Решение № 4563 от 2.5.2023 г. на ВАС, III о.

Производството е по чл. 208 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди /ЗОДОВ/. Образувано е по касационната жалба, подадена от Д. Георгиев, чрез адвокат В. Дундов против решение 5069/26.07.2022 г., постановено по адм. дело 1238/2022 г. по описа на Административен съд София-град, с което съдът е отхвърлил предявения от него иск против Българска народна банка (БНБ), по реда на чл. 1 ЗОДОВ вр. чл. 203 АПК за присъждане на обезщетение за претърпени имуществени вреди от неправомерни действия и бездействия на БНБ. Излагат се доводи за неправилност на съдебното решение касационно основание по чл. 209, т. 3 АПК. Иска се отмяна на обжалваното решение, като бъде постановено ново по същество, с което се уважи предявения иск в неговия пълен размер. Направено е искане за присъждане на разноски. Ответната страна Българска народна банка, чрез процесуални представители юрисконсулт Н. Драгинова и юрисконсулт Б. Савчева, оспорва касационната жалба и моли съдебното решение да бъде потвърдено. Направено е искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Върховната административна прокуратура, чрез участващия по делото прокурор, изразява становище за допустимост, но неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, в настоящия съдебен състав приема, че касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, е неоснователна. Производството пред АССГ се е развило по предявения от Д. Георгиев иск против Българска народна банка за присъждане на обезщетение за имуществени вреди в размер на 2358,50 лв. и 616,92 щатски долара, вследствие на извършено от БНБ за периода от 25.07.2014 г. до 06.11.2014 г. съществено нарушение на правото на Европейския съюз /ЕС/, изразяващо се в невземане на решение за обявяване неналичност на депозитите в КТБ, в императивен срок от пет работни дни, съгласно приложимата с директен ефект разпоредба на чл. 1, §3, 6.i от Директива 94/19/ЕО на Европейския парламент и Съвета от 30.05.1994 г., относно схемите за гарантиране на депозити. С обжалваното решение АССГ е отхвърлил горепосочения иск. От фактическа страна първоинстанционният съд е установил, че на 05.01.2009 г. на ищеца е открита банкова сметка във валута USD, а на 14.03.2013 г. с анекс му е открита и банкова сметка в лева. На 20.06.2014 г. представителите на КТБ внесли в БНБ искане банката да бъде поставена под специален надзор. Искането било мотивирано с предизвикана загуба на доверие, масова паника сред вложителите и проблеми с ликвидността, което предизвиквало затруднения в изпълнението на паричните задължения към вложителите. С последвало писмо от същата дата, КТБ уведомила БНБ, че е преустановила разплащанията и всички банкови операции. Във връзка с депозираното искане, с Решение 73/20.06.2014 г. на Управителния съвет (УС) на БНБ, на основание чл. 115, ал. 1, т. 2 и 3, чл. 116, ал. 1, ал. 2, т. 2, 3, 6 и 7, във връзка с чл. 103, ал. 2, т. 24 от Закона за кредитните институции (ЗКИ), КТБ била поставена под специален надзор, поради опасност от неплатежоспособност, за срок от три месеца. Със същото решение са назначени квестори, спряно е изпълнението на всички задължения на КТБ, ограничена е дейността й, членовете на управителния и надзорния й съвет са отстранени от длъжност, и акционерите, притежаващи повече от 10 на сто от акциите са лишени от право на глас. Указано е на квесторите да осигурят пълен анализ и оценка на активите, и пасивите на банковата група КТБ от независим външен одитор. В тази връзка е възложена частична проверка на активите на КТБ, която се отнасяла главно до кредитния и инвестиционния портфейл и имала за цел да даде оценка за състоянието и качеството им, както и ограничен анализ на пасивите на банката. С Решение 114/16.09.2014 г. Управителния съвет на БНБ констатирал, че продължават да са налице условията и предпоставките, довели до поставяне на КТБ под специален надзор, тъй като банката продължавала да изпитва остър недостиг на ликвидност за възстановяване на банковата си дейност и за изпълнение на задълженията си към депозантите и други кредитори, поради което действието на всички