Решение № 1954 от 12.02.2014 г. на ВАС по адм. д. № 13926/2013 г.

Решение № 1954 от 12.02.2014 г. на ВАС по адм. д. № 13926/2013 г., VII о., докладчик съдията Даниела Мавродиева Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалният кодекс. Образувано е по касационна жалба на председателя на Комисията за предотвратяване и установяване конфликт на интереси /КПУКИ/, подадена от името на КПУКИ срещу решение № 4318 от 28.06.2013 г. на Административен съд София град /АССГ/, постановено по адм. дело № 11173/2012 г. по описа на съда, с което е отменено решение № 130/09.10.2012 г. на КПУКИ и е осъдена КПУКИ да заплати на Илиян Стойчов Геров сумата от 460 лева съдебни разноски по делото. Твърди се материална незаконосъобразност на съдебния акт. Иска се отмяната му. Ответната страна - Илиян Стойчов Геров, не взема становище по жалбата. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, седмо отделение, счита постъпилата жалба за допустима като подадена в срок от надлежна страна в производството срещу подлежащ на обжалване валиден и допустим съдебен акт. Разгледана по същество същата е частично основателна, но по съображения, различни от изложените в нея. С решение № 130 от 09.10.2012 г. Комисията за предотвратяване и установяване на конфликт на интереси /КПУКИ/ е установила: 1.наличието на конфликт на интереси по отношение на жалбоподателя - общински съветник в Общински съвет Бобошево за мандат 2007-2011 г., за това, че е гласувал в частен интерес на свързано с него лице - Владимир Стойчов Гергов при приемане на решение № 420/15.07.2011 г. на Общински съвет Бобошево за даване съгласие за продажба чрез публичен търг с явно наддаване и утвърждаване на начални тръжни цени на имоти частна общинска собственост с пл. № 086005 и пл. № 0750161, с което е нарушил забраната на чл. 7, ал. 1, във връзка с чл. 35 ЗПУКИ; 2. че жалбоподателят при упражняване на правомощията си по служба не е подал декларация за наличие на частен интерес по повод решение № 420/15.07.2011 г. по смисъла на чл. 12, т. 4 от ЗПУКИ, с което е нарушил чл. 16 във връзка с чл. 37 от ЗПУКИ и 3. несъвместимост по смисъла на чл. 5 от ЗПУКИ, във връзка с чл. 41 от ЗМСМА за това, че жалбоподателят, в качеството си на заместник кмет на Бобошево е и собственик на ЕТ "Илиян Геолгиев- ИВ". С обжалваното съдебно решение АССГ е отменил обжалвания акт, като е приел че същият е материалнонезаконосъобразен и несъобразен с целта на закона. Според съда в случая конфликт на интереси би бил налице само ако нарушаването на забраната по чл. 7, ал. 1 от ЗПУКИ е съпроводена с частен интерес, който може да повлияе върху безпристрастното и обективно изпълнение на задълженията по служба. Съдът е приел, че по делото не са събрани доказателства, че при гласуването на процесното решение на Общински съвет Бобошево, Илиян Геров се е ръководел от частния интерес на брат си. Решението на Общински съвет Бобошево е част от сложен фактически състав по продажбата на имоти - общинска собственост. С решение № 420/15.07.2011 г. е дадено съгласие за продажба чрез публичен търг с явно наддаване и е утвърдена пазарната оценка на процесните имоти. Самият търг е проведен въз основа на заповед на кмета на общината. Назначена е комисия, която е определила спечелилите търга участници, въз основа на решението на тази комисия със заповед на кмета на общината. По делото не са представени доказателства, че към датата на вземане на процесното решение на жалбоподателя, в качеството му на общински съветник, е било известно, че брат му ще участва в търга за продажбата на тези имоти. Още повече, че става въпрос за публичен търг с явно наддаване, условията за който се оповестяват публично и няма как да се влияе върху вземането на решение за участие в търга от други лица. Според съда обстоятелството, че лицето спечелило търга е брат на жалбоподателя и заради това свързано лице по смисъла на § 1, т. 1 от ДР на ЗПУКИ, не изключва автоматично проверката за наличието на частен интерес или облага за лицето, заемащо публична длъжност и за свързаното с него лице към датата на изпълнение на служебните задължения от общинския съветник - 15.07.2011 г. Според АССГ по делото не е установено към тази дата лицето, заемащо публична държавна длъжност или свързано с него лице да е имало намерение