Решение № 12720 от 24.11.2016 г. на ВАС по адм. д. № 10398/2015 г.

Решение № 12720 от 24.11.2016 г. на ВАС по адм. д. № 10398/2015 г., V о., докладчик съдията Донка Чакърова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на община Асеновград против решение № 1301/23.06.2015 г., постановено по адм. д. 477/2015 г. по описа на Административен съд - П. (АС-П.). Касаторът оспорва съдебното решение (на практика само в осъдителната му част, независимо от липсата на индивидуализация в този смисъл) като твърди, че е неправилно и незаконосъобразно - касационни основания за отмяна по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Изрично са наведени доводи, според които неправилно първата инстанция е приела, че са налице предпоставките на чл. 104, ал. 1 от Закона за държавния служител (ЗДСл), размера на обезщетението, включително и по отношение на присъждането на лихви. Оспорва съдебното решение и в частта относно присъдените разноски като се позовава на тяхната прекомерност. Съображения в подкрепа на твърденията и искането са изложени в касационната жалба. Не претендира заплащане на разноски и не прави възражение за прекомерност на претендираните разноски пред настоящата инстанция. О. А. Г. Праматаров оспорва касационната жалба. Претендира разноски. Прокурорът от Върховна административна прокуратура заявява становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, пето отделение, намира, че касационната жалба е подадена от конституирано като страна лице, в срок и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение № 1301/23.06.2015 г., постановено по адм. д. 477/2015 г. по описа на АС - П. община Асеновград е осъдена да заплати на А. П. сумата 1612,40 лв., представляваща обезщетение по чл. 104, ал. 1 от ЗДСл. за период от четири месеца (01.05.2012 г. - 30.09.2012 г.), заедно със законната лихва върху тази сума от 26.11.2014 г. до окончателното й изплащане, както и са присъдени разноски в размер на 158 лв. и е отхвърлен искът до пълния предявен размер. При постановяване на съдебното решение административният съд е съобразил следните обстоятелства: отмяната с влязло в сила съдебно решение на заповедта за прекратяване на служебното правоотношение с А. П., периодите, през които той е получавал възнаграждение за положен труд и обезщетение за оставане без работа след прекратяване на служебното му правоотношение, както и размера на основната заплата. Така постановеното съдебно решение е правилно и законосъобразно. Правилно първоинстанционният съд приема, че ищецът А. П. има право на обезщетение по реда на чл. 104, ал. 1 от ЗДСл. Заповед № 20/12.04.2012 г. на кмета на община Асеновград, с която служебното му правоотношение е прекратено, е отменена от с влязло в сила на 26.11.2014 г. съдебно решение. С отмяната на заповедта за незаконно уволнения служител възниква правото да получи обезщетение по реда на цитирания текст за периода, през който не заема държавна служба, но не за повече от 6 месеца. Когато част от обезщетението вече е изплатено, служителят има право на разликата до пълния размер, съобразно изискванията на закона. Правилно и в съответствие с разпоредбата на чл. 104, ал. 1 от ЗДСл съдът приема, че обезщетението, претендирано от ищеца следва да се изчисли на база на потвърдения с писмени доказателства, изходящи от ответната страна размер на брутното възнаграждение на А. П., като правилно то е възприето в неговата цялост, според относимата редакция на закона. Правилно при изчисляване размера на обезщетението са взети предвид сумите, които А. П. е получил за положен от него труд след незаконното му уволнение, но само в размера, който е установен и доказан. Правилни са изводите на АС-П., че за останалото време ищецът има право на обезщетение, защото е останал без работа. При правилно разпределение на доказателствената тежест в исковия процес първоинстанционният съд обосновано е приел от фактическа страна за доказано, че А. П. е останал без работа след прекратяване на служебното му правоотношение за периода от четири месеца, за който му е определено обезщетение. Фактическите изводи на АССГ относно оставането без работа на служителя са обосновани, съобразно събраните по делото доказателства. В частта, в която е определена лихва за забава върху горната сума, съдебният акт също е законосъобразен и съобразен с т. 4 от Тълкувателно решение № 3/22.04.2005 г. на Върховния касационен съд, ОСГК. Присъдените от първата инстанция разноски в полза на ищеца са в размер на 158 лв., които са правилно определени съобразно направените по делото разноски и изхода на спора, а и в никакъв случай не могат да се възприемат като прекомерни, каквото възражение не е и направено пред първата инстанция. Поради всичко изложено настоящият съдебен състав приема, че оспореното решение на Административен съд - П. е валидно, допустимо и правилно и на са налице предвидените в чл. 209, т. 3 от АПК основания за неговата отмяна, поради което следва да бъде оставено в сила. По водене на делото пред касационната инстанция А. П. е направил разноски в размер на 1000 лв., които с оглед изхода на спора, направеното искане и липсата на възражение за тяхната прекомерност община Асеновград му дължи. По тези съображения и на основание чл. 221, ал. 2, пр. 1 от АПК, Върховният административен съд, пето отделение,