Решение № 3867 от 5.04.2016 г. на ВАС по адм. д. № 582/2015 г.

Решение № 3867 от 5.04.2016 г. на ВАС по адм. д. № 582/2015 г., VIII о., докладчик съдията Аглика Адамова Производството е по реда на гл. ХII от АПК вр. чл. 160, ал. 6 от ДОПК. Образувано е по касационна жалба на Николина Бориславова Борисова срещу решение № 6451/29.10.2014 г. на Административен съд София-град по адм. д. № 11985 по описа за 2013 г. Съдебното решение се обжалва: 1. в частта му, с която е оставена без разглеждане жалбата на Николина Борисова срещу Ревизионен акт /РА/ № 2121303412/5.08.2013 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП София-град, потвърден с Решение № 1872 от 1.11.2013 г. на директор Дирекция "ОДОП" гр. София при ЦУ на НАП, в частта, в която РА съдържа констатации за наличие на превишение на извършените разходи над получените приходи от жалбоподателката за 2006 г. в размер на 7573,50 лв, за 2007 г. в размер на 222,60 лв и за 2008 г. в размер на 63011,68 лв; 2. в частта му, с която е отхвърлена жалбата срещу РА относно установен данък за довнасяне по чл. 48 от ЗДДФЛ за сумата над 8230 лв. Касаторът твърди неправилност на решението в обжалваната му част, поради необоснованост, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и неправилно приложение на материалния закон - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Счита, че първоинстанционният съд неправилно оставил без разглеждане жалбата относно констатациите за превишение на извършените разходи над получените приходи. Изтъква, че въпреки липсата на данъчно бреме за нея, тези констатации утежняват положението на нейните родители, срещу които също е образувано ревизионно производство. Поддържа се и неправилност на изводите на съда, че е налице получен непаричен доход от СМР за 2011 г., тъй като този извод противоречи на заключението на вещото лице и тъй като къщата в гр. Варна е била построена през 2010 г., а не през 2011 г. Касаторът иска отмяна на първоинстанционното решение, отмяна на установения с РА недостиг на парични средства за 2006, 2007 и 2008 г. - общо в размер на 70807, 78 лв и изменение на РА в частта, с която са определени данъчни задължения по ЗДДФЛ, като дължимият данък бъде определен на 8230 лв. Касаторът претендира разноски. Ответникът - директор Дирекция "ОДОП" гр. София при ЦУ на НАП оспорва касационната жалба. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Заключението на прокурора от Върховна административна прокуратура е за неоснователност на касационната жалба. Като обсъди доводите на страните и в обхвата на проверката по чл. 218 от АПК, настоящият състав на Върховния административен съд прие за установено следното: Касационната инстанция споделя фактическите и правни изводи на първоинстанционния съд. Не са налице инвокираните касационни основания. Решението е правилно. При постановяване на съдебния акт съдът е обсъдил всички събрани доказателства в тяхната съвкупност, формирал е фактически изводи при спазване на логическите правила и съответно правилно е приложил материалния закон. В констатациите на РА е прието, че е налице превишение на извършените разходи над получените приходи от Николина Борисова за 2006 г. в размер на 7 573,50 лв., за 2007 г. в размер на 222,60 лв. и за 2008 г. в размер на 63011.68 лв. Въз основа на изготвен паричен поток за всяка от посочените години е установено, че разходите на задълженото лице превишават получените доходи/приходи, т. е. налице е несъответствие между получените доходи и извършените разходи. Ревизиращият орган обаче е приел, че сумата на превишението на разходите над приходите следва да се отрази в разходната част на паричния поток, изготвен при ревизията на родителите на Николина Бориславова, тъй като същите са декларирали, че разходите за издръжка на дъщерите им са за тяхна сметка. Поради това, във връзка с констатациите за недостиг на парични средства за 2006 г., 2007 г. и 2008 г. не е извършено данъчно