Решение № 15636 от 28.11.2011 г. на ВАС по адм. д. № 7394/2011 г.

Решение № 15636 от 28.11.2011 г. на ВАС по адм. д. № 7394/2011 г., VIII о., докладчик съдията Донка Чакърова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуален кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Митница "Аерогара София" срещу решение № 1433/28.03.2011 г., постановено по адм. д. 5420/11 г. по описа на Административен съд - София-град, с което е отменено Постановление за принудително събиране на държавни вземания (ППСПДВ) № Ф3/8.07.2009 г. на Началника на Митница "Аерогара София", мълчаливо потвърдено от директора на Регионална митническа дирекция (РМД) - София. Касаторът е развил съображения за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила - касационни основания за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК, които не са подробно конкретизирани и обосновани. Касационният жалбоподател иска да бъде отменено обжалваното решение като излага аргументи в подкрепа на искането си в писмени бележки. Претендира разноски. Ответникът "Пренън Ентърплайсес" ЕООД касационната жалба. Не претендира разноски. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба в подробно становище по същество на делото. Върховният административен съд, Осмо отделение счита, че касационната жалба е подадена в срок от надлежна страна, за което е процесуално допустима, като разгледана по същество е неоснователна поради следните съображения: С обжалваното решение № 1433/28.03.2011 г., постановено по адм. д. 5420/11 г. по описа на АССГ е отменено ППСПДВ№ Ф3/8.07.2009 г. на Началника на Митница "Аерогара София", мълчаливо потвърдено от директора на РМД - София. АССГ е мотивирал изводите си за незаконосъобразност на ППСПДВ с обстоятелството, че необосновано и без наличието на надлежно събрани доказателства началникът на Митница Аерогара София е приел, че стойността на стоката - перилни препарати, непригодени за продажба на дребно, е в размер на 35,07 лв. за 1 кг вместо декларираната стойност в размер на 0,35 лв. за 1 кг. Съдът е обсъдил и анализирал всички събрани по делото доказателства, включително и заключението на допусната съдебно-митническа експертиза, от които е приел за установено, че действителните фактури, които отразяват отношенията между вносителя "Пренън Ентърпрайсес" ЕООД и доставчика "Ясни Интертрейд" са фактури с № № 00010001 до 00010014 от 28.03.2006 г., а не фактури № № BU01 до 14 от 28.03.2006 г., издадени от LAMDA DETERGENTS S. A. Така постановеното решение е законосъобразно. Правилни са изводите на първоинстанционния съд изведени от фактическите данни по делото, че ППСПДВ не е мотивирано. Възпроизвеждането на информация, съдържаща се в писмо на гръцките митнически власти, не може да бъде разглеждана като точно и ясно изложение на фактическите и правни основания за издаване на административния акт. В конкретния случай правилно АССГ е приел, че не е налице идентичност на страните по фактурите, придружаващи ЕАД и фактурите, изпратени от гръцките митнически органи, за да се обоснове различна от декларираната митническа стойност само въз основа на фактурите с № № BU01 до 14 от 28.03.2006 г . Тези фактури са с доставчик гръцко дружество и купувач кипърското дружество "Ясни Интертрейд", което е доставчик на българското дружество "Пренън Ентърпрайсес" ЕООД - вносител на стоката. Административният орган въобще не е обсъдил информацията, която е получена от кипърските митнически органи, която кореспондира с декларациите на вносителя "Пренън Ентърпрайсес" ЕООД. След като от събраните по делото доказателства се установява, че вносителят е заплатил цената, посочена във фактурите представени пред митническата администрация на Република България по правилата на чл. 35 от ЗМ тази цена следва да бъде възприета като митническа стойност за определяне на дължимите митни сборове. При стриктно приложение на разпоредбите на ЗМ, които са в съответствие с принципите и нормите на общностното митническо право, митническите органи не са имали правна възможност да се позоват на цената на продажбата на стоката, предхождаща тази продажба, въз основа на която е осъществен вноса. Тази предхождаща продажна цена е допустимо да бъде използвана, само ако липсват данни относно реално договорената и платена цена или когато митническите органи имат основание да се съмняват в истинността на декларираната стойност и тези съмнения са безспорно потвърдени. В тази хипотеза митническата администрация има правомощия да определи митническата стойност по правилата на чл. 36 сл. от ЗМ). По делото не са ангажирани доказателства, от които да се установява по категоричен начин, че декларираната стойност е невярна и се различава от платената цена от вносителя, поради което без правно основание митническите органи са определил нова митническа стойност въз основа на цената от предхождаща продажба на същата стока. (В този смисъл е и практиката на Съда на Европейските общности (С-263/2006), която с оглед датата на вноса не е пряко задължителна за българския съд, но с оглед синхронизацията на митническите норми с европейското право и преди 1.01.2007 г. спомага за правилното им тълкуване). В ППСПДВ е определен като дължим на допълнителен размер на ДДС, но не е посочено на какво основание е коригирана митническата стойност на стоката. В писмената защита към касационната жалба за първи път е посочено, че митническата стойност на стоката е определена по реда на чл. 35 от ЗМ, но от доказателствата по делото не се установява, че декларираната стойност е невярна и се различава от договорената и платена цена от вносителя. Налице е съответствие между писмените доказателства, отразяващи търговските взаимоотношения между вносителя и кипърското дружество - фактури и документи за плащане, поради което не установено безспорно потвърждение за наличие на данни за съмнения относно истинността на декларираната стойност. При преценка на доказателствата по делото и установените от тях факти, АССГ правилно е съобразил разпределението на доказателствената тежест между страните по делото, поради което е приел, че събраните доказателства не са достатъчни за пристъпване към реда за коригиране на декларираната митническа стойност. Неоснователно е възражението, че при постановяване на решението е нарушен материалният закон. Законосъобразно административният съд е обосновал извод, че митническите органи са определили допълнителен размер на дължим ДДС в резултат от възприета различна от декларираната митническа стойност на внесената стока. При постановяване на съдебното решение не са допуснати процесуални нарушения, изводите на съда са обосновани и в съответствие с приложимия материален закон. По изложените съображения касационната инстанция намира, че обжалваното решение като правилно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила при условията на чл. 221, ал. 2 от АПК. Ответникът в касационното производство не претендира разноски, поради което с оглед изхода на спора, разноски не следва да бъдат присъждани. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК, Върховният административен съд, осмо отделение,