Решение № 8291 от 12.06.2013 г. на ВАС по адм. д. № 3480/2013 г.

Решение № 8291 от 12.06.2013 г. на ВАС по адм. д. № 3480/2013 г., IV о., докладчик председателят Аделина Ковачева Производството е по реда на чл. 208 във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 от АПК. Образувано е по касационни жалби от Орхан Мустафов Алибашев и изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" против решение № 203 от 9.01.2013 г. по адм. дело № 506/2012 г. на административен съд - София град. С него по жалба от Орхан Мустафов Алибашев е отменено уведомително писмо № 02-110-6500/1508 от 2.10.2011 г. за кампания 2010 г. в три части: отказано финансово подпомагане в размер на 568.44 лева по СНДП, наложени санкции в размер на 109 лева по СЕПП и в размер на 32 лева по НР2. В останалата част жалбата е отхвърлена, като неоснователна. В първата касационна жалба се правят доводи за противоречие с материалния закон, а във втората - за неоснователност - отменителни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Участвалият в настоящото производство прокурор от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбите. Мотивира се с правилност на изводите на съда за наличие на мотиви към оспореното писмо. Приетата от административния орган фактическата обстановка се потвърждава от допуснатата съдебно-техническа експертиза. Тя на свой ред установява недопустимите за подпомагане земеделски парцели. Прокурорът намира за обосновани изводите на съда за допуснато противоречие между мотивите и разпоредителната част на уведомителното писмо относно оторизиране на сумата по схемата за национално доплащане на площ. Касационните жалби са подадени от надлежни страни в срока по чл. 211 от АПК и са процесуално допустими, а разгледани по същество са неоснователни. Производството пред административния съд е образувано по жалба, подадена от Орхан Мустафов Алибашев против уведомително писмо по схемите и мерките за директни плащания за 2010 г., с което е отказано подпомагане по СЕПП в размер на 27791.26 лева; по СНДП в размер на 568.44 лева и по НР2 в размер на 3703.31 лева и са му наложени санкции за бъдещ период по две от мерките. Направил е възражения за липса на мотиви и за допуснати нарушения на административно-производствените правила, изразяващи се в липса на уведомяване за започване и провеждане на административното производство. От приложената административна преписка, съдът е установил, че жалбоподателят е кандидатствал за подпомагане с общо заявление за няколко мерки. Спорни са три от тях - единно плащане на площ /СЕПП/, национални доплащания на хектар земеделска земя /НДП/ и доплащания за природни ограничения в райони, различни от планинските /НР2/. По първата мярка е кандидатствал с 14 парцела с обща площ от 151.91 ха за сумата от 27791.26 лева; по втората с 2 парцела с обща площ от 5.68 ха за сумата 568.44 лева и по третата с 3 парцела с обща площ от 37.87 ха за сумата 3703.31 лева. По заявлението са извършени задължителните административни проверки. Установено е, че по първата мярка е недопустима за подпомагане площ от 80.22 ха и е отказано подпомагане, като е наложена санкция за бъдещ период в размер на 14675.89 лева. По втората мярка е установена недопустима площ от 0.04 ха. За установената площ, подлежаща на подпомагане е вписана оторизирана сума от 568.44 лева. По третата мярка е установена годна за подпомагане площ от 6.11 ха и недопустима за подпомагане площ от 41.76 ха и също е отказано утвърждаване на поисканата сума. С оглед процента на наддекларирана земя, е отказано финансово подпомагане и е наложена санкция за бъдещ период в размер на 3105.81 лева. За изясняване на спора, съдът е допуснал съдебно-техническа експертиза. Вещото лице е установило неточности при определяне размера на недопустимата за подпомагане площ по първата мярка за четири парцела, като я е коригирал от 80.23 на 79.63 ха. Това води до намаление на санкцията в сравнение с определената от административния орган от 14675.89 лева на 14567 лева. За третата мярка е направена корекция от 31.76 ха на 31.43 ха. Това намалява размера на наложената за бъдещ период санкция от 3106 лева на 3074 лева. Заключението не е оспорено от страните и изцяло е възприето от съда. При тези данни по делото, съдът е приел, че писмото съдържа мотиви, поради което възраженията на жалбоподателя са неоснователни. По отношение на втората мярка е констатирал