Решение № 13259 от 19.12.2025 г. на ВАС по адм. д. № 6915/2025 г.

Производство по реда на глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба от Д. Н. Т. лично, и в качеството й на законен представител на малолетното дете, Е. И. М., двете с адрес в гр. Стара Загора, чрез адвокат С. Русев АК Стара Загора, против Решение 1062 от 20.03.2025г. по адм. дело 770/2024г. на Административен съд - Стара Загора. С него се отхвърля жалбата й срещу против Заповед за ползване на социални услуги ЗД/Д-СТ-098/22.07.2024г., издадена от директора на Дирекция Социално подпомагане-Стара Загора като неоснователна. Поддържа в касационната жалба, че решението е неправилно, поради нарушение на материалния закон. Поддържат се доводи, че мотивите се основават на информация от бащата и поради това едностранчиви и не отразяват действителното фактическо положение. Поддържа се, че детето Е. И. М. не е дете в риск по смисъла на §1, т. 11 от ДР на ЗЗД, както и не съществува опасност от увреждане на неговото физическо, психическо, нравствено, интелектуално и социално развитие. Ответникът, Директорът на Дирекция Социално подпомагане, чрез процесуален представител юрисконсулт, взема становище в писмен вид за неоснователност на касационната жалба. Ответникът, И. Т. М. не се представлява и не взема становище по касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба Върховен административен съд, шесто отделение, като взе предвид касационната жалба с доводите в нея, доводите на директора на Дирекция Социално подпомагане-гр. Стара Загора, обжалвания съдебен акт, обжалвания административен акт, доказателствата по делото и изискванията на закона, констатира следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 21, ал. 1 АПК, поради което е процесуално допустима и разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: Производството пред административния съд е образувано по жалба на Д. Н. Т., лично и в качеството на законен представител на малолетното дете Е. И. М., чрез адвокат С. Русев против Заповед ЗД/Д-СТ-098/22.07.2024г. за ползване на социални услуги. Възраженията са за незаконосъобразност на заповедта с искане за отмяната й. Заповедта е издадена на основание чл. 20, ал. 4, т. 1 от ППЗЗДетето във връзка с чл. 5, ал. 1 от ЗЗДетето. С нея се насочват детето Е. И. М. и неговите родители майка-Д. Н. Т. и баща-И. Т. М. към комплекс за социални услуги за деца и семейства при Фондация Мисия криле-Център за обществена подкрепа-гр. Стара Загора за предоставяне на социална слуга- психологично и семейно консултиране, при необходимост и услугата Контактен център. Мотивите на заповедта са, че родителите са разведени, като родителските права са предоставени на майката, а на бащата е предоставен режим на контакти и размер на издръжка. Родителите са в обтегнати отношения и не поддържат активна комуникация помежду си по въпросите, касаещи детето им. Бащата съобщава, че многократно се опитва да контактува с майката, но същата не желае и възпрепятства режима на контакти с детето и го манипулира. Посочено е, че от своя страна майката декларира, че в проведени разговори бащата я обижда и се държи грубо. Заявява, че не възпрепятства контактите му, а самото дете не винаги може да го посещава, тъй като има планове и състезания, а и не иска. Също така, в мотивите се посочва, че с оглед интересите на детето е необходимо да бъдат предприети мерки по чл.23, т. 2 от Закона за закрила на детето, чрез насочване на детето и родителите за ползване на социални услуги, включващи психологическа, педагогическа и правна помощ на родителите, по проблеми, свързани с отглеждането и възпитаването и обучението на детето и справяне със ситуацията в семейството-работа за преодоляване на кризата в отношенията с другия родител и намаляване негативите върху детската психика, - работа за улесняване връзката между детето и родителите и справяне с конфликти и кризи в отношенията, - консултиране и информиране на детето в съответствие с неговата възраст и със степента на неговото развитие, - осъществяване на медиирани срещи между родителите; подкрепа и помощ при осъществяване режима на контакти на детето с бащата, като при необходимост ползване и на услугата Контактен център. Изготвен е социален доклад и план за действие за изпълнение на заповедта. Съдът е разгледал по същество жалбата, която приел за неоснователна. Установил, че производството пред административния орган е образувано по повод информация от бащата, че е възпрепятстван от майката при контактите му с дъщерите му, включително през дните, определени от съда за контакти. Проведена е среща с родителите, на която са информирани за възможностите за ползване на социални услуги за преодоляване на противоречията в отношенията им и нормалното протичане на личните отношения на бащата с децата. В доклад за оценка на случай е констатирано, че Е. М. е дете в риск по смисъла на §1, т. 11, б. в от ДР на ЗЗДетето и на основание чл. 15 от ППЗЗДетето е открит случай на детето. С оглед осигуряване най добрия интерес на детето и необходимостта да бъдат предприети мерки за закрила в семейна среда по чл. 23 от ЗЗДетето, детето, заедно с двамата родители са насочени за ползване на социална услуга. Съдът е установил, че отношенията между родителите и детето са опосредствани от правни действия по изпълнително дело относно режима на контакт, наложена е глоба, дадени са указания на директора на Дирекция Социално подпомагане да издаде заповед по чл. 20, ал. 1, т. 1 от ППЗЗДетето за включване на родителите, а по преценка и децата в програма за ползване на социална услуга, свързана с мярката за закрила в семейна среда. Установено е, че е изготвен социален доклад, в който са установени отношенията, между родителите, и между родителите и децата, което е мотивирало издаването на заповедта за ползване на социална услуга. Съдът е изслушал детето в съдебно заседание и обясненията на И. М.. Въз основа на установеното в административната преписка и доказателствата по делото съдът е приел, че предприетата мярка за закрила в семейна среда е адекватна с оглед отношенията в семейството и най вече на интересите на детето. Приложимите материални норми са обсъдени като е изведен правен извод, че няма нарушения, съставляващи основания по чл. 146 АПК за отмяна на обжалвания административен акт като незаконосъобразен. Решението е правилно. Мотивите са подробни и адекватни на доводите и възраженията на страните с оглед изискванията на приложимия материален закон. В касационната жалба се подържат доводи и възражения, поддържани и в жалбата пред административния съд. Свеждат се до твърдения, относно поведението на другия родител и оспорване на квалификацията дете в риск по смисъла на §1, т. 11 ,б. в от ДР на ЗЗДетето. Самото признаване на влошени отношения и поддържане на доводи съставляващи обвинение към другия родител е доказателство за отношенията, които са установени по делото при издаване на обжалваната заповед и обосновават необходимостта от ползване на предписаната социална услуга. В случая е наложително преодоляването на ситуацията на дете в риск, като интересите на детето са с най висок приоритет, като същевременно това следва да бъде постигнато с предписаната социална услуга с насоченост първо към преодоляване на противоречията в отношенията между родителите по повод отглеждането на децата и след това, за изграждане и поддържане на пълноценна и равнопоставена връзка между родители и деца, пак с най висш интерес, интересите на детето. Такава е целта на ЗЗДетето и подзаконовите норми за изпълнението и прилагането му. Мотивите на административния съд се споделят напълно от настоящата инстанция, поради което решението като правилно следва да бъде оставено в сила. Разноски не са искани от ответниците, поради което такива не се присъждат. Воден от горното и на основание чл. 221, ал.2 пр. първо и последно АПК, Върховен административен съд, шесто отделение