Решение № 8068 от 23.06.2017 г. на ВАС по адм. д. № 6915/2016 г.

Решение № 8068 от 23.06.2017 г. на ВАС по адм. д. № 6915/2016 г., VII о., докладчик съдията Даниела Мавродиева Производството е по чл. 208 и сл. от Административно процесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на директора на дирекция "Общински приходи" към направление "Финанси и стопанска дейност" при Столична община (СО), подадена чрез процесуалния му представител - юрк. Иванов, против решение № 2770 от 22.04.2016 г., постановено по адм. дело. № 1194/2016 г. по описа на Административен съд С.- град, с което е по жалба на "Т. К." ЕООД, е обявен за нищожен акт за установяване на задължения по декларация (АУЗД) № 357-1/20.10.2015 г., издаден от инспектор по приходите в дирекция "Общински приходи" при СО, мълчаливо потвърден от директора на дирекция "Общински приходи" при СО. Касаторът релевира доводи за неправилност на съдебния акт поради постановяването му в нарушение на материалния закон. Иска отмяна на съдебния акт и произнасяне по съществото на спора. Претендира присъждане на разноските по делото. Прави възражение за прекомерност на претендираните от ответника разноски. Ответникът - "Т. К." ЕООД", чрез процесуалния си представител, оспорва касационната жалба по съображения, изложени в писмен отговор. Счита, че решението е правилно и следва да бъде оставено в сила. Претендира присъждане на направените пред настоящата инстанция разноски. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на седмо отделение намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество е основателна, но по различни от изложените доводи. За да постанови оспорения съдебен акт, първоинстанционният съд е приел, че с вх. № 23126/24.06.2014 г. е подадена декларация по чл. 14 от Закон за местните данъци и такси ( ЗМДТ) за облагане с данък върху недвижимите имоти от името на "Т. К." ЕООД", с която е декларирано притежаването на недвижим имот, находящ се в гр. С., бул. "В." ..№..., като е отбелязано, че подадената декларация е от съсобственик. Имотът е деклариран като придобит чрез покупка. С нотариален акт за покупко- продажба на недвижим имот № 146, том II, рег. № 6794 дело № 338 от 2008 г. В. Б. Ц. продава на "Т. К." ЕООД", 1/3 ид. ч. . от 48/800 ид. ч. от общите части на сградата, както и 48/800 ид. ч. от мястото, съставляващо УПИ, в който е построен магазина № У-5 от кв. 351 по плана на С., местността "ГГЦ-Г-6 -I" с площ по скица 255 кв. м., като част от платежната цена е била платена преди подписването на нотариалния акт, а останалата част от цената е уговорено да бъде платена при предаване на владението на имота, след окончателното приключване на гр. д. № 1571/2007 г. на СРС - 53 състав. С изх. № 10 МДТ -2600-416/20.10.2015 г. е издаден оспореният в настоящото производство АУЗД по чл. 107, ал. 3 ДОПК с № 357-1/20.10.2015 г. от С. М. - Гелева на длъжност инспектор на основание чл. 107, ал. 3 ДОПК, във вр. с чл. 4, ал. 1 от ЗМДТ. Въз основа на подадената декларация по чл. 14 ЗМДТ за облагане с данък върху недвижимите имоти с вх. № 7224023126/24.06.2014 г., отнасяща се за недвижим имот с парт. № 7224Р135204, с който дружеството го е декларирало и при извършена проверка, се е установило, че не са внесени дължимите суми за данък върху недвижимите имоти (ДНИ) и такси битови отпадъци (ТБО) за установени задълженията за данъци и такси по видове и периоди и лихви за просрочие към тях, изчислени към 20.10.2015 г. По делото е било представено и заявление от дружеството с вх. № от 30.11.2015 г., с което същото уведомява отдел "Общински приходи" С.- Триадица, че според него е липсвало основание за подаване на декларация по чл. 14 ЗМДТ, тъй като придобиването на собствеността е в резултат на имотна измама, за която има постановена присъда от Районен съд С.. В заявлението са изложени доводи, че подадената декларация е без правно основание, тъй като лицето не може да се легитимира като собственик на магазина и се изразява желание да се оттегли декларацията. С оглед така установената фактическа обстановка и при анализ на действащата към процесния период нормативна уредба съдът е направил извод, че издадения АУЗД не съдържа никакви мотиви - нито информация за начина, по който са изчислени на задълженията, за да може да се провери дали са правилни, нито информация за данъчната облагаема основа на имота, която е приета за основа на изчисленията, не става ясно дори дали е взето предвид при изчислението, че е декларирана само 1/3 идеална част от имота, който е съсобствен, съгласно приложения към декларацията нотариален акт. Не става ясно за съда, освен всичко друго защо, след като ДНИ и ТБО се дължат още от датата на придобиване на имота пред 2008 г., с оспорения АУЗД, издаден през 2015 г., по декларацията, подадена от упълномощено лице през 2014 г. са определени задължения само и точно за 2010 г. Издаденият АУЗД съдържа в този смисъл само информацията, която ДОПК предвижда да съдържа справката по чл. 107, ал. 2 от ДОПК, поради което се явява незаконосъобразен, като пропускът да бъде мотивиран АУЗД е толкова съществен, че е налице най-тежкият порок - нищожност на индивидуалния административен акт. На следващо място съдът е приел, че са настъпили нови фактически обстоятелства, които на осн. чл. 142, ал. 2 АПК - след издаване на акта и преди приключване на устните състезания следва да бъдат съобразени, а именно подаденото заявление от 30.11.2015 г. с което "Т. К." ЕООД", прави изявление за оттегляне на подадената през 2014 г. декларация. Съдът е приел, че друго самостоятелно основание за нищожност на АУЗД е, че с него са определени задължения за 2010 г. по декларация подадена през 2014 г., когато е в сила новата разпоредба на чл. 14, ал . 