Решение № 8102 от 28.6.2024 г. на ВАС по адм. д. № 2685/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба подадена от С. М. И. от гр.Варна, чрез пълномощника и процесуален представител-адв.К.Димитров срещу съдебно решение 1820 от 20.12.2023 г. постановено по адм. дело 1588 по описа за 2023 г. на Административен съд (АС) -Варна. Касационният жалбоподател сочи, че решението е неправилно, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост, съставляващи отменителни касационни основания по чл.209 т.3 от АПК. Излага, че първоинстанционният съд неправилно е приел, че процесният автомобил е бил паркиран на кръстовище, тъй като мястото, на което е бил паркиран не се извежда по категоричен начин от доказателствата по делото, а и липсвали и не са представени от ответника схема на пътя и сигнализацията по него или друг документ досежно организацията на движението в гр.Варна по отношение на процесния участък. За да достигне до извод за наличието на втората и третата предпоставка посочени в чл. 171, т. 5, б. "б" от ЗДвП, съдът е кредитирал свидетелските показания на лица, престиращи трудовите си функции в структурата на ответното ОП и в тази връзка същите са лица служебно зависими от една от страните в производството и техните показания не би следвало да се възприемат като безспорни и обективни. Релевира и довод, че в оспорения съдебен акт не били изложени съображения относно установената с жалбата липса на изискването от разпоредбата наличие на знак, указващ принудително преместване като необходим елемент от фактическия състав на нормата. Касаторът навежда довод и за допуснато от съда съществено процесуално нарушение във връзка с разпределението на доказателствената тежест между страните. Прави искане решението да бъде отменено. Претендира разноски съобразно представен списък. Ответникът Инспектор репатриране при ОП Общински паркинги и синя зона-Варна, в писмен отговор оспорва касационната жалба като неоснователна и отправя искане за потвърждаване на обжалваното съдебно решение като правилно и законосъобразно. Представителят на Върховната прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Седмо отделение, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка на обжалваното решение на наведените касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 АПК и след служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна, за която обжалваното решение е неблагоприятно и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. С обжалваното решение съдът е отхвърлил жалбата на С. М. И. срещу принудителна административна мярка по чл. 171, т.5, б. "б" от ЗДвП - преместване на МПС лек автомобил Пежо с рег. [рег. номер] без знанието на неговия собственик или упълномощен от него водач, за което е съставен констативен протокол0075623/02.07.2023г. от инспектор репатриране на ОП Общински паркинги и синя зона-Варна. За да постанови решението си, съдът е установил от фактическа страна, че на 02.07.2023г. около 11,45часа в град Варна, на кръстовището на ул.Ангел Кънчев и ул.Хан Маламир на разстояние по-малко от 5 м. от него, е паркирано МПС - л. а. "Пежо", син цвят, с рег. .1636 ВН. Поради това, автомобилът е репатриран на основание чл. 171, т. 5 б. "А" и б. " Б" от Закона за движение по пътищата, във връзка със Заповед 4957/26.11.2019г. на Кмета на Община Варна. За допуснатото нарушение по чл. 98, ал. 1, т. 6 от ЗДвП на И. е наложена глоба с фиш серия ОВ 1000145090 в размер от 50. 00 лв. Видно от фискален бон, издаден от ОП "Общински паркинги и синя зона", стойността на услугите по разходи репатриране и престой отговорно пазене е в общ размер от 51. 13 лв. е платена. От приетия по делото снимков материал и от показанията на свидетелите Д. К. и Г. П.-очевидци на нарушението, които е кредитирал, съдът е установил, че процесният автомобил е бил паркиран на самото кръстовище между ул.Ангел Кънчев и ул.Хан Маламир, на разстояние по-малко от 5 м. от него, с което е създавал опасност и правил невъзможно за преминаването на другите участници в движението. Установено е още от доказателствата по делото, че съществувала опасност от ПТП, тъй като л.а. ограничавал видимостта на водачите към пресичащите пешеходци и създавал опасност за останалите участници при извършване на маневра завиване.