Решение № 13037 от 26.10.2018 г. на ВАС по адм. д. № 3162/2018 г.

Решение № 13037 от 26.10.2018 г. на ВАС по адм. д. № 3162/2018 г., VI о., докладчик съдията Любомир Гайдов Производство по чл. 208 и сл. АПК Образувано е по касационна жалба от Р. П. срещу решение № 29/2.02.2018 г. по адм. д. № 356/2017 г. по описа на Административен съд Ямбол, с което е отхвърлена жалбата му срещу Заповед № ЗСП/Д-Я/4719/11.10.2017 г. на директора на Дирекция "Социално подпомагане" – Ямбол, потвърдена с Решение № 28-РД04-0960/7.11.2017 г. на директора на Регионална дирекция "Социално подпомагане" – Ямбол. Със заповедта е отказано предоставянето на Русков на еднократна социална помощ по чл. 16, ал. 1 от Правилника за прилагане на Закона за социалното подпомагане /ППЗСП/. Поддържат се доводи за неправилност на решението поради необоснованост и нарушение на материалния закон и съдопроизводствените правила - отменителни основания по чл. 209 т. 3 АПК, поради което се иска отмяната му. Ответникът, директора на Дирекция "Социално подпомагане" – Ямбол не изпраща представител и не взема становище по жалбата. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Върховен административен съд, състав на шесто отделение намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и разгледана по същество за неоснователна по следните съображения: С процесната заповед на директора на Д "СП" Ямбол е постановен отказ по молба на касатора за отпускане на еднократна социална помощ по чл. 16, ал. 1 от ППЗСП. Съгласно чл. 16, ал. 1 ППЗСП, еднократна социална помощ може да се отпуска веднъж в годината за задоволяване на инцидентно възникнали здравни, образователни, комунално-битови и други жизненоважни потребности на лицата и семействата. Заявление-декларацията за отпускане на помощта се подава от пълнолетно лице до Дирекция "Социално подпомагане" /ДСП/ по постоянен адрес и след представяне на лична карта или личен паспорт. За родители, ненавършили пълнолетие, заявление-декларацията се подава от родителя, притежаващ документ за самоличност, или от законен техен представител. Заявлението се подава еднократно в рамките на една календарна година (чл. 8, чл. 26, ал. 1-3 ППЗСП). В 20-дневен срок от подаване на заявление-декларацията социален работник извършва социална анкета и изготвя социален доклад по образец. Социалната анкета се провежда в дома на лицето или семейството по постоянен адрес. В случай че поради отсъствие на лицето или семейството социалната анкета не може да бъде извършена, социалният работник оставя уведомление по образец, в което се определя 3-дневен срок на лицето да се яви в ДСП за справка. Ако в този срок лицето не се яви, се прави повторно посещение в дома и ако лицето или семейството отново не може да бъде намерено, се оставя второ уведомление с указан 3-дневен срок за явяване в ДСП. Ако и в този срок лицето не се яви за справка в ДСП, социалният работник прави мотивирано предложение за отказ поради невъзможност за извършване на социална анкета. При извършване на социалната анкета се вземат предвид и всички други констатирани обстоятелства от социален, семеен, битов и здравен характер, отнасящи се до възможността за самоиздръжка и/или помощ от лица, задължени по закон да осигуряват издръжка, както и преценка на необходимостта от ползване на социални услуги. Въз основа на резултатите от социалната анкета в доклада социалният работник прави предложение за отпускане или отказване на помощта, за нейния вид и размер, както и на потребностите от подкрепа по реда на чл. 16, ал. 5 ЗСП, ако това е необходимо (чл. 27, ал. 7 ППЗСП в приложимата редакция /изм. - ДВ, бр. 89 от 2016 г., в сила от 11.11.2016 г. /). В 7-дневен срок от изготвянето на социалния доклад директорът на ДСП или упълномощено от него длъжностно лице се произнася със заповед за отпускане или за отказ на социална помощ. Отказът за отпускане на социална помощ задължително се мотивира. Заповедта за отпускане или за отказ на социална помощ се съобщава писмено на лицето, подало заявлението, в 14-дневен срок от нейното издаване /чл. 28, ал. 1-2 ППЗСП/. Касаторът е подал заявление – декларация с вх. №ЗСП/Д-Я/4719 от 26.09.2017 г. да му се отпусне еднократна социална помощ на основание чл. 16 от ППЗСП. От приложена социална анкета в административната преписка по делото се установява, че същият е на 63 години, неженен, представя ЕР на ТЕЛК от 03.2017 г., което е в процес на обжалване пред НЕЛК, обитава жилище от 3 стаи, собственост на него и негов племенник. П. декларира месечен доход от 120. 98 лева /доход от пенсия/, като до м. 02.2017 г. включително е получавал доход от инвалидна пенсия в размер 282. 56 лв, което е прекратено от м. 03.2017 г. поради изтичане на срока на ЕР /в процедура по обжалване/, поради което след м. 02.2017 г. П. получава пенсия в намален размер от 120. 