облагане на Николина Бориславова Борисова. Тъй като с ревизионния акт на Николина Борисова не са определени данъчни задължения във връзка с посочения недостиг на парични средства, съдът е приел, че жалбата в тази й част е недопустима и я е оставил без разглеждане. В останалата част се е произнесъл по съществото на спора относно определените допълнителни задължения по ЗДДФЛ за 2008 г. и 2011 г. в общ размер от 39041, 48 лв и начислени лихви в размер на 12 753,26 лв, като е приел, че в тези части жалбата е частично основателна. За 2008 г. съдът е приел, че Николина Борисова е реализирала доходи от замяна на недвижим имот с нотариален акт № 138/28.11.2008 г. срещу прехвърлена собственост на 1/3 идеална част от УПИ и учреденото право на строеж, като Борисова е получила собственост от 1/2 идеална част върху обектите, посочени в т. 6.2 от акта - подземен гараж, офис и студио, както и право на строеж за построяване на обектите, описани в т. 6.4 - четири паркоместа, ателие и три апартамента. В тази връзка съдът се е позовал на приетата по делото оценителна експертиза, която е изчислила общата пазарна стойност на придобитите обекти от масивна сграда в гр. София, ул. "Средна гора" № 73 в размер на 100275 лв, от които Борисова притежава 1/2 идеална част, т. е. припадащата й се част е 50138 лв, а общата пазарна стойност на учреденото право на строеж за обектите от масивна сграда в гр. София, ул. "Георги Минчев" № 30-32 - 62383 лв. Въз основа на така установеното по делото, съдът е счел, че за 2008 г. Борисова е получила непаричен доход от замяна на недвижими имоти, който не е декларирала в размер на 112521 лв. Според съда съгласно чл. 33, ал. 1 ЗДДФЛ облагаемият доход от замяна на недвижимо имущество на Николина Борисова следва да се определи, като положителната разлика между продажната цена и цената на придобиване, която възлиза на 91447, 87 лв, се намали с 10% разходи. В съдебното решение е прието, че годишният доход, който подлежи на облагане, е в размер на 82303,08 лв, а дължимият данък по чл. 48 ЗДДФЛ - 8230,30 лв. За 2011 г. съдът е установил от доказателствата по делото, че Николина Борисова е реализирала непаричен доход в резултат на извършена замяна с нотар. акт № 138/28.11.2008 г., представляващ СМР от "Балкан Инженеринг Груп" ЕООД за изграждане на къщи 1 и 7 във вилна зона в гр. Варна, чието извършване е договорено в т. 6.1 от нотариалния акт. Съдът е приел, че доходът е получен от Борисова на 13.07.2011 г. - датата на въвеждане на обекта в експлоатация (представено удостоверение № 82/13.07.2011 г.). Относно пазарната стойност на изпълнените СМР, приета с ревизионния акт, съдът е установил, че Николина Борисова е получила непаричен доход, представляващ извършените СМР в замяна на прехвърлените от нея идеални части от недвижим имот и право на строеж в размер на 166 516 лв. При определяне на облагаемия доход по реда на чл. 33, ал. 1 ЗДДФЛ съдът е извадил от посочената сума 10% признат разход и е приел, че правилно с ревизионния акт е констатирано, че непаричният доход е в размер на 149864,40 лв и затова в тази част жалбата е отхвърлена. Решението в обжалваните му части е правилно постановено. Приходните органи са констатирали превишение на разходите над доходите на ревизираното лице за 2006 г., 2007 г. и 2008 г., но не е извършено облагане с подоходен данък, тъй като превишението е включено в паричните потоци на родителите на Николина Борисова. В касационното производство бяха представени 2 бр. решения на директора на дирекция "ОДОП" - гр. София - № 2131/10.12.2013 г., с което е отменен съставения на Борислав Янков Борисов РА № 2121301596/12.06.2013 г. и № 2132/10.12.2013 г., с което е отменен съставения на Румяна Николова Борисова РА № 2121301598/12.06.2013 г. И в двете решения е прието, че установеният недостиг на Яна и Николина Борисови е включен в разходната част на родителите им и при връщане преписките по цитираните ревизионни