Решение № 269 от 8.05.2009 г. на ВКС по гр. д. № 168/2008 г.

Решение № 269 от 8.05.2009 г. на ВКС по гр. д. № 168/2008 г., II г. о., ГК, докладчик съдията Емануела Балевска Производството е по § 2, ал. 3 от ПЗР на ГПК във вр. с чл. 218и ГПК /отм. и чл. 218а б. "а" ГПК (отм.). Д. К. П. и Р. Л. П., и двамата от гр. В. обжалват и искат да се отмени Решение № 1127 от 29.10.2007 г. постановено по гр.възз.д.№ 737/2007 г. на Варненския окръжен съд, с което отменено Решение от 28.07.2004 г. по гр. д. № 4658/2003 г. на Варненския районен съд и е постановено ново, с което по реда и на основание чл. 87, ал. 3 ЗЗД е развален, сключеният с НА № 165/1999 г. договор за прехвърляне право на собственост на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане на А. Х. К., до размер на 1/6 част, и на основание чл. 431, ал. 1 ГПК (отм.) НА № 165/1999 г. е отменен до размер на 1/6 идеална част. Поддържа се, че обжалваното решение в уважената част е неправилно, необосновани и незаконосъобразно, отменителни основание по см. на чл. 218б, б. "в" ГПК (отм.). В срока по чл. 218г ГПК (отм.) е постъпил писмен отговор от ответника по касация - П. К., с който се поддържа, че обжалваното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила. По подадената касационна жалба,Върховният касационен съд - състав на второ отделение, намира: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 218в, ал. 1 ГПК (отм.), съдържа мотивирано изложение на релевираните основания за отмяна и е процесуално допустима. С обжалваното решение, окръжният съд в правомощията на въззивна инстанция по жалбата на П. К., при повторно разглеждане на делото след отменително решение на касационния съд, е отменил решението на районния съд по отхвърления иск срещу Д. и П. П. и е постановил ново решение, с което по реда и на основание чл. 87, ал. 3 ЗЗД е развален, сключеният с НА № 165/1999 г. от А. Х. К. договор за прехвърляне право на собственост на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане, до размер на 1/6 част, и на основание чл. 431, ал. 1 ГПК (отм.) НА № 165/1999 г. е отменен до размер на 1/6 идеална част. Решението на въззивния съд е валидно, процесуално допустимо, но неправилно, постановено в нарушение на чл. 87, ал. 3 ЗЗД и чл. 188, ал. 1 ГПК /отм./. С Договор, оформен по НА № 165/1999 г. Анка Х. К. е прехвърлила на внучката си - Д. К. П. /дъщеря на син и К./ собствения си недвижим имот, посочен като "54.45 кв. м. от дворно място, цялото от 217.8 к.м. в гр. В. ул."К" 11, имот пл. № XIII- 15,16 и имот пл. № II-3 в кв. 323 по плана на9 подрайон гр. В., заедно с 1/2 идеална част от построената в мястото жилищна сграда към ъгъла на ул. "К" и ул. "Б" и съответните идеални части от общите части срещу задължение за издръжка и гледане на бабата, без общо домакинство, лично или чрез трето лице. Договорът за издръжка и гледане е двустранен договор, по силата на който едната страна поема срочното задължението да гледа и издържа другата страна до края на живота и /лично или чрез трето лице/, с обем на грижи и издръжка според договора или обичая, срещу една насрещна престация, изпълнена със сключването на договора - прехвърляне правото на собственост на собствен недвижим имот. За да развали договора, сключен по НА № 165/1999 г., решаващият съд е приел, че приобретателката по сделката Д. П., респ. и нейният съпруг Р, са неизправна страна по договора, тъй като не са изпълнили ТОЧНО поетото задължение за издръжка и гледане на А. К., а само отчасти - а времето м. октомври 1999 г. за двете седмици до смъртта и на 18.10.1999 г. Прието е, че тежестта на доказване на изпълнението на поетото по договора задължение за издръжка и гледане е в тежест на ответниците по иска - т.е. приобретателите на недвижимия имот, като изпълнението следва да се докаже за целия период от време, това изпълнението следва да е непрекъснато за да е точно изпълнение, като установяване неизпълнение дори за един ден, обуславя извод за пълно неизпълнение по договора. Решението на въззивния съд е необосновано, тъй като изводите на съда не са съобразени с указанията по отменителното решение на ВКС, нито кореспондират на доказателствата по делото. С отменителното решение на ВКС е указано, че неизпълнението на договорните задължения следва да се изследва от съда за периода в рамките на договора т.е. от 5.08.1999 г. до смъртта на бабата - 18.10.1999 г. и именно за този период да се отделят относимите доказателствата, като се установят и анализират фактите и се подведат по хипотезиса на чл. 87, ал. 3 ЗЗД. Въззивния съд е приел за безспорно, че от страна на приобретателите по сделката е налице пълно и точно изпълнение за м. октомври на поетото алеаторно задължение, тъй като това е периода от време, в който е наета жена да гледа прехвърлителката А. К. Няма спор, че в този период от време преди смъртта здравословното състояние на възрастната жена е налагало ежедневна грижа, която е поета от наетата за това жена от страна на приобретателите - св. М, по професия санитар в болница, в която насока са и показания на св. Д. Спорният период за липсата на адекватно изпълнение на поетите по договора задължения следва да се ограничи за времето от 5 до 31 август 1999 година. С обжалваното решение въззивният съд, игнорирайки дадените указания на ВКС по приложение на материалния закон досежно процесния период време на неизпълнение, не е разграничил, и не е изследвал въпроса от какви грижи и издръжка и в какъв обем се е нуждаела прехвърлителката за времето м. август 1999 г. Решаващият съд е направил извод за неизпълнение за този период, без да обоснове изводите си с факти за здравословното състояние на А. К. по това време и