Решение № 4194 от 24.03.2011 г. на ВАС по адм. д. № 8801/2010 г.

Решение № 4194 от 24.03.2011 г. на ВАС по адм. д. № 8801/2010 г., II о., докладчик съдията Славка Найденова Производството по делото е образувано по реда на чл. 208 и сл. АПК по касационна жалба на Мария Деянова Стефанова от гр. София, срещу решение № 1506/17.05.2010 г., постановено по адм. д. № 3537/2009 г. на Административен съд - София - град, като в нея се развиват оплаквания за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствени правила, неправилно прилагане на материалния закон и необоснованост. Иска се решението да се отмени и се постанови решение по същество, с което се отмени оспорената Заповед № РД-5042/13.04.2009 г. на кмета на СО - район "Банкя". Кметът на СО - район "Банкя" не е изразил становище по касационната жалба. Процесуалният представител на "Анро" ЕООД със седалище и адрес в гр. Златоград, в съдебно заседание и писмена защита изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Становището на представителя на Върховната административна прокуратура е, че касационната жалба е неоснователна и предлага да се остави без уважение. Върховният административен съд второ отделение, в настоящия съдебен състав приема, че касационната жалба е постъпила в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима, а след като обсъди доказателствата по делото във връзка с касационните оплаквания и провери решението, счита, че е неоснователна. С обжалваното решение Административен съд - София град, в производство по реда на чл. 54, ал. 2 ЗКИР във връзка с чл. 145 и сл. АПК, отхвърлил жалбата на Мария Деянова Стефанова срещу Заповед № РД-5042/13.04.2009 г. на кмета на СО - район "Банкя", с която на основание § 4, ал. 1, т. 2 във връзка с чл. 53, ал. 2, изречение второ ЗКИР е отказано нанасяне в кадастралната основа в одобрен кадастрален план на имоти 1099, 1100, 1101, 1102, 1103 и 1104, кв. 7 по плана на местност "Михайлово", землище гр. Банкя. За да постанови решението си съдът приел, че след съставяне на констативен акт за непълноти и грешки същият не е подписан от заинтересования собственик, което поради спор за материално право, е пречка за нанасянето на имотите в кадастъра и че заповедта е законосъобразна. Решението е правилно. Изискването на § 4, ал. 1, т. 2 ПЗР на ЗКИР във връзка с чл. 59, ал. 1, т. 6 от Наредба № 3 за съдържанието, създаването, поддържането на кадастралната карта и кадастралните регистри и във връзка с чл. 53, ал. 3 ЗКИР, е да се състави акт на самото място за установяване им, който се подписва от съставителя, заявителя и пряко заинтересуваните собственици. В конкретния случай "Анро" ЕООД е пряко засегнат собственик, тъй като предложеното изменение засяга имот, на който той се легитимира като собственик, с преместване на граница навътре в него. Представителят на дружеството е възразил, а съставеният акт за непълноти и грешки не е подписан от него и от другите заинтересували лица, което сочи от една страна на спор за материално право, а от друга, че не е изпълнена задължителната процедура, за да се издаде искания административен акт, удовлетворяващ жалбоподателката. Това е пречка съгласно чл. 53, ал. 2, предложение второ и ал. 3 ЗКИР за издаването на заповед за нанасяне на имотите в кадастралната основа. Освен това административните органи и административните съдилища не са компетентни да се произнасят по спорове за материално право. С оглед на това при правилно прилагане на материалния закон и обосновано е прието от съда, че заповедта е законосъобразна, не се установяват твърдяните съществени процесуални нарушения при постановяването на решението. Не са налице отменителните основания по чл. 209, т. 3 АПК, поради което решението следва да се остави в сила. Представените писмени доказателства към касационната жалба не сочат на други правни изводи и са неотносими към настоящия спор. Твърдяното обстоятелство, че застъпване на граници има с оглед предстоящо приемане на кадастрална карта за района също е неотносимо за спора, тъй като касае бъдещо издаване на административен акт, както неотносими са и всички останали твърдения относно местоположението на границата по изложените по-горе съображения. Водим от горното Върховният административен съд второ отделение, в настоящия съдебен състав, на основание чл. 221, ал. 2 АПК