да участва в търга. В крайна сметка съдът е стигнал до извод за липса на частен интерес при гласуване на решението, в резултат на което е приел и липса на конфликт на интереси. При липсата на конфликт на интереси при вземане на процесното решение, липсва и задължение за подаване на декларация по чл. 12, т. 4 от ЗПУКИ от страна на общинския съветник. Според АССГ забраната, установена в чл. 5 от ЗПУКИ е частен случай на конфликта на интереси, подобно на останалите състави по глава втора от ЗПУКИ. По аргумент от чл. 2 от ЗПУКИ, съдържащ легално определение за понятието "конфликт на интереси" обаче, само по себе си извършеното нарушение не означава, че е налице такъв конфликт. Конфликтът на интереси предполага наличието на частен интерес и облага за лицето, заемащо публична длъжност или за свързано с него лице - чл. 2, ал. 1 от ЗПУКИ. Това означава, че ще се стигне до такъв конфликт, само ако нарушаването на забраната за несъвместимост по чл. 5 е съпроводено с частен интерес, който може да повлияе върху безпристрастното и обективното изпълнение на задълженията по служба. Доколкото нарушаването на забраната за несъвместимост не е съпроводена с частен интерес или облага, то в случая не е налице нарушение на чл. 5 ЗПУКИ. Така мотивиран АССГ е отменил изцяло обжалваното решение. Съдебният акт, в частта, с която е отменено решение № 130/09.10.2012 г. на КПУКИ по отношение на установения конфликт на интереси по чл. 7, ал. 1 ЗПУКИ и по отношение на установеното нарушение на чл. 16 от закона е правилно като постановено в съответствие с материалния закон. По несъмнен и безспорен начин по делото е установено, че Илиян Стойчов Геров за периода 2007-2011 г. е общински съветник и в това си качество е лице, заемащо публична личност по смисъла на чл. 3, т. 9 от ЗПУКИ, както и че брат му Владимир Стойчов Гергов е спечелил търг за имоти пл. № 086005 и имот № 075016 - частна общинска собственост. В качеството си на общински съветник Илиян Гергов е участвал в обсъждането и гласуването на решение № 420/15.07.2011 г. на Общински съвет Бобошево, с което се дава съгласие за продажба чрез публичен търг и се определят първоначалните тръжни цени на 21 имота - частна общинска собственост, между които и имоти пл. № 086005 и имот № 075016, спечелени на търг от Владимир Гергов, брат на Илиян Гергов. Съдът е установил всички факти и обстоятелства от значение за правилното решаване на спора. При така установената фактическа обстановка законосъобразен и обоснован е изводът на съда, че спрямо Илиян Стойчов Гергов не е осъществен фактическият състав на чл. 7, ал. 1 ЗПУКИ. Правилен е изводът на АССГ, че в случая приетото от Общинския съвет решение не е в частен интерес. Решението, с което се открива тръжната процедура е общ административен акт. От неговото съдържание, в това число от всички негови реквизити не произтичат никакви конкретни облаги по смисъла на чл. 2, ал. 3 за гласувалия общински съветник или за свързани с него лица по смисъла на § 1, т. 1 от ДР на ЗПУКИ. Определеният размер на началната тръжна цена като реквизит на решението не дава никакво преимущество на свързаното с гласувалия общински съветник лице, дори при положение че той е знаел за намерението на свързаното с него лице да участва процедурата, към момента на гласуването. Тръжната процедура е открита за неограничен кръг субекти. Абсолютно невъзможно е било към момента на откриването и да се прогнозира кой ще я спечели и на каква цена. Свързаното с гласувалия съветник лице е само един от потенциалните много участници в процедурата. Съображение, че началната цена е определена целенасочено на ниско ниво и това уврежда общинския интерес също е несъстоятелно. Началната цена има само стартов характер. Тя не лимитира окончателната цена, на която може да завърши търга. Изложените по-горе обстоятелства и съображения подкрепят извода, до който е достигнал и първоинстанционният съд, а именно, че липсват доказателства за наличие на частен интерес при гласуването на решението на общинския съвет, следователно не е налице хипотезата на чл. 7, ал. 1 ЗПУКИ, което от своя страна не изисква подаване на декларация по чл. 16 ЗПУКИ. Както правилно е приел и АССГ, в случая не са нарушени разпоредбите на чл. 7, ал. 1 и чл. 16 ЗПУКИ. При постановяване на решението, в