Решение № 8313 от 13.06.2011 г. на ВАС по адм. д. № 3893/2011 г.

Решение № 8313 от 13.06.2011 г. на ВАС по адм. д. № 3893/2011 г., VI о., докладчик съдията Атанаска Дишева Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от Славянка Кирилова Тутева от гр. София, против решение № 459/3.02.2011 г., постановено по адм. дело № 8588/2010 г. по описа на Административен съд София - град, с което е отхвърлена жалбата й против заповед № Н2-1210/6.10.2010 г. на директора на дирекция "Социално подпомагане" - Сердика. В жалбата се твърди, че обжалваното решение е неправилно като постановено при нарушение на материалния закон и необоснованост, представляващи касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Касаторката излага доводи, че неправилно е тълкувана разпоредбата на чл. 10, ал. 1, т. 4 от Правилника за прилагане на Закона за социално подпомагане, като е прието, че притежаваният от нея недвижим имот е възможен източник на доходи. Моли решението да бъде отменено и вместо него постановено друго по същество, с което да бъде отменен обжалвания административен акт. Ответниците по касационната жалба - директорът на дирекция "Социално подпомагане" ("СП") - Сердика, чрез пълномощника адвокат Янев, и директорът на Регионална дирекция за социално подпомагане (РДСП) - София град, чрез пълномощника юрисконсулт Стоев, оспорват жалбата и молят съдебното решение да бъде оставено в сила. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Излага съображения за правилност на съдебното решение. Върховният административен съд, като прецени наведените в жалбата доводи и доказателствата по делото, приема следното: Касационната жалба е подадена от легитимирано лице, при наличие на правен интерес и в преклузивния срок за обжалване, поради което е допустима. С обжалваното решение на Административен съд София - град е отхвърлена жалбата на Славянка Кирилова Тутева против заповед № Н2-1210/6.10.2010 г. на директора на дирекция "СП" - Сердика, потвърдена с решение № РД 01-477/4.11.2010 г. на директора на РДСП - София град. За да постанови решение в този смисъл съдът е приел, че с оспорената пред съда заповед законосъобразно е прекратена социалната помощ по чл. 9 ППЗСП, отпусната на Славянка Тутева, тъй като при извършената последваща проверка, за което е съставен допълнителен анкетен лист, е установено, че лицето е притежавало недвижим имот - място с жилищна сграда. Поради това е преценено, че не е изпълнено условието по чл. 10, ал. 1, т. 4 ППЗСП, според което лицата следва да не притежават движима или недвижима собственост и/или идеални части от нея, която може да бъде източник на доходи. Така постановеното решение е правилно. От фактическа страна по делото не съществува спор. Както правилно е установил и първоинстанционният съд, Славянка Тутева е подала молба-декларация за отпускане на социална помощ по чл. 9 ППЗСП, която й е отпусната със заповед на директора на дирекция "СП" - Сердика. В подадената молба-декларация, в раздел VIII, жалбоподателката е декларирала, че не притежава движима и недвижима собственост. След отпускането на социалната помощ е извършена допълнителна проверка, при която са получени данни от Агенцията по вписванията, от които е видно, че през 2009 г. жалбоподателката е придобила чрез покупка по нотариален ред, недвижим имот представляващ дворно място с площ от 800 кв. м в с. Луково, община Своге, заедно с построената в него едноетажна жилищна сграда с площ от 36 кв. м. Касаторката не оспорва това обстоятелство, но счита, че то не представлява пречка за получаване на социалната помощ, тъй като от недвижимия имот не могат да се получават доходи. Този довод е неоснователен, тъй като в разпоредбата на чл. 10, ал. 1, т. 4 ППЗСП, посочена като правно основание за издаване на обжалваната пред съда заповед, е предвидено, че месечната помощ се отпуска, ако лицата или семействата отговарят и на допълнителното условие да не притежават движима и недвижима собственост и/или идеални части от нея, с изключение на случаите по т. 1, която може да бъде източник на доходи, с изключение на вещите, които служат за обичайно потребление на лицето или семейството. В разпоредбата не е предвидено изискване от имота реално да се получават доходи, а само да е обективно възможно такива доходи да бъдат получавани. Не е предвидено също ограничение относно начина, по който имотът може да бъде източник на доходи, от което следва, че в случая доходите могат да бъдат получени от продажба на имота, от наем на същия (на мястото и/или на сградата), от селскостопанска продукция, получена от имота и т. н. Затова доводът на касаторката, че съществуващата сграда в имота не е годна за обитаване, не обосновава претендирания от нея извод, а именно, че не е налице пречка за получаване на социална помощ, основана на изискването по чл. 10, ал. 1, т. 4 ППЗСП. Неправилно е също тълкуването, което прави касаторката за съотношение между изискването по чл. 10, ал. 1, т. 4 ППЗСП и разпоредбата на чл. 10, ал. 1, т. 1 ППЗСП. Последната предвижда, че месечната помощ се отпуска, ако лицата или семействата отговарят и на допълнителното условие обитаваното от тях собствено жилище да е единствено и да не е по-голямо от размерите, които са посочени в същата разпоредба - диференцирано според броя на членовете на семейството и/или съжителстващите лица. В случая е безспорно, че Славянка Тутева не обитава собствено жилище, а живее в жилище, собственост на родителите й. Административният орган не е изложил нито фактически, нито правни доводи за това, че същата не отговаря на условието по чл. 10, ал. 1, т. 1 ППЗСП. От съдържанието на чл. 10, ал. 1, т. 4 ППЗСП недвусмислено е видно, че въведеното ограничение по тази точка, не игнорира регламентираната с т. 1 възможност лицата, които са поискали социална помощ да притежават жилище, което обитават. От тази регламентация обаче не може да се направи извод, че когато лицето не е собственик на обитаването от него жилище, то притежаването на друг недвижим имот от това лице, не е пречка по чл. 10, ал. 1, т. 4 ППЗСП. По изложените съображения настоящият касационен състав на съда намира, че Стоянка Тутева не е отговаряла на едно от изискванията за отпускане на социална помощ по чл. 9 ППЗСП - това по чл. 10, ал. 1, т. 4 ППЗСП, поради което с обжалваната пред съда заповед правилно е прекратено получаването на такава помощ. Като е достигнал до същия извод първоинстанционният съд е постановил правилно решение, което следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 222, ал. 1 АПК Върховният административен съд, шесто отделение,