Решение № 5331 от 5.05.2020 г. на ВАС по адм. д. № 13534/2019 г.

Решение № 5331 от 5.05.2020 г. на ВАС по адм. д. № 13534/2019 г., VIII о., докладчик съдията Свилена Проданова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на директора на Областна дирекция на ДФ "Земеделие" /ОД на ДФ3 гр. Варна, подадена чрез юрск. Ашикова, против решение № 356/27.09.2019 г., постановено по адм. дело № 316/2019 г. по описа на Административен съд Добрич. В жалбата поддържа, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон, допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и необоснованост. Моли да бъде отменено обжалваното решение и да се отхвърли жалбата срещу издадения акт за установяване на публично държавно вземане/АУПДВ/, или делото да се върне за ново разглеждане от административния съд. Претендира присъждане на разноски по списък, инкорпориран в молба на юрск. Ашикова от 13.04.2020 г. Ответникът по жалбата – А. Ангелов, в писмен отговор, подаден от процесуалния представител адв. Ю. Митев, изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на осмо отделение, намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и е процесуално допустима. С обжалваното решение, по жалба на А. Ангелов от [населено място], първоинстанционният съд е отменил акт за установяване на публично държавно вземане /АУПДВ/ № 08/06/1/0.0.2693/3/01/04/01 от 03.04.2019 г. год., издаден от директора на Областна дирекция – Варна на Държавен фонд "Земеделие" и преписката е изпратена на директора на ОД на ДФЗ гр. Варна за издаване на решение за финансова корекция по реда на Закона за управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове /ЗУСЕСИФ/, по отношение твърдяната нередност при усвояване на средствата, изплатени на А. Ангелов по договор № 08/06/1/0.0.2693 от 15.06.2016 г. за отпускане на безвъзмездна финансова помощ по подмярка 6. 1. "Стартова помощ за млади земеделски стопани" от мярка 6 "Развитие на стопанства и предприятия" по ПСРС 2014-2020. С процесния АУПДВ от 03.04.2019 г. директорът на ОД Земеделие" Варна, в качеството си компетентен орган по смисъла на чл. 20а, ал. 1 и 4 ЗПЗП, е отказал изцяло плащането на финансовата помощ в размер на 24 447, 50 лв., представляваща второ плащане по договор № 08/06/1/0.0.2693 от 15.06.2016 г. за отпускане на безвъзмездна финансова помощ, прекратил е действието на договора и е определил за възстановяване сума в размер на 24 447, 50 лв., представляваща първо плащане по чл. 3, ал. 2, т. 1 от договора, ведно с лихви, на основание чл. 9, ал. 1, т. 1 и чл. 13, ал. 1, чл. 14, ал. 1, т. 14 от договора, чл. 38, ал. 1, т. 14 и чл. 45, т. 6 от Наредба № 14 от 28.05.2015 г. за прилагане на подмярка 6. 1 "Стартова помощ на млади земеделски стопани" /нар. тук Наредбата/, чл. 20а, ал. 1 и ал. 4 ЗПЗП и чл. 165 и сл. ДОПК. Административният орган е отчел, че при подаване на заявка за плащане на 20.09.2018 г. не е представено изискуемо съгласно разпоредбата на т. 15 от приложение № 7 към чл. 34, ал. 1 от Наредбата и валидно удостоверение от БАБХ за регистрация на животновъден обект, което удостоверение не е представено и при трикратно дадената за това възможност в последвалия период до започване на административната процедура по издаване на АУПДВ на 08.02.2019 г., както и след това. При тази фактическа установеност, е издаден АУПДВ, който е приет от съда за незаконосъобразен. Съдът е развил съображения, че обжалваният АУПДВ е издаден при съществени нарушения на административнопроизводствените правила, изразяващи се в неспазване на процедурата за установяване по основание и размер на публично държавно вземане-задължение за връщане на получено първо плащане на финансовата помощ. Приел е, че оспорения акт е издаден по чл. 166 вр. чл. 162, ал. 2, т. 8 от ДОПК, в нарушение на особения ред и основания на специалния закон ЗУСЕСИФ, приложим в случая. Според съда, с влизането в сила на ЗУСЕСИФ /Обн., ДВ, бр. 101 от 22.12.2015 г, в сила от 25.12.2015 г./, обществените отношения във връзка с предоставяната от Европейските структурни и инвестиционни фондове безвъзмездна финансова помощ, включително средства от ЕЗФРСР /чл. 1, ал. 2 ЗУСЕСИФ/, се регулират от този закон и непротиворечащите му нормативни актове, поради което, редът за установяване на публични вземания на ДФЗ е този на ЗУСЕСИФ. ЗУСЕСИФ е законът, който предвижда специален ред в смисъла на чл. 166, ал. 