описаната по-горе част, не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Съдът е обсъдил събраните по делото доказателства и доводите на страните в тяхната съвкупност. Проверил е законосъобразността на обжалвания административен акт съгласно задължението му по чл. 168, ал. 1 от АПК и е направил обоснован извод за неговата незаконосъобразност. С оглед на изложеното настоящата инстанция намира, че обжалваният съдебен акт, в частта, с която е отменено решение № 130/09.10.2012 г. на КПУКИ по пункт 1 и пункт 2, относно установения конфликт на интереси по отношение на Илиян Стойчов Гергов, изразяващ се в нарушение на забраната на чл. 7, ал. 1 и относно установеното нарушение на разпоредбата на чл. 16 ЗПУКИ, е валидно, допустимо и правилно, поради което и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК следва да бъде оставено в сила. Обжалваният съдебен акт, в частта, с която е отменено решението на КПУКИ по отношение на установената несъвместимост по смисъла на чл. 5 ЗПУКИ е неправилно, тъй като е постановено в нарушение на материалния закон. Съгласно разпоредбата на чл. 22а, ал. 1 ЗПУКИ конфликтът на интереси за лицата, заемащи публични длъжности, се установява от КПУКИ. А според чл. 27, ал. 2 ЗПУКИ с решението си комисията установява конфликт на интереси или че не е налице конфликт на интереси. Анализът на горните разпоредби води до извод, че КПУКИ има правомощия единствено да установява липса или наличие на конфликт на интереси по смисъла на ЗПУКИ. Разпоредбата на чл. 5 ЗПУКИ не в материята на конфликта на интереси и не представлява състав на конфликта на интереси. Тя представлява обща разпоредба на института на несъвместимост, регламентиран в конституционното и административното право. Несъвместимостта съставлява предвидени в закона пречки за съвместяване на съответната държавна длъжност. Нарушаването на изискванията за несъвместимост води до тежки последици - уволняване или предсрочно прекратяване на мандат. Основното различие с конфликта на интереси, е че материалноправният фактически състав на несъвместимостта не изисква и не е необходимо да се доказва реализиране на частен интерес/ облага от паралелното заемане на публичната длъжност със забранената длъжност/дейност. Целта на института на несъвместимостта е да се предотвратят, още преди започване изпълнението на длъжността, възможни влияния, които биха накърнили обществения интерес. Нормата на чл. 5 не съдържа самостоятелни основания за несъвместимост на позициите, посочени изчерпателно в чл. 3, т. 1 - т. 25 от Закона. Тя препраща директно към норми на Конституцията и специалните закони, които уреждат статута на съответното лице, посочено в чл. 3. Поради различията в статута основно в правомощията изискванията за несъвместимост, установени при различните длъжности са различни. Не само материалноправните основания, но и процедурата за установяване на несъвместимост е предвидена в съответните специални закони. Процедурата и органите, които установяват несъвместимост са различни от предвидените в глава шеста/ чл. 23-31/ЗПУКИ органи и ред. Установяването на несъвместимост е в изключителните правомощия на органа по избор или назначаване. Именно тези органи, които са различни за различните длъжности по чл. 3 имат компетентността да установяват и се произнасят ведно със законните последици относно наличието на несъвместимост в конкретна ситуация. В случай, че бъде сезирана със сигнал за нарушение на чл. 5 от закона КПУКИ следва незабавно да изпрати съответния сигнал на компетентния орган според Конституцията или съответния закон. Изложеното по-горе обосновава извод, че КПУКИ не е компетентният орган, да установява несъвместимост по чл. 5 ЗПУКИ. Ето защо като е установила несъвместимост по смисъла на чл. 5 ЗПУКИ в пункт трети от своето решение, КПУКИ е излязла извън своите правомощия и е постановила един нищожен административен акт в цитираната част. Като не обявил нищожност на решението в тази част, АССГ е постановил своя съдебен акт, в цитираната част, в нарушение на материалния закон. Горното налага отмяна на съдебното решение, в тази част и обявяване на нищожността на решението на КПУКИ в частта, с която е установена несъвместимост по чл. 5 ЗПУКИ. По изложените съображения Върховният административен съд, седмо отделение,