противоречие между мотивите в административния акт, в които се сочи, че се отказва подпомагане и разпоредителната част, в която е оторизирана сумата от 568.44 лева. Поради това е отменил писмото в тази му част и е върнал преписката за ново произнасяне. За останалите две мерки е отменил наложената санкция по СЕПП за 109 лева, а по НР2 за 32 лева. В останалата част е счел жалбата за неоснователна и я е отхвърлил. Така постановеното решение е правилно. По жалбата, подадена от Орхан Мустафов Алибашев: Отново се твърди липса на мотиви в административния акт. Възражението е неоснователно. Административният акт съдържа мотиви за всяка една от трите мерки поотделно и то, както в текстови, така и в табличен вид. Данните в таблиците сочат всички обстоятелства, имащи значение за определяне на размера на финансовата помощ и съответно прилагането на института на намаления и изключвания по чл. 58 от Регламент № 1122/2009 г. на ЕК: идентификационен номер на парцела, площта му съгласно подадената декларация; допустимата за подпомагане площ след извършените административни проверки и недопустимата за подпомагане площ. Единственото разминаване между мотивната и разпоредителната част на административния акт е досежно одобрената сума за подпомагане по СНДП, в която част актът е отменен и върнат на изпълнителния директор на ДФЗ за ново произнасяне. Ето защо твърденията, че актът не е подкрепен с фактическа и правна мотивировка са изцяло необосновани и голословни. Такива са и позоваванията от касатора на разпоредби на Регламент ЕО № 796/2004 г. Същият е отменен и съответно не е приложим за подпомагането за кампания 2010 г. Към този момент вече е действал Регламент № 1122/2009 г. на комисията, който е приложен от административния орган. Приложени са и разпоредбите на националното право. Заявлението е подложено на изискуемите се по чл. 37, ал. 1, пр. 1 от ЗПЗП административни проверки на подадените заявления за подпомагане. Данните от тези проверки напълно кореспондират с мотивите на административния орган, с изключение на коригираните четири парцела по първата мярка и един по третата. Неоснователно е възражението на касатора за неправилно разпределение на доказателствената тежест в първоинстанционното производство. Съгласно разпоредбата на чл. 170, ал. 1 от АПК, административният орган е длъжен да установи съществуването на фактическите основания и изпълнението на законовите изисквания при издаване на административния акт. Именно в изпълнение на това си процесуално задължение, пълномощникът на изпълнителния директор е поискал назначаване на експертиза. Представеното заключение е взето предвид от съда при извършеното намаляване на санкциите за бъдещ период по СЕПП и НР2. Жалбоподателят е имал възможност да вземе отношение по него, като постави задачи към експертизата или участва при изслушване на вещото лице в съдебно заседание. Той обаче не се възползвал от предоставените му процесуални права. Заключението не е оспорено и обосновано е възприето от съда. Изцяло неоснователни са всички разсъждения в касационната жалба за проверката на място и връчването на контролния доклад на съответния земеделски производител. Проверка на място е предвидена в нормата на чл. 37, ал. 3 от ЗПЗП. Тя обхваща минимум 5 на сто от подадените заявления за подпомагане въз основа на анализ на риска. Жалбоподателят не е попаднал в тези 5 % и по отношение на него не е извършвана проверка. Жалбата е неоснователна и решението на административния съд в частта му, в която тя е отхвърлена следва да се остави в сила. По жалбата от изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие": Тя касае решението единствено в отменителната му част и е неоснователна. Правилно административният съд е установил противоречието между мотивите в административния акт, отразени по мярката СНДП на стр. 3 от уведомителното писмо. Там е акцентирано на обстоятелството, че разплащателната агенция отказва финансово подпомагане по тази мярка. А в самата разпоредителна част е оторизирана поисканата сума. Противоречието води до незаконосъобразност на акта в тази му част. Съдът правилно го е отменил и е върнал преписката за ново произнасяне относно оторизирането на поисканата сума по СНДП. С оглед неоснователността и на двете касационни жалби, разноските от страните остават в тяхна тежест, така както са направени. Водим от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение