Решение № 11813 от 21.11.2025 г. на ВАС по адм. д. № 3897/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на М. П. М. от гр. Нова Загора , [улица] против Решение 388/18.02.2025г., постановено по адм.д. 650/2024г. по описа на Административен съд Сливен, с което е била отхвърлена жалбата на жалбоподателя против Отказ за издаване на удостоверение за раждане, обективиран в писмо изх. ГР-VII-11-03-2385 от 22.11.2024г. на Кмета на Община Нова Загора. Касаторът твърди неправилност на съдебното решение като постановено в противоречие с материалноправните разпоредби, както и необоснованост касационно основание по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Моли съдебното решение да бъде отменено и вместо него ВАС да постанови друго по съществото на спора, с което да отмени изричния отказ на кмета на община Нова Загора, обективиран в негово писмо изх. ГР-VII-11-03-2385 от 22.11.2024г., с което не е било уважено искането на А. А. чрез пълномощника му адв. М. Михайлова да й бъде издадено удостоверение за раждане по заявление вх. 94-00-9540/21.11.2024 г. Моли съдебното решение да бъде отменено и, вместо него, ВАС да постанови друго по съществото на спора, с което да отмени като незаконосъобразен обжалвания изричен отказ и върне преписката на административния орган с указания за издаване на исканото удостоверение. Касационният жалбоподател М. , редовно призован, не се явява и не се представлява. Ответникът, кмет на община Нова Загора, редовно призован, не се явява, не се представлява и не изразява становище по касационната жалба. Представителят на Върховна касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, трето отделение, в настоящия състав, намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна срещу неблагоприятен за същата акт, подлежащ на оспорване пред съд и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и е процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна по следните съображения. Със заявление вх. 94-00-9540/21.11.2024 г., подадено от името на А. А., чрез процесуалния му представител адв. Михайлова, е било поискано издаване на удостоверение за раждане на молителя А.. Адв. Михайлова е приложила към заявлението изрично писмено пълномощно, носещо подписите на упълномощителя и адвоката, изготвено в писмена форма, с което същата е била оправомощена от А. да се снабди от нейно име с удостоверение за раждане от община Нова Загора и да получи същия дубликат. Страните не спорят, че изричното адвокатско пълномощно не е нотариално заверено. С обжалваното писмо изх. ГР-VII-11-03-2385 от 22.11.2024г. на Кмета на Община Нова Загора, на основание разпоредбата на чл. 88а, ал. 2 от ЗГР във вр. с чл. 88 от ЗГР, органът е отказал да издаде и връчи исканото удостоверение на адв. Михайлова, докато същият не представи нотариално заверено пълномощно. С атакуваното в настоящото производство решение Административен съд - Сливен е отхвърлил жалбата на М. М. срещу изричния отказ на кмета на община Нова Загора, обективиран в писмо изх. ГР-VII-11-03-2385 от 22.11.2024г. да й бъде издадено удостоверение за раждане на трето лице по заявление вх. 94-00-9540/21.11.2024г. За да стигне до този правен резултат, административният съд е приел, че административният акт е издаден от компетентен орган в рамките на правомощията му по закон, в изискуемата писмена форма и при спазване на административнопроизводствените правила. Същият е издаден и в съответствие с материалния закон. В конкретния случай според съдебния акт упълномощеният адвокат се явява "трето лице" по смисъла на чл. 88а, ал. 2 от ЗГР и доколкото представеното от него пълномощно, макар да е изрично и в писмена форма, не е нотариално заверено, първата хипотеза на чл. 88а, ал. 2 от ЗГР не е осъществена. Според съда не е налице и втората хипотеза на чл. 88а, ал. 2 от ЗГР за получаване на удостоверение от акт за раждане не от лицето по акта, тъй като пълномощникът на молителката не търси издаването на процесния официален документ в гражданското или наказателно производство /т. е. по реда на ГПК или НПК/, а при иницииране на административно производство за извършване на административна услуга/ т. е. по реда на АПК/. Съдебното решение е валидно, допустимо и правилно. Основният правен спор по делото е дали разпоредбите на чл. 24 и чл. 25 от специалния Закон за адвокатурата дерогират изискването на чл. 88а, ал. 2 от ЗГР третото лице, в случаите в които действа като адвокат, също да представи нотариално заверено изрично пълномощно за получаване на удостоверение от акт за раждане на клиента си или в този случай валидно и достатъчно е представянето на изрично писмено пълномощно без нотариална заверка. Настоящата касационна инстанция споделя изводите на първоинстанционния съд за необходимостта и в този случай от изрично пълномощно с нотариална заверка на подписите. Действително разпоредбата на чл. 24, ал. 1, т. 3 от ЗА предвижда, че упражняването на адвокатската професия включва и представителство на доверителите и подзащитните и защита на правата и законните им интереси пред органите на съдебната власт, административните органи и служби, както и пред физически и юридически лица, а съгласно разпоредбата на чл. 25, ал. 1 от ЗА адвокатът представлява своя клиент въз основа на писмено пълномощно. Въпреки гореизложеното тези общи разпоредби, касаещи начина на упълномощаване клиент адвокат не дерогират специалното изискване на специалния ЗГР относно начина, по който трето лице, вкл. и адвокат, може да се снабди с удостоверение от акт за раждане на друго лице, доколкото специалната разпоредба на чл. 88а, ал. 2 от ЗГР е въведена с цел засилена защита на личните данни на гражданите. Касае се за специална ограничителна правна норма, която не може да се тълкува разширително дори и в светлината на Закона за адвокатурата, уреждащ отношенията клиент адвокат и начина на упражняване на адвокатската професия. Правилен е изводът на административния съд за липса на основание да се приеме, че адв. Панайотова действа в случая във втората хипотеза на чл. 88а, ал. 2 от ЗГР по реда на ГПК и НПК. Същата не е подала заявлението за издаване на удостоверение за раждане на А. А. като негов процесуален представител в рамките на гражданско или наказателно производство на база издадени в тези производства съдебни удостоверения, а е инициирала от нейно име административно производство директно пред административния орган за снабдяване с исканото удостоверение за раждане като административна услуга. С оглед гореизложеното касационната жалба е неоснователна, а атакуваното с нея съдебно решение като правилно следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора и липса на претенции за разноски от страна на ответника, такива не следва да бъдат присъждани по настоящото дело. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, трето отделение