98 лв. В случая заповедта за отказ е мотивирана с липсата на основание за отпускане на помощта на лицето по чл. 16, ал. 1 от ППЗСП. Към датата на депозиране на заявлението –декларация не е установено наличието на инцидентно възникнала жизнено важна потребност. Административният орган при подаване на заявлението е предприел действия по изпълнение на процедурата по извършване на социалната анкета в дома на молителя. П. е посетен двукратно от социалните работници, но не е намерен и е било залепено съобщение на вратата му. При извършено трето посещение е присъствал и е отговорил на зададени от социалните работници въпроси, отговорите отразени в социален доклад. Посочил е, че помощта му е необходима, за да извърши цялостен ремонт на дома си, който е необходим, но не е допуснал да влязат в дома му социалните работници и да огледат, а само е разговарял с тях в двора. В социалния доклад е отбелязано, че е извършена подмяна на дограмите на жилището му, която според касатора е на стойност – 5000 лева, взети назаем. В съсобственост притежава 1/2 ид. ч. от къща, която се обитава от негов братовчед и не може да бъде източник на доходи. Месечният му доход надвишава диференцирания минимален доход за лице в трудоспособна възраст /47, 45 лева/, живеещо само и за лице с установени от ТЕЛК над 90 на сто вид и степен на увреждане /81, 25 лева/. Въз основа на събраните доказателства в административната преписка и социалния доклад, по заявлението е постановен отказ с процесната заповед на директора на Д "СП "Ямбол", потвърдена решение на директора на РД "СП" Ямбол. Административният орган, и първоинстанционният съд са приели, че не се установява инцидентно възникнала жизненоважна потребност на лицето, която да е основание за отпускане на исканата помощ. Органът се е произнесъл като е съобразил също, че Р. П. не е допуснал до жилището си социалните работници, за да установят от какъв точно ремонт се нуждае жилището му и на каква стойност. Поради това директорът на Д "СП" е приел, че не са установени по безспорен начин предпоставки по чл. 16, ал. 1 от ППЗСП. Първоинстанционният съд е възприел за правилни тези изводи на административния орган и е отхвърлил жалбата срещу заповедта на директора на Д "СП" Ямбол. Решението на Административен съд Ямбол е валидно и допустимо, а разгледано по същество правилно, постановено в съответствие с процесуалните правила и материалния закон. Не са налице наведените касационни основания. Изводите на първоинстанционния съд се споделят от касационния състав на Върховен административен съд, шесто отделение. От страна на жалбоподателя не са оспорени установените от социалния работник факти и обстоятелства, както в производството по обжалване на заповедта по административен ред, така и пред двете съдебни инстанции. Наред с това не са представени никакви доказателства, нито са наведени доводи за инцидентно възникнала потребност /или потребности/, за чието задоволяване се претендира еднократната помощ. В чл. 16, ал. 1 ППЗСП е предвидена възможност за отпускане за еднократна помощ веднъж годишно на задоволяване на инцидентно възникнали здравни, образователни, комунално-битови и други жизненоважни потребности на лицата и семействата. От съдържанието на разпоредбата недвусмислено се установява, че помощта се отпуска за задоволяване на потребности, които са възникнали неочаквано, внезапно, т. е. такива, които излизат извън рамките на обичайните разходи и не са могли да бъдат предвидени. От събраните по делото доказателства не се установява в конкретния случай да са налице такива потребности. Искането за отпускане на помощта е формулирано по следния начин - "всякакви нужди от жизнена необходимост за оцеляването му пред 2017 г.", без да е посочен съответно размера на търсената помощ и без да е обоснован вида и инцидентния характер на потребността. Същевременно, от естеството на потребностите, за чието покриване е поискана помощта е видно, че се касае за постоянни потребности и съответно - постоянно необходими разходи за покриването им. Например необходимостта от закупуване на облекло, лекарства, храна са постоянни и обичайни потребности, които са в рамките на обичайния живот и бит на всяко лице, респективно - семейство. Към това при проверката от служителите на ДСП лицето е посочило, че жилището му се нуждае от ремонт, но не е уточнило какъв, нито е допуснало служителите да установят какви са необходимите ремонтни работи. В случая от заявителя не са представени доказателства, от които да се установява, че при подаване на молбата за отпускане на помощ са били налице извънредни непредвидени потребности - според техния вид и/или според размер на средствата, необходими за покриването им. Поради това е правилен изводът на административния орган, който е възприет и от съда, че не е доказано наличието на инцидентно възникнали потребности, за чието задоволяване да се предостави специалната еднократна помощ по чл. 16 ППЗСП. В случай, че лицето има необходимост от допълнителни средства за покриване на разходите си, то би могло да претендира постоянно подпомагане, при което следва да бъде направена преценка във връзка с нормативното ограничение, свързано с диференцирания минимален доход. В този смисъл - Решение № 3484 от 20.03.2018 г. по адм. д. № 11971/2017 г., VІ отд. на ВАС. Предвид изложеното, не са налице основания касационната инстанция да формира различни фактически и правни изводи от тези, направени от административния съд в обжалваното решение и то следва да бъде оставено в сила. Воден от горното, Върховен административен съд, състав на шесто отделение