актове на родителите на касаторката е указано, наред с установения недостиг на Яна Борисова и нейната сестра, да се изследва дали към тях е включен и разходът по НСИ. Съдът правилно е приел, че липсва правен интерес за обжалване на ревизионния акт в констативната му част, отнасяща се до установен недостиг на парични средства - превишение на разходи над доходи, без обаче да се определи данъчно задължение. Обстоятелството, че в ревизионния акт е посочено, че облагането в тази част ще се извърши с ревизиите на родителите на Борисова, води до законосъобразния извод за липса на правен интерес от обжалване. Предвид изложеното настоящият съдебен състав счита, че в тази част решението е правилно и не подлежи на обжалване на посочените от касационната жалбоподателка отменителни основания и затова следва да бъде оставено в сила. Касационната жалба е неоснователна и в частта, в която е изменен ревизионният акт, съответно е отхвърлена жалбата срещу РА в останалата му част. Ревизираното лице е извършвало замяна на недвижими имоти, въз основа на което е получило доходи, които не са декларирани в срока и по реда на чл. 50 ЗДДФЛ. Доходите, получени от ревизираното лице са непарични по смисъла на чл. 10, ал. 2 ЗДДФЛ. Съгласно чл. 10, ал. 4 ЗДДФЛ непаричните доходи се остойностяват в български левове към датата на придобиването им по пазарна цена. Съгласно чл. 11, ал. 1, т. 3 ЗДДФЛ, ако не е предвидено друго в този закон, непаричният доход се смята за придобит на датата на получаването на престацията. Неоснователно е оплакването, съдържащо се в касационната жалба, че не е следвало да се определя пазарна цена, поради това, че доходът от замяна на недвижимо имущество е положителната разлика между пазарната цена на това, което лицето получава и документално доказаната цена на това, което предоставя. При законово въведеното изискване за изследване на пазарната цена на непаричните доходи, това оплакване е несъстоятелно. Правилно съдът приема, че една част от непаричния доход от замяната е получен от ревизираното лице през 2008 г., а друга част - през 2011 г. Съгласно разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 3 ЗДДФЛ, датата на придобиване на непаричния доход (в случая от замяна) е датата на получаване на престацията. Първата част от престацията е получена през 2008 г., тъй като с нот. акт № 138/28.11.2008 г. срещу прехвърлена собственост на 1/3 идеална част от УПИ и право на строеж, ревизираното лице е получило собственост на 1/2 идеална част върху обектите, посочени в т. 6.2 от нотариалния акт и право на строеж за построяване на обектите в т. 6.3. Установено е категорично, че останалата част от непаричния доход - СМР от "Балкан Инженеринг Груп" ЕООД за изграждане на къщи № 1 и № 7 във вилната зона в гр. Варна, е получена на 13.07.2011 г., а това е датата на въвеждане в експлоатация на обекта съгласно удостоверение № 82/13.07.2011 г. Правилно първоинстанционният съд се е позовал на чл. 33, ал. 1 ЗДДФЛ, според който облагаемият доход от замяна на недвижимо имущество е положителната разлика между продажната цена и цената на придобиване на имуществото, като се намалява с 10 на сто разходи. Неоснователно е и оплакването в касационната жалба, че съдът не е обсъдил доказателствата и доводите на страните в тяхната съвкупност, а само формално. Видно от съдебното решение, в него правилно и последователно е описана фактическата обстановка и изводите на съда, обусловили резултата, който се обжалва пред настоящата инстанция, са въз основа на съвкупната преценка на доказателствата, събрани по делото. Предвид гореизложеното настоящият съдебен състав счита, че решението е правилно постановено и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 АПК следва да бъде оставено в сила. С оглед разпоредбата на чл. 161, ал. 1 ДОПК на ответника се дължи юрисконсултско възнаграждение в размер на 1004, 74 лв. Водим от горното Върховният административен съд, VIII отделение