1 ДОПК за установяване на неправилно изплатените средства по проектите и за отмяна на финансовата подкрепа със средства от ЕСИФ чрез финансова корекция – чл. 69 и следващите. Редът по чл. 166 ДОПК е приложим до влизането в сила на специалния закон, а след влизането му в сила – в хипотезата на чл. 75, ал. 2 ЗУСЕСИФ, но след окончателното плащане по проект. Според съда в потвърждение е и разпоредбата на чл. 9б, т. 2 от Закона за подпомагане на земеделските производители (ДВ, бр. 2/31.01.2018 г.), приложима на основание пар. 4, ал. 3 ДР ЗУСЕСИФ, която препраща за производствата по Програмата за развитие на селските райони за периода 2014-2020 г. към реда и условията на ЗУСЕСИФ за всички мерки и подмерки извън тези по чл. 21, параграф 1, б. "а" и "б" ("Инвестиции в развитието на горските площи и подобряване на жизнеспособността на горите"), чл. 28 ("Агроекология и климат"), чл. 29 ("Биологично земеделие"), чл. 30 ("Плащания по "Натура 2000" и Рамковата директива за водите"), чл. 31 ("Плащания за райони, изправени пред природни или други специфични ограничения"), чл. 33 ("Хуманно отношение към животните") и чл. 34 ("Екологични услуги и услуги във връзка с климата в горското стопанство и опазване на горите") от Регламент (ЕС) № 1305/2013 г., в които не попада бизнес плана на жалбоподателя по подмярка 6. 1. "Стартова помощ за млади земеделски стопани" от мярка 6 "Развитие на стопанства и предприятия" по ПСРС 2014-2020 От друга страна, по съществото на спора съдът е приел, че по делото е установена по категоричен начин изложената в акта фактическа обстановка. Приел е, че адресатът на акта не се е снабдил и не разполага с валидно удостоверение за регистрация на животновъдния обект, издадено от ОБДХ Добрич, което и на основание изискванията на договора и Наредбата, същият се е задължил да представи и да поддържа, вкл. и при подаване на документите за второ плащане по договора. Решението е неправилно. В случая е отказано второ плащане и е установено задължение за връщане на полученото първо плащане по сключения с жалбоподателя договор, поради неизпълнение на нормативното задължение по чл. 38, ал. 1, т. 14 и чл. 45, т. 6 вр. с т. 15 от приложение № 7 към чл. 34, ал. 1 от Наредбата, както и на договорно задължение, уговорено в чл. 9, ал. 1, т. 1 и чл. 13, ал. 1, чл. 14, ал. 1, т. 14 от Договора. Безспорно заявлението за подпомагане е подадено и одобрено за финансиране след влизането в сила на ЗУСЕСИФ, както и производството по издаване на АУПДВ е започнало след тази дата, но решаващият съд неправилно е приел, че процедурата по оспорения акт е следвало да се проведе по реда на ЗУСЕСИФ, тъй като след влизане в сила на ЗУСЕСИФ единствено и само по реда на чл. 73 и сл. от ЗУСЕСИФ и при основанията по чл. 70 от ЗУСЕСИФ, с решение за финансова корекция, е допустимо установяване по основание и размер на публичното вземане, представляващо връщане на изплатено първо плащане по договор. Правилно съдът е приел, че процесната мярка попада в изброените в чл. 9б, т. 2 от ЗПЗП, но не е съобразил, че съгласно пар. 12, ал. 1 от ПЗР ЗИД ЗПЗП /ДВ, бр. 20 от 2018 г./ започналите производства по издадените до датата на влизането в сила на този закон наредби по прилагането на мерките по ПЗСР за периода 2007 - 2013 г. и мерките и подмерките по чл. 9б, т. 2 от ПРСР за периода 2014-2020 г. се довършват по досегашния ред до изтичане периода на мониторинг. Процесното производство за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ се провежда по реда на Наредба № 14 от 28.05.2015 г. за прилагане на подмярка 6. 1 "Стартова помощ на млади земеделски стопани" от мярка 6 "Развитие на стопанства и предприятия" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014-2020 г., която наредба е издадена преди влизане в сила на ЗИД ЗПЗП. Това производство не е и приключило, тъй като не е изтекъл периода на мониторинг /изтичането на срока в който съответният бенефициент е длъжен да спазва договора за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ/. Т. е за процесното производство не е приложим редът за установяване на задължения по ЗУСЕСИФ. В този смисъл е и параграф 4, ал. 3 от ДР на ЗУСЕСИФ /ДВ, бр. 2 от 2018 г. / "Предоставянето на безвъзмездна финансова помощ, както и плащанията, верифицирането или сертифицирането на разходите по програмата по ал. 1 /Програмата за развитие на селските райони/ се