мерки, наложени с Решение 73/20.06.2014 г. на УС на БНБ - за поставяне на банката под специален надзор, както и тези по Решение 82/30.06.2014 г. на УС на БНБ - за намаляване лихвените проценти по депозити, било продължено до 20.11.2014 г. Със същото решение, на основание чл. 107, ал. 3 от ЗКИ на квесторите на КТБ било указано, най-късно до 20.10.2014 г. да внесат в БНБ цялостна оценка на активите на КТБ, а до 31.10.2014 г. да представят в БНБ отчет за капиталовата адекватност на КТБ на база изготвената пълна оценка на активите, след което на база резултатите от тази оценка, да бъде взето окончателно решение относно КТБ АД. На 20.10.2014 г. квесторите на КТБ внесли в БНБ докладите на одиторските фирми, като заключението на одиторите било за необходимост от обезценяване на активи на КТБ в общ размер на 4 222 млн. лева. С Решение 138/06.11.2014 г. на основание чл. 36, ал. 2, т. 2, чл. 103, ал. 1, т. 1, чл. 103, ал. 2, т. 25 и чл. 151, ал. 1, пр. 1 от ЗКИ и чл. 16, т. 15 от ЗБНБ, БНБ отнела лиценза на КТБ, издаден с Решение на УС на БНБ 24/21.01.1994 година. Съгласно т. 2 и т. 3 от това решение, на основание чл. 9, ал. 1 и ал. 6 от Закона за банковата несъстоятелност, следвало да бъдат предприети действия за подаване на искане до компетентния съд за откриване на производство по несъстоятелност, както и да бъде уведомен ФГВБ. В решението са описани подробно фактическите обстоятелства, в хронологичен порядък, довели до отнемане на лиценза на КТБ. След уведомяване на ФГВБ за отнетия лиценз на КТБ АД, Управителният съвет на Фонда с Решение 61/18.11.2014 г. определил девет обслужващи банки за изплащане на гарантираните влогове, както и изплащането да започне на 04.12.2014 година. Първоинстанционният съд е установил още, че с Решение 664/22.04.2015 г. на Софийски градски съд по т.д. 7549/2014 г., е обявена неплатежоспособността на КТБ с начална дата 06.11.2014 година. В тази част решението е обжалвано от БНБ и е протестирано от Софийска градска прокуратура и с Решение 1443/03.07.2015 г. по т. д. 2216/2015 г., Софийският апелативен съд е отменено в частта, относно началната дата на неплатежоспособността, като е определил за начална дата 20.06.2014 г., по съображения, че състоянието на неадекватност на собствения капитал на КТБ не е настъпило към момента на отразяване на коригираните стойности в изготвените от квесторите отчети към 30.09.2014 г., а е било факт преди този момент. От доказателствата по делото е установено, че на 06.11.2014 г. във ФГВБ е постъпила информация за вложителя Д. Георгиев за подлежащата на изплащане сума в размер на 154 499,22 лева в съответствие с чл. 4, ал. 1 и ал. 2 ЗГВБ. Освен множеството писмени доказателства, за изясняване на обстоятелствата по делото е допусната и приета съдебно-счетоводна експертиза, заключението на която е прието от съда като компетентно и обективно дадено. Въз основа на така установеното, от правна страна административният съд приел, че искът е насочен против надлежен ответник и е за присъждане на обезщетение за причинени вреди, вследствие неправомерно бездействие на БНБ по отношение на изпълнението й на задължения, произтичащи от приложимо с директен ефект право на Европейския съюз в областта на изплащане на гарантирани депозити. Административният съд посочил, че по делото е налице първата предпоставка за основателност на исковата претенция, а именно: незаконосъобразно бездействие на БНБ. Посочено е, че УС на БНБ е констатирал, че ликвидните активи на КТБ АД към 20.06.2014 г. не са достатъчни, за да може банката да изпълнява задълженията си в деня на тяхната изискуемост и с Решение 73/20.06.2014г. на УС на БНБ, КТБ АД била поставена под специален надзор, поради опасност от неплатежоспособност. БНБ е установила, че банката не е изплатила депозити, които са дължими и изискуеми и че не съществува близка перспектива тя да бъде в състояние да го направи. Следователно, още на 20.06.2014 г. за БНБ е съществувало пряко задължение да установи неналичност на депозитите в КТБ, произтичащо от директния ефект на разпоредбата на член 1, точка 3, подточка i) от Директива 94/19, изменена с Директива 2009/14 г. В т.60 