необходимия обем грижи, който обичайно е следвало да се престират от задължените лица. В тази насока изводите, че липсва изпълнение в смисъл на полагане на ежедневна грижа за прехвърлителката от страна на приобретателите, се явяват необосновани и неподкрепени от доказателствата по делото, направени са в разрез и с договореното от самите страни по договора. Превхърлителката А. Х. К. е родена през 1913 г. и през 1999 г. е била на 86 годишна възраст умира с диагноза " генерализирана атеросклероза, декомпенсирана пилорна стеноза, захарна болест 2 ст., остра дихателна и сърдечно съдова недостатъчност". По делото са събрани доказателства, че същата преди сключването на договора за издръжка и гледане е имала здравословни проблеми, претърпяла е операция от жлъчка, като грижите за нея в рамките на оздравителния период, са поети от сина и К. По делото липсват данни към датата на сключване на договора - 5 август 1999 г., А. К. да е била в тежко здравословно състояние, да не е била в състояние само да полага грижа за своите дела, като самото сключване на договора налага извода, че е съзнавала нарастващата нужда от чужда помощ и финансова подкрепа. За да се даде точен отговор налице ли е неизпълнение в рамките а спорния период, касаещ времето 5-31.08.1999 г., чрез тълкуване клаузите на договора, следва да се определи какъв е обема на поетите задължения и какви са били реалните нужди на кредитора. С НА № 165/1999 г. е посочено, че се поема "задължение за издръжка и гледане на бабата, без общо домакинство, лично или чрез трето лице". Липсата на конкретизиран обем на издръжката или грижата по договора, предполагат, че се дължат такива според обичая - т.е. при средните за страната показатели на разходите за издръжка - храна, дрехи, отопление, лекарства, а грижата - определена на база конкретните нужди на прехвърлителката с оглед на години, здравословно и общо физическо и психическо състояние, възможност за поддържане на лична хигиена, самостоятелно обслужване, начин на живот и бит до този момент. Спор, в тази насока по делото не са правени никакви възражения, нито са налице свидетелски показания в обратен смисъл, че издръжката на А. К.не е поета от сина К. /от името и за сметка на неговата дъщеря/ няма. Свидетелските показания по делото установяват безпротиворечиво факта, че необходимите продукти, храна, лекарства и разходи са поети изцяло от по-малкия син К. На базата на тези безспорно установени факти следва извод, че от страна на приобретателите има пълно изпълнение на задължението за издръжка. Спорът е концентриран относно изпълнението на задължението за полагане на грижа. Съгласно договора изрично е посочено без общо домакинство т.е.бабата не е очаквала някой да живее с нея или да бъде част от домакинството на своята внучка Д. П. Така формулираното споразумение към дата 5.08.1999 г. предполага, че А. К. не е имала конкретна нужда от обслужване при извършване на ежедневните си действия т.е. към този момент не е имало конкретна нужда от ежедневна грижа и подпомагане за тоалет, поддържане на лична хигиена. Разпитаните свидетели установяват, че сина К. е бил в непрекъснат контакт с майка си, осигурявал е всичко необходимо, полагайки необходимата за това време грижа. Изводите на въззивния съд, че не е полагана нужната грижа се базират на данните, че по същото време, под един покрив с А. К. живее внукът и В. /син на по-големия син П./ и съпругата му М. и именно те са поели грижата за ежедневните нужди и обгрижване /тоалет, поддържане на лична хигиена/ на бабата. Противоречивите свидетелски показания за личните отношения между сина П. и майка му А. К., за конкретни прояви на внука като прекъсване на телефона, телевизията, тока, не е давал на бабата да сяда до гаража, превърнат в магазин", не дават основания съдът безусловно да възприеме свидетелки показанията като тези, че "за домакинстването се грижеше М., никога не съм виждала жена да се грижи за нея" или тези на св. С: "бабата не можеше да се обслужва сама, изпускаше се в леглото и всичко вършеше М., съпругата на В.", нито да приеме, че дори от страна на внука В. и неговата съпруга да са полагани грижи за бабата, то това изключва полагането на грижи от страна на приобретателите по договора или опровергава твърденията за пълно и точно изпълнение. Поетите от страна на Д. П. и съпруга и грижи са задължения по договор и тяхното установяване е в тяхна тежест на страни по делото. Обстоятелството, че друго лице /морално задължено към прехвърлителката/ също е полагало грижа и внимание по същото време само по себе си като факт, не може да се тълкува обуслови извод за неизпълнени по договора, след като е установено обратното от длъжника по договора. Ето защо, приемайки, че не е налице изпълнение на задължението по договора за грижи, защото има други алиментно задължени лица, който са полагали необходимата грижа в някакъв обем в същия период от време, е необоснован и незаконосъобразен. Констатираните пороци на обжалваното съдебно решение налагат неговата отмяна от касационната инстанция и решаване на делото по съществото на спора при изискванията на чл. 218и ГПК (отм.). С оглед на изложените фактически и правни съображения, настоящата инстанция приема, че е по договора, сключен с НА № 165/1999 г. приобретателката по сделката Д. П. и нейният съпруг Р, са престирали пълно и точно поетите задължения за издръжка и гледане на А. К., поради което и не са налице основания за разваляне на договора на основание чл. 87, ал. 3 ЗЗД, а заявеният на това основание иск следва да бъде отхвърлен. По изложените съображения и на основание чл. 218и ГПК (отм.), състав на ВКС - второ отделение на гражданската колегия