При така установеното и след анализ на разпоредбите на чл. 168, ал. 1 и на чл. 171, т. 5 от ЗДвП, съдът е приел, че приложената ПАМ е издадена от компетентен орган (предвид заповед 4957 от 26.11.2019г., издадена от кмета на община Варна), в рамките на неговите правомощия, както и че същата е приложена при наличието на втората и третата хипотеза на чл. 171, т. 5, б. "б" от ЗДвП, тъй като паркирането на репатрирания автомобил на посоченото място създава опасност и невъзможност за преминаване на другите участници в движението. Поради това е достигнал до извод, че разпореждането за принудително преместване на лекия автомобил е материално законосъобразно, а жалбата следва да се отхвърли като неоснователна. Решението е правилно. Съдът е изяснил напълно фактическата обстановка по делото, по която между страните не е налице спор, събрал е релевантните за изясняване на спора факти, обсъдил ги е в тяхната взаимна връзка и във връзка с възраженията на страните и въз основа на това е направил верни правни изводи, които се споделят от настоящата инстанция, и към които тя препраща в съответствие с правомощията си по чл. 221, ал. 2, предл. последно АПК, без да е необходимо да ги повтаря. Несъгласието на страната с мотивите на съда не обосновава неправилност на съдебния акт. В мотивите си административният съд е дал ясен и пълен отговор на важните и съществени въпроси, относими към решаване на делото, с оглед на което същото не е необосновано. Съдът правилно е приел, че административният акт не страда от пороци-валиден е , издаден е от компетентен орган, надлежно оправомощен съгласно прил. Заповед 4957/26.11.2019 г. на Кмета на Община Варна, в съответната форма и при спазване на предвидените в Инструкция за работата на дейността Репатриране на излезли от употреба МПС и неправилно паркирани процесуални правила и в съответствие с материалния закон. Случаите, при които може да бъде приложена ПАМ "преместване на паркирано пътно превозно средство без знанието на неговия собственик или на упълномощения от него водач" са регламентирани изрично в чл. 171, ал. 1, т. 5 от ЗДвП. С нормата на чл. 171, т. 5, б. "б" от ЗДвП са предвидени три отделни хипотези в които може да се приложи ПАМ, а именно: 1) когато ППС е паркирано в нарушение на правилата за движение на места, обозначени с неподвижен пътен знак, предупреждаващ за принудително преместване на паркирано превозно средство; 2) когато ППС създава опасност; или 3) когато ППС прави невъзможно преминаването на другите участници в движението. Предписанието е императивно и при наличие на визираните предпоставки, в условията на обвързана компетентност административният орган прилага предвидената по закон ПАМ, с цел осигуряване безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административното нарушение. Неоснователен е релевирания от касатора довод за необоснованост на решението, тъй като не било категорично установено мястото на нарушението. Въз основа на приетите по делото доказателства, първоинстанционният съд правилно е приел, че се установяват предвидените в закона условия за прилагане на ПАМ. От снимковия материал, приложен в административната преписка по първоинстанционното дело ясно се вижда, че автомобилът е разположен в зоната на кръстовище, на разстояние по-малко от 5 метра от него. Следователно, паркираният автомобил създава опасност от настъпване на ПТП, тъй като ограничава видимостта на водачите към пресичащите пешеходци и създава опасност за другите участници в движението при извършване на маневра завиване наляво. Неоснователно е направеното в жалбата възражение, за неправилност на решението, предвид факта, че съдът е кредитирал показанията на свидетелите П., водач на специализирания автомобил използван за репатрирането и К.-сападжия в ОПОПСЗ-Варна. Същите са очевидци на начина на паркиране на автомобила и са дали показания под страх от наказателна отговорност.Освен това показанията им са в съответствие с представения по делото снимков материал. Няма данни по делото, които да създават съмнения относно тяхната обективност и безпристрастност . Неоснователно е и твърдението на касатора за необоснованост и неправилност на обжалвания съдебен акт поради липсата на изложени съображения относно твърдяната от жалбоподателката липса на знак, указващ принудително преместване като необходим елемент от фактическия състав на нормата, доколкото същата е относима към първата хипотеза на чл.171 т.5 б.б от ЗДвП, каквато в случая не е налице. Неоснователно е и оплакването за допуснати от съда съществени процесуални нарушения при разпределението на доказателствената тежест между страните, тъй като видно от разпорежданее7657/03.08.2023г. по а.д.1588/2023г. по описа на Административен съд-Варна /л.21/, съдът правилно е разпределил доказателствената тежест и е указал на ответника, че следва да установи съществуването на фактическите основания и изпълнението на законовите изисквания при издаването на обжалвания административен акт. При липса на пороците сочени като касационни основания за отмяна, постановеното от първоинстанционния съд решение, като валидно, допустимо и правилно следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора, заявеното от процесуалния представител на касатора искане за присъждане на разноски се явява неоснователно. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, пр. 1 от АПК, Върховният административен съд, Седмо отделение,