от решението на СЕС по дело С-571/16, където изрично е посочено, че срокът, в който трябва да се установи, че депозитите са неналични, е императивен и не може да бъде дерогиран. Неизпълнението на това задължение, пряко произтичащо от правото на ЕС, представлява достатъчно съществено нарушение на общностното право, защото разпоредбата на чл. 1, параграф 3, б. i oi Директива 94/19, изменена с Директива 2009/14 г. е пределно ясна и прецизна, създава императивни правила за държавите-членки да предприемат определени действия в предписаните срокове и бездействието на ответника излиза от обхвата на свободата на преценка, която нарушената норма предоставя. Поради това е прието, че нарушението е достатъчно съществено, за да ангажира отговорността на държавата. За доказани са приети и другите две предпоставки за основателност на исковата претенция. Посочено е, че за периода от 25.07.2014 г. до 06.11.2014 г. ищецът не е могъл да ползва собствения си капитал в размер на 108 686,47 лв. и 25 889,14 щатски долара, което несъмнено му е причинило вреда, която е пряка и непосредствена последица от незаконосъобразното бездействие на БНБ. Посочено е, че периодът, през който Д. Георгиев търпи вреди е от 26.07.2014 г. до 05.11.2014 г., а размерът на дължимата законова лихва е в общ размер на 4496,97 лв. Въпреки горното, за основателно е прието възражението за погасителна давност, направено от страна на ответника по отношение на така подадения иск. Съдът се е позовал на т. 4 от ТР 3/2004 г. на ОСГК на ВКС, където е прието, че началният момент на забавата и съответно на дължимостта на законната лихва върху сумата на обезщетението, както и началният момент на погасителната давност за предявяване на иска за неговото заплащане, при незаконни действия, или бездействия на административните органи, е от момента на преустановяването им, който момент в процесния случай е приет с начална дата 06.11.2014 г. - датата, на която е преустановено бездействието на БНБ. В конкретния случай давностният срок е изтекъл на 06.11.2019 г., а исковата молба е подадена едва на 11.02.2022 г., тоест след изтичане на петгодишния давностен срок, поради което съдът приел, че вземането на Д. Георгиев е погасено по давност и отхвърлил исковата претенция против БНБ. Решението е допустимо, валидно и правилно. Съдът правилно е приел, че претенцията в исковата молба на Д. Георгиев, е погасена по давност. Съгласно разпоредбата на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод извършване на административна дейност. За да възникне законовата отговорност, следва безспорно да бъде установена, както незаконосъобразността на действията и бездействията, така и наличието на отменен административен акт, на който се основава иска, както съответно и наличието на реално причинена вреда, произтичаща от тях, в пряка причинна връзка. В случая правото на обезщетение за вреди, претендирано от Д. Георгиев, се основава на незаконосъобразни действия и бездействия, сторени от БНБ за периода от 25.07.2014 г. до 06.11.2014 г. изразяващи се в нарушение на правото на Европейския съюз /ЕС/ поради невземане на решение за обявяване неналичност на депозитите в КТБ, в императивен срок от пет работни дни, съгласно приложимата с директен ефект разпоредба на чл. 1, §3, 6.i от Директива 94/19/ЕО на Европейския парламент и Съвета от 30.05.1994 г., относно схемите за гарантиране на депозити. Въз основа на установената по делото фактическа обстановка правилно е прието, че са налице предпоставките по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ за ангажиране отговорността на БНБ, като е доказано наличие на вреда в пряка причинно-следствена връзка между бездействието на БНБ и претърпените вреди. Ищецът е претърпял имуществени вреди в периода от 26.07.2014 г. до 05.11.2014 г., а размерът на дължимата законова лихва е в общ размер на 4496,97 лв., като е доказано по делото наличието на пряка причинно-следствена връзка между посочените от ищеца бездействия на ответника и вредите, чието обезщетяване се търси в производството. Вредата за ищеца се изразява в пропуснатата полза от невъзможността за ползване на паричния капитал