Решение № 4169 от 30.03.2010 г. на ВАС по адм. д. № 13133/2009 г.

Решение № 4169 от 30.03.2010 г. на ВАС по адм. д. № 13133/2009 г., I о., докладчик председателят Йордан Константинов Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. С решение № 1466 от 21.08.2009 г., постановено по адм. д. № 1782/07 г. Варненският административен съд, първо отд., пети състав, е оставил без уважение молбата на директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. Варна за поправка на очевидна фактическа грешка в решение № 222 от 21.02.2008 г. по адм. д. № 1782/07 г. на Административен съд - гр. Варна в частта, с която разноските по делото са присъдени в полза на Националната агенция по приходите. Срещу така постановеното решение е подадена касационна жалба от Бисерка Ганчева Василева - заместник-директор на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. Варна. В същата се прави оплакване, че решението на Варненския административен съд е неправилно като постановено в нарушение на материалния закон и при допуснати съществени процесуални нарушения, както и е необосновано - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. В жалбата се излагат подробни доводи в подкрепа на оплакванията. Моли Върховния административен съд да постанови решение, с което да отмени решението на Варненския административен съд и вместо него да постанови друго такова, с което да допусне поправка на явна фактическа грешка и постанови присъждане на разноските в полза на Д "ОУИ" - гр. Варна. Ответникът по касационната жалба Никола Вичев Христов не е взел становище. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение, че касационната жалба е процесуално допустима, а по същество е основателна и следва да бъде уважена. Върховният административен съд, състав на първо а отделение, като прецени допустимостта на жалбата и наведените в нея касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218 от АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и е процесуално допустими. Разгледана по същество е основателна. С решението си Варненският административен съд е оставил без уважение молбата на директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. Варна за поправка на очевидна фактическа грешка в решение № 222 от 21.02.2008 г. по адм. д. № 1782/07 г. на Административен съд - гр. Варна в частта, с която разноските по делото са присъдени в полза на Националната агенция по приходите. За да постанови този резултат административният съд е приел, че процесуалната правоспособност на директора на дирекция"Обжалване и управление на изпълнението" в производствата по чл. 156 и сл. от ДОПК е специална, вторично предоставена със закон, като безспорно той е част от структурата на Националната агенция по приходите, която представлява юридическо лице и е разпоредител с бюджетни средства съобразно чл. 2, ал. 2 от ЗНАП. Посочено е, че ДОПК регламентира компетентността на административните органи в уредените от него производства, но в § 2 от допълнителните му разпоредби се прави препращане за неуредените въпроси към АПК и ГПК. В тази връзка е прието, че доколкото участващия в производството административен орган не е разпоредител с бюджетни средства, той не може да отговаря или да се ползва от имуществените последици на производствата, в които участва, включително произнасянето по направените разноски по делото, които последици са за съответното държавно учреждение, което е разпоредител с бюджетни кредити съобразно разпоредбата на чл. 27 от ГПК, като в случая това е НАП, в полза на когото са присъдени разноските. Основните оплаквания на касатора за допуснато нарушение на материалния закон и съществени процесуални нарушения. Навеждат се доводи, че административният съд неправилно се е позовал на чл. 27 от ГПК във вр. с § 2 от ДР на ДОПК, като не е съобразил нарочната норма на чл. 159, ал. 2 от ДОПК. Твърди се още, че дори и да се приложи нормата на чл. 27 от ГПК, то Д "ОУИ"-Варна отговаря на изискванията на тази разпоредба и неправилно е прието, че разноските следва да се присъдят в полза на НАП. Направените оплаквания са основателни. С решение № от 21.02.2008 г. по адм. д. № 1782/07 г. Административен съд - гр. Варна е отхвърлил жалбата на Никола Вичев Христов от гр. Варна против Ревизионен акт № 0301145/05.06.2007 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - гр. Варна, потвърден с решение № 543 от 13.08.2007 г. на директора на Д "ОУИ" - гр. Варна, в частта, в която са определени допълнителни задължения по ЗОДФЛ (отм.) за 2005 г. в размер на 14 649,60 лв. и лихви в размер на 2 160,59 лв., като е осъдил жалбоподателя да заплати в полза на Националната агенция по приходите /НАП/ сумата 676,20 лв. От страна на Д "ОУИ" - гр. Варна е подадена молба по реда на чл. 175 от АПК за допускане на явна фактическа грешка в решението в частта му за разноските. По изложените по-горе мотиви административният съд е оставил молбата без уважение. Този негов извод е необоснован и в противоречие със закона. Съгласно чл. 159, ал. 2 от ДОПК, при разглеждане на жалбата се призовават решаващият орган /съгласно чл. 152, ал. 2 от ДОПК такъв е съответния директор на дирекция "Обжалване и управление на изпълнение" при ЦУ на НАП/ и жалбоподателят. От тази норма следва изводът, че страни в производството по съдебно обжалване на ревизионни актове са жалбоподателят и решаващият орган. Основен принцип в правото е, че разноските се дължат на участващите страни по делото, а не на трети лица. Конкретно въпросът за разноските при обжалването на ревизионните актове е регламентиран в чл. 161 от ДОПК. Според алинея първа от същия, на жалбоподателя се присъждат разноските по делото и възнаграждението за един адвокат за всяка инстанция съразмерно уважената част от жалбата; на ответника се присъждат разноски съобразно отхвърлената част от жалбата; на администрацията вместо възнаграждение за адвокат се присъжда юрисконсулско възнаграждение в размера до минималното възнаграждение за един адвокат. От тълкуването на тези две разпоредби следва, че страна /ответник по жалбата/ в първоинстанционното съдебно производство е директорът на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" и при отхвърляне на жалбата /изцяло или отчасти/ разноските следва да бъдат присъдени в негова полза. При наличието на изрична правна регламентация за разноските позоваването на разпоредбите на ГПК /нов/ е неправилно, тъй нормата на § 2 от ДР на ДОПК допуска препращане към нормите на ГПК и АПК само за неуредени в ДОПК случаи. Отделно от това, дори да се приеме, че е допустимо препращане, направеното позоваване на разпоредбата на чл. 27 от ГПК от страна на административния съд е неправилно, доколкото тази разпоредба регламентира правоспособността на държавните учреждения като юридически лица в областта на гражданското право, което е нещо съвсем различно от тяхната процесуална правоспособност при обжалване на издадените от тях административни актове по реда на АПК, респективно ДОПК и други административни закони. В конкретния случай Д "ОУИ" - гр. Варна е страна по делото и в качеството си на такава има право на разноски върху отхвърлената част от жалбата. Д "ОУИ" - гр. Варна е част от структурата на Националната агенция по приходите, но това не придава на последната качеството на страна по делото. В този смисъл разноските е следвало да бъдат присъдени в полза на Д "ОУИ" - гр. Варна и като е оставил без уважение молбата за изменение на постановеното решение, административният съд е допуснал нарушение на закона. При условията на чл. 222, ал. 1 от АПК постановеното решение следва да бъде отменено и вместо него следва да бъде постановено друго такова, с което молбата за поправка на явна фактическа грешка бъде уважена. Водим от горното и на осн. чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, състав на първо А отделение,