Решение № 411 от 11.01.2013 г. на ВАС по адм. д. № 10684/2012 г.

Решение № 411 от 11.01.2013 г. на ВАС по адм. д. № 10684/2012 г., VI о., докладчик председателят Наталия Марчева Производството е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на Едноличен търговец Емил Атанасов Ковачев с Фирма "Александър - ЕМ Емил Ковачев", със седалище и адрес на управление в гр. Бургас, срещу решение № 1144 от 02.07.2012 г. по адм. д. № 331/2012 г. по описа на Административен съд - гр. Бургас, шести състав. Релевирани са оплаквания за нарушение на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Ответникът - директор на РУ "Социално осигуряване" - гр. Бургас, не е взел отношение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Последната е постъпила в предвидения в чл. 211, ал. 1 АПК 14-дневен преклузивен срок, подадена е от надлежна страна и процесуално е допустима, а разгледана по същество е основателна. С решение № 1144 от 02.07.2012 г. по адм. д. № 331/2012 г., Административен съд - гр. Бургас, шести състав е отхвърлил жалбата на Едноличен търговец Емил Атанасов Ковачев с Фирма "Александър - ЕМ Емил Ковачев", със седалище и адрес на управление в гр. Бургас, срещу Решение № КПК-13 от 24.01.2012 г. на директора на РУ "Социално осигуряване" - гр. Бургас, в частта му, с която е оставено в сила разпореждане № 2011 от 13.12.2011 г. на ръководителя на контрола по разходите на ДОО при РУ "Социално осигуряване" - гр. Бургас. Съдебният акт, предмет на контрол от настоящата касационна инстанция, е постановен в нарушение на материалния закон, съставляващо отменително основание по чл. 209, т. 3 АПК. По първоначалното дело е било безспорно установено, че на 19.07.2007 г. Нася Янакиева Георгиева е подала до своя работодател Едноличен търговец Емил Атанасов Ковачев заявление за ползване на отпуск за отглеждане на малко дете до 2-годишна възраст на детето. Издадена е заповед № 055 от 19.07.2007 г., с която отпуската по чл. 164, ал. 1 КТ й е била разрешена, без да се изиска декларация по чл. 46, ал. 2 от Наредбата за работното време, почивките и отпуските (НРВПО). По делото е било установено също така, че на 29.01.2007 г. Антоанета Петрова Нейчева също е подала заявление за ползване на отпуск за отглеждане на малко дете, която й е разрешена със заповед № 6 от 30.01.2007 г. Към заявлението Нейчева е подала декларация по чл. 46, ал. 2 от НРВПО, с която заявява, че детето й не е настанено в детско заведение на пълна държавна издръжка, както и че не е дала съгласие отпуската да бъде ползвана от бащата или от родителите. Към момента на подаването на процесните декларации разпоредбата на чл. 46, ал. 2 от НРВПО е със следното съдържание: "Когато заявлението по ал. 1 се подава от майката (осиновителката), към него се прилага декларация, че детето не е настанено в детско заведение и че майката (осиновителката) не е дала съгласие по чл. 164, ал. 3 КТ отпускът да бъде ползван от бащата (осиновителя) или някой от техните родители, както и че детето не се отглежда от безработно лице по програмата "В подкрепа на майчинството". Действително работодателят-осигурител не е изискал от двете майки да попълнят декларации с посоченото съдържание, но това нарушение е на плоскостта на административно-наказателната отговорност. По първоначалното дело е установено също така, че обезщетенията за отглеждане на малко дете са изтеглени от фондовете на НОИ чрез осигурителя. Но към административната преписка се съдържат удостоверения за раждане от 16.11.2006 г. и от 04.05.2007 г., с които се доказва раждането на деца на цитираните служителки. В хода на административното производство органите на НОИ не са установили наличие на някоя от визираните в разпоредбата на чл. 46, ал. 2 НРВПО обстоятелства, изключващи както ползването на отпуск за отглеждане на малко дете. Не са установени и предпоставките на чл. 54, ал. 3 КСО за неизплащане или прекратяване на изплащането на обезщетението за отглеждане на малко дете. Независимо от това, органите на НОИ са провели по отношение на работодателя-осигурител ревизионно производство по реда на чл. 110, ал. 1, т. 1 и сл. КСО. Визираните в тази разпоредба хипотези изискват доказани от административния орган причинени щети на ДОО, включително такива, произтичащи от неправилно извършени осигурителни разходи. След като както в хода на административното производство пред органите на РУСО, така и в съдебната му фаза пред Административен съд - гр. Бургас, не е доказано, че осигурителните разходи са извършени неправилно, то не е доказано и причиняването на щети за ДОО. Стигайки до различни правни изводи, първоинстанционният съд неправилно е приложил материалния закон, а именно разпоредбата на чл. 110, ал. 1, т. 1 КСО. По изложените в настоящите мотиви съображения обжалваното решение се отменя и вместо него се постановява ново по съществото на спора, с което обжалвания административен акт се отменя. Водим от горното и на основание чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,