2 ЗМДТ, според която когато собственикът, съответно носителят на ограниченото вещно право, е предприятие, в декларацията по ал. 1 се посочва и отчетната стойност и други обстоятелства, имащи значение за определянето на данъка. Поради това за минал период, преди датата на подаване на декларацията производството по чл. 107 от ДОПК за установяване на данни по декларация е неприложимо и задълженията е могло да се установят само чрез извършване на ревизия. От друга страна съдът е изложил доводи, че административния орган не е хпредставил доказателства за компетентност. При тези правни констатации първоинстанционният съд е приел, че оспореният акт се явява нищожен. Решението е неправилно. Съдът е установил правилно фактическата обстановка, но въз основа на нея е извел неправилни изводи. Спорният по казуса въпрос се свежда до преценката налице ли е нарушение на материалния закон, отразяващо се на валидността на АУЗД, т. е. налице ли е опорочаването му до степен нищожност в хипотезата на порока "материална незаконосъобразност". Като критерий за нищожност на административен акт поради материална незаконосъобразност в правната теория и съдебната практика се сочат: пълна липса на условията (предпоставките), визирани в хипотезата на приложимата материалноправна норма; актът е изцяло лишен от законова опора; когато акт със същото съдържание не може да бъде издаден въз основа на никакъв закон, от нито един орган; актът е основан на друг нищожен административен акт или налага извършването на престъпление, съответно - административно нарушение и т. н. Двете проявни форми на незаконосъобразността се разграничават с оглед степента на порока, засягащ административния акт, последиците от проявяването му и способите за тяхното преодоляване. Нищожността се отнася до валидността на административното волеизявление. При нищожните актове допуснатата незаконосъобразност предпоставя толкова тежко, радикално и нетърпимо нарушение на законността, че същите са лишени от правно действие и не могат да породят целените правни последици. Поради изначалното наличие на такива сериозни недостатъци, водещи до недействителност на волята на органа, се приема, че нищожният акт никога не е съществувал в правната действителност. В чл. 146 АПК (чл. 160, ал. 2 ДОПК) са изброени пороците, които водят до незаконосъобразност на акта, а признаването на акта за валиден или за недействителен почива на критерия степен или тежест на незаконосъобразността при издаването му. Като критерии за нищожност на административния акт поради материална незаконосъобразност се изследват: пълна липса на условията, визирани в хипотезата на приложимата материалноправна норма; дали актът е изцяло лишен от законова опора; дали акт със същото съдържание не може да бъде издаден въз основа на никакъв закон, от нито един орган; дали актът е основан на друг нищожен административен акт или налага извършването на престъпление, съответно - административно нарушение и др. В настоящия случай допуснатите от административния орган нарушения при издаване на АУЗД, които се свеждат до липсата на мотиви които са основание за неговата незаконосъобразност, но не са основания водещи до нищожност. Липсата на мотиви към административния акт представлява съществено нарушение на административнопроизводствените правила и е отменително основание по чл. 146, т. 3 от АПК, но не е предпоставка за обявяване на нищожност. Относно другото нарушение възприето от съда при издаване на АУЗД, а именно обстоятелството, че е следвало задълженията на дружеството да бъдат установени чрез извършване на ревизия, а не по реда на чл. 107 от ДОПК, настоящата инстанция счита, че това е съществено нарушение на административно производствените правила, но и предпоставка водеща до нищожност. На последно не е налице твърдяната нищожност, поради липса на компетентност. По делото са представени доказателства, от които може да се направи извод, че издателят на АУЗД е притежавал необходимата материална компетентост към момента на издаване на акта. Предвид така установеното настоящата инстанция счита, че първоинстанционният съд е постановил неправилно решение, което следва да бъде отменено, а вместо него - съдът да постанови друго, с което оспореният административен акт да бъде отменен като незаконосъобразен. С оглед изхода на правния спор претенцията на ответника -"Т. К." ЕООД" за присъждане на разноските по делото е основателна, като своевременно направена и доказана, предвид което и на осн. чл. 143, ал. 3 АПК, следва да му бъдат присъдени претендираните пред настоящата инстанция разноски в размер на 500 (петстотин) лева. Възражението на касатора за прекомерност на претендираните разноски е неоснователно, тъй като съгласно чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, при удостоверен материален интерес от 10 000 лв. до 100 000 лв. - възнаграждението е 830 лв. плюс 3 % за горницата над 10 000 лв. С на гороното претендираното от касатора възнаграждение в размер на 500 лв. не е прекомерно. Така мотивиран и на осн. чл. 221, ал. 2, предл. второ АПК, Върховният административен съд, състав на седмо отделение