извършват при условията и по реда на този закон, доколкото друго не е предвидено в Регламент /ЕС/ № 1305/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 17 декември 2013 г. относно подпомагане на развитието на селските райони от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони (ЕЗФРСР) и за отмяна на Регламент /ЕО/ № 1698/2005 на Съвета (ОВ, L 347/487 от 20 декември 2013 г.) и Регламент /ЕС/ № 1306/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 17 декември 2013 г. относно финансирането, управлението и мониторинга на общата селскостопанска политика и за отмяна на регламенти /ЕИО/ № 352/78, (ЕО) № 165/94, /ЕО/ № 2799/98, /ЕО/ № 814/2000, /ЕО/1290/2005 и /ЕО/ № 485/2008 на Съвета (ОВ, L 347/549 от 20 декември 2013 г.), в ЗПЗП или в акт по неговото прилагане. Т. е обратно на приетото от административния съд, ЗУСЕСИФ е приложим, само когато не е предвиден друг ред по смисъла на изброените в текста регламенти, ЗПЗП и наредбите по прилагането му. С оглед на гореизложеното в случая не следва да се провежда процедура по ЗУСЕСИФ и съответно да се издава решение за финансова корекция по реда на ЗУСЕСИФ. Директорът на ОД на ДФ "Земеделие" правилно е процедирал и е установил размера на публичното държавно вземане по общия ред за установяване на такъв вид вземания по реда на ДОПК чл. 166 и сл. По изложените съображения постановеното от административния съд решение, с което е отменен оспорения пред него АУПДВ се явява незаконосъобразно и необосновано и като такова подлежи на отмяна. Административният съд е извършил проверка за законосъобразността на оспорения акт и по съществото на спора, установил е пълно относимите за спора факти и обстоятелства. Ето защо касационният съд не намира основание за връщане на делото за ново разглеждане, приемайки, че след отмяната на първоинстанционното решение следва да постанови решение вместо него и по съществото на спора. Обосновани са изводите на съда относно релевантните за спора факти и обстоятелства. Установено е и не се спори, че валидно удостоверение за регистрация на животновъдния обект не е представено от бенефициера по договора нито с подаване на заявката за второ плащане на 20.09.2018, нито в последвалия период като преди започване на административното производство трикратно е дава възможност за това, нито към момента на приключване на устните прения пред първоинстанционния съд. Удостоверението, представено при подаване на заявката за първо плащане от 07.06.2016 г. е с изтекла шестмесечна валидност. Законосъобразно е приетото от съда, че нарушението е формално, а сочените причини за непредставяне на удостоверението са ирелевантни, тъй като не съставляват непреодолима сила. Обратното, те се дължат на поведение на бенефициера с оглед данните за установени нередности в животновъдния обект съгласно протокол № III-63 от 25.10.2018 г. на комисия при ОБДХ Добрич. Задължението за представяне на удостоверение произтича от уговореното съгласно чл. 14, ал. 1 от договора между страните и е във връзка с изискването на т. 15 от приложение № 7 към чл. 34, ал. 1 вр. с чл. 38, ал. 1, т. 14 и чл. 36, ал. 1, т. 1 и 2 от Наредбата. Съгласно посочените разпоредби неизпълнението на задължението е скрепено със санкция – възниква задължение за връщане на полученото първо плащане на безвъзмездната финансова помощ и отпада правото да се получи второ плащане от помощта. Възникналото задължение е с публичен характер, поради което и за установяването му се издава акта по чл. 166 и сл. ДОПК- АУПДВ от компетентния за това орган – директор на ОД при ДФ Земеделие. Изводът е, че издаденият АУПДВ е валиден административен акт, издаден при спазване на процесуалните правила и е материално законосъобразен, съобразен с целта на закона. Жалбата срещу него се явява неоснователна и следва да се отхвърли. С оглед изхода на спора решението на АС Добрич следва да се отмени и в частта на постановените разноски в полза на адресата на АУПДВ. Разноски следва да се присъдят на касатора и ответник по жалбата пред първоинстанционния съд, така както са надлежно поискани - за юрисконсултско възнаграждение, определено по реда на ЗПП и чл. 24 от Наредбата към него - размер на 300 лв. общо за двете съдебни инстанции, както и държавна такса в размер на 196 лв. Водим от горното и в този смисъл, на основание чл. 221, ал. 2, АПК, Върховният административен съд, осмо отделение,