от 196 000 лева. Срокът от 5 работни дни по чл. 1, т. 3, буква i от Директива 94/19, в който БНБ е била длъжна да издаде изричен акт за установяване неналичността на депозитите, смятано от 20.06.2014 г. (датата на поставянето на КТБ под надзор) изтича на 27.06.2014 г. След този момент действително БНБ е в нарушение на посочената разпоредба, но постановяването на акт, с който се установява неналичността на депозитите, не е достатъчно условие за започване на тяхното изплащане, а се стартира схемата за изплащане на гарантираните депозити, съответно започва да тече срокът за изплащане. По арг. чл. 23, ал. 5 ЗГВБ, при вземане на дължимото се решение по чл. 1, §3 i) в петдневния срок т.е. най-късно на 27.06.2014 г., то срокът от 20 работни дни за изплащане на депозитите изтича на 25.07.2014 г. От следващия ден - 26.07.2014 г., ищеца започва да търпи реални вреди, поради неизплащане гарантирания размер на депозита. Решението за обявяване неналичността на депозитите е взето на 06.11.2014 г., когато е отнет лиценза на КТБ и е стартирана процедурата по компенсиране по чл. 10 от Директива 94/19. От тази дата включително БНБ вече не осъществява незаконосъобразно бездействие, поради което за този период до датата на изплащане на депозита на ищцата липсва основание за обезщетение. Поради това периодът, за който се дължи обезщетение е 26.07.2014 г. 05.11 2014 г. Правилно е прието в обжалваното решение, че предявеният от Д. Георгиев иск е погасен по давност поради изтичане на предвидената в чл. 110 ЗЗД петгодишна погасителна давност. С оглед § 1 от Заключителните разпоредби на ЗОДОВ в случая, следва да намерят приложение разпоредбите на чл. 110 120 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД) относно института на погасителната давност, както и правилно е направил първоинстанционният съд. Съгласно чл. 110 ЗЗД с изтичане на петгодишна давност се погасяват всички вземания, за които законът не предвижда друг срок. При надлежно направено възражение, както е в настоящия случай, давността следва да се приложи при наличие на законовите предпоставки за това. Съгласно т. 4 от Тълкувателно решение 3 от 22.04.2005 г. на ВКС по т. гр. д. 3/2004 г., ОСГК, началният момент на погасителната давност при исковете за обезщетение от причинени вреди от незаконни действия, респективно бездействия на административния орган, е този на преустановяването им. Съгласно чл. 204, ал. 4 АПК, незаконосъобразността на действието или бездействието се установява от съда, пред който е предявен искът за обезщетението. В случая, бездействието на БНБ е установено от решаващия съд, който е приел,че от 20.06.2014 г. за БНБ е съществувало пряко задължение да установи неналичност на депозитите в КТБ и бездействието на БНБ е било преустановено на 06.11.2014 г. При направено от ответника изрично възражение за погасяване по давност на исковата претенция, в съответствие с разпоредбата на чл. 120 от ЗЗД, съдът правилно е приел, че претендираното вземане е погасено по давност на 06.11.2019 г., с оглед момента на преустановяване на соченото в исковата молба бездействие. От момента на преустановяване на неоснователното бездействие 06.11.2014 г. е започнал да тече петгодишният давностен срок за предявяване на иска, който изтича на 06.11.2019 г. (сряда, присъствен ден), а исковата молба е подадена на доста по-късен етап 11.02.2022 г., с оглед на което предявеният иск се явява неоснователен като погасен по давност, както правилно и обосновано е приел и първоинстанционният съд. По изложените съображения, обжалваното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода от спора, разноски на касационния жалбоподател не се дължат. Следва да бъде уважено искането на ответната страна за присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение. Предвид фактическата и правна сложност на делото, в полза на БНБ следва да се присъдят разноски в размер на 100 лв., на основание чл. 10, ал. 4 ЗОДОВ, вр. чл. 37 от Закона за правната помощ, вр. чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ. Водим от горното и на основание чл. 222, ал. 2, т. 1 АПК, Върховният административен съд, трето отделение,