноваване на виновно извършено дисциплинарно нарушение при ниска степен на укоримост на бездействието като административният орган е пропуснал обсъждане на факти в хипотезата на чл. 327 ЗСВ и това съставлява основанието по чл. 146 АПК за отмяна на заповедта. При тези съображения обжалваното решение като правилно следва да бъде оставено в сила. След постановяване на решението е постановено определение по реда на чл. 248 ГПК в частта за разноските. С това определение е отказано присъждането им с оглед характера на спора и че жалбоподателят работи в институцията от която търси разноски което е неморално, тъй като продължава да изпълнява служебните си задължения в нея. Тези изводи на съда настоящата инстанция не споделя, тъй като страните в административното производство се подчиняват на принципите по глава втора и разпоредбите на АПК и няма законови признаци по които те да се разграничават, разделят и определят в процесуалното си качество включително и при присъждането на разноски. Предвид изложеното определението следва да бъде отменено и вместо него следва да бъде постановено друго с което се присъдят разноските пред административния съд в размер на 300 лева адвокатско възнаграждение и 10 лева държавна такса. Следва да бъдат присъдени направените разноски и пред настоящата инстанция - 350 лева адвокатско възнаграждение и 5 лева държавна такса или общ размер на всички разноски за двете инстанции - 665 лева. Воден от горното Върховният административен съд шесто отделение