Решение № 3108 от 5.03.2014 г. на ВАС по адм. д. № 5810/2013 г.

Решение № 3108 от 5.03.2014 г. на ВАС по адм. д. № 5810/2013 г., V о., докладчик председателят Марина Михайлова Производството е по реда чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на главния директор на Главна дирекция "Гражданска въздухоплавателна администрация", против решение № 1413 от 28.02.2013 г., постановено по адм. дело № 7929/2012 г. на Административен съд - София - град (АССГ), с което е отменена заповед № 45-55-41 от 30.07.2012 г., издадена от и. д. главен директор на Главна дирекция "Гражданска въздухоплавателна администрация", с която на Михаил Веселинов Захариев, на длъжност "главен секретар" на Главна дирекция "Гражданска въздухоплавателна администрация, считано от 1.07.2012 г., е определена основна месечна заплата от 1200 лева, с ниво - 3 и степен - 4 на основната месечна заплата и е осъдил административния орган да заплати на Захариев сума в размер на 600 лева разноски по делото. Ответната страна Михаил Веселинов Захариев, чрез процесуалния си представител, оспорва касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба и за неправилност на първоинстанционното решение. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и при наличие на правен интерес, поради което е процесуално допустима, а разгледана по същество - НЕОСНОВАТЕЛНА. Атакуваното решение е валидно и допустимо. С обжалваното решение състав на Административен съд - София град (АССГ) е отменил заповед № 45-55-41 от 30.07.2012 г., издадена от и. д. главен директор на Главна дирекция "Гражданска въздухоплавателна администрация", с която на основание ЗДСл, ПМС № 129 от 26.06.2012 г., Класификатора на длъжностите в администрацията, Наредбата за заплатите на служителите в държавната администрация, чл. 6, ал. 1 и ал. 3, т. 7 от Устройствения правилник на Главна дирекция "Гражданска въздухоплавателна администрация" и Поименно разписание на длъжностите, на Михаил Веселинов Захариев, на длъжност "главен секретар" на Главна дирекция "Гражданска въздухоплавателна администрация, считано от 1.07.2012 г., е определена основна месечна заплата от 1200 лева, с ниво - 3 и степен - 4 на основната месечна заплата. Фактическата обстановка е добре изяснена от първоинстанционния съд, обсъдени са всички събрани по делото доказателства, като фактическите изводи на съда са основани на събраните по делото доказателства, респ. същите се явяват обосновани. Оплакването за необоснованост на първоинстаницонния акт се явява неоснователно. Жалбоподателят не сочи кои доказателства съдът е оценил превратно или е игнорирал и кои от фактическите му изводи не са подкрепени с доказателства. От касационната жалба е видно, че касаторът поддържа наличието на фактическа обстановка, каквато и съдът е установил. С оглед на това следва да се приеме, че оплакването за необоснованост се поддържа само формално, а всъщност се оспорват правните изводи на съда. Поради това настоящият съдебен състав отхвърли като неоснователно, оплакването за необоснованост на първоинстанционното решение. Настоящата съдебна инстанция, напълно споделя правните съображения на административния съд, за отмяната на процесната заповед, поради което намира за безпредметно повторно да ги възпроизвежда. Атакуваната заповед е издадена от компетентен орган, в предвидената от закона форма и при спазване на административнопроизводствените правила. При постановяването й обаче е бил нарушен материалният закон. Законосъобразни са изводите на първоинстанционния съд, че административният орган е определил на служителя месечно възнаграждение в нарушение на разпоредбата на § 86, ал. 1 от Преходните и заключителните разпоредби на Закона за изменение и допълнение на Закона за държавния служител (обн. ДВ, бр. 38/2012 г.), което съставлява основание за отмяна на административния акт. Неоснователни са оплакванията за допуснати съществени процесуални нарушения от първата инстанция, тъй като съдът не се бил произнесъл по законността на административния акт, в частта, с която на служителя е определено ниво и степен. Липсата на произнасяне по цялото оспорване може да бъде отстранено от първоинстанционния съд с постановяване на допълнително решение по реда на чл. 176 от АПК, но не и от касационната инстанция. С оглед на това възражението за допуснати от първия съд съществени процесуални нарушения се явява неоснователно. Поради изложените съображения, настоящият съдебен състав намира, че решението не страда от релевираните с касационната жалба пороци и следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на делото на ответника по касационната жалба следва да се присъдят направените пред касационната инстанция разноски в размер на 500 лева, представляващи адвокатско възнаграждение. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, пето отделение,