Решение № 6107 от 17.5.2024 г. на ВАС по адм. д. № 9631/2023 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на К. Г. С., чрез адв. Лещев, срещу решение 4520/06.07.2023 година на Административен съд София-град по адм.д. 2391/2023 година, с което е отхвърлена жалбата му срещу принудителна административна мярка (ПАМ) принудително задържане на моторно превозно средство с техническо средство тип скоба , приложена на 20.02.2023 година от служител на длъжност контрольор автомобилен транспорт в Център за градска мобилност ЕАД, гр. София. Релевира касационни основания по чл. 209, т.3 АПК допуснати съществени процесуални нарушения, неправилно приложение на материалния закон и необоснованост. Според касатора по делото не е установена компетентността на органа приложил процесната ПАМ. Твърди, че в настоящата хипотеза моторното превозно средство е спряло в зоната на служебен абонамент. Сочи, че приложената схема на организация на движението в процесния пътен участък не е актуализирана с оглед представения анекс за намаляване на броя на местата в зоната на служебния абонамент от 6 бр. на 5 бр. и не е обозначен края на зоната на действие на служебния абонамент с поставяне на знак или пътна маркировка. Касаторът твърди, че с оглед приложимата нормативна уредба не е допустимо паркоместата да се разграфяват с ленти върху бордюрите на прилежащия тротоар и паркирайки след поставен пътен знак, бележещ началото на зоната на служебния абонамент, е мислил, че паркира в зоната му на действие. Прави искане за отмяна на обжалваното съдебно решение и постановяване на друго, с което да се отмени оспорения акт като незаконосъобразен. Претендира разноски за заплатена държавна такса пред двете съдебни инстанции и адвокатско възнаграждение за първата инстанция и прави възражение за прекомерност на претендираните от ответната страна такива. Ответникът, служител на длъжност контрольор автомобилен транспорт в Център за градска мобилност ЕАД, гр. София, чрез адв. Григорова, в писмен отговор оспорва касационната жалба като неоснователна. Претендира разноски и прави възражение за прекомерност на претендираните от касационния жалбоподател разноски. Представителят на Върховна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. При извършена служебна проверка за допустимост на касационната жалба, съдът приема, че същата е подадена в срока по чл. 211, ал.1 АПК, от страна с правен интерес. Производството пред АССГ е образувано по жалба на К. Г. С. срещу приложена на 20.02.2023 година от служител на длъжност "Контрольор автомобилен транспорт" в "Център за градска мобилност" ЕАД ПАМ, изразяваща се в принудително задържане на лек автомобил марка Санг Йонг Кайрон , с рег. [рег. номер] чрез поставяне на техническо средство тип скоба". За да отхвърли жалбата срещу приложената мярка, съдът е приел, че мярката е приложена от компетентен орган, при спазване на процедурата по прилагането й и правилно приложение на материалния закон. При служебна проверка на основанията по чл. 218, ал.2 АПК касационният състав приема, че обжалваното съдебно решение е валидно и допустимо. По възраженията на касатора за допуснати от съда съществени процесуални нарушения, неправилно приложение на материалния закон и необоснованост на съдебния акт, касационната инстанция приема същите за неоснователни: На първо място, досежно компетентността на органа, приложил процесната ПАМ: Съгласно чл. 167, ал. 2, т. 2 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП), служби за контрол, определени от кмета на общината, използват техническо средство за принудително задържане на пътното превозно средство, за което не е заплатена дължимата такса. Съобразно чл. 99, ал. 2 ЗДвП местата за платено паркиране се обозначават с пътни знаци, пътна маркировка и надписи, чрез които на водача се указват условията за паркиране. Съгласно чл. 99, ал. 3 ЗДвП законодателят е възложил на общинския съвет да определи цена на паркиране на местата на платено паркиране, както и условията и реда за заплащането й от водачите на МПС. В изпълнение на това законово правомощие в действителност Столичният общински съвет е приел Наредба за организация и движение на територията на Столична община. В Наредбата е посочено, че общинският съвет определя зони за платено и безплатно паркиране на МПС, с допустима максимална маса до 2.5 тона и на автобуси до 12 пътнически места, в определени дни от седмицата, часове на денонощието, на райони, пътища и части от пътища, публична общинска собственост, с граници на синя зона и зелена зона . Съгласно чл. 124 от Наредба за организация на движението на територията на Столична община, оперативната дейност по използването и прилагането на техническото средство тип "скоба", таксуването на собствениците или упълномощените от тях водачи, както и освобождаването на принудително задържаните ППС, се организира и осъществява от общинското дружество "Център за градска мобилност" ЕАД по ред и при условия, определени със заповед на кмета на Столична община, издадена на основание и в изпълнение на чл. 167 и сл. ЗДвП. От приложената по делото заповед СОА 18- РД-95-454/03.08.2018г., е видно, че кметът на СО е одобрил Ред и условия за принудително задържане чрез блокиране на колелото на неправилно паркирано пътно превозно средство в зоните за почасово платено паркиране чрез използване на техническо средство тип скоба , като е оправомощил служителите на общинското дружество Център за градска мобилност ЕАД, чрез дирекция Паркиране и мобилност между които и ответника в настоящето производство, които ще осъществяват оперативната дейност по използването и прилагането на техническо средство тип скоба . Със заповед РД 09 439/02.11.2018 година изпълнителният директор на Център за градска мобилност ЕАД е определил длъжностните лица от Център за градска мобилност ЕАД, дирекция Паркиране и мобилност , отдел Паркиране , сектор Принудително задържане и сектор Платено паркиране , които да прилагат принудителни административни мерки принудително задържане на пътно превозно средство, за което не е заплатена дължимата такса за паркиране по чл. 99, ал. 1 от ЗДвП, чрез използване на техническо средство тип скоба , до заплащане на таксата и на разходите по прилагане на техническото средство. Н. Липев, като заемащ длъжността контрольор автомобилен транспорт, той и шофьор в Център за градска мобилност ЕАД, предвид представената на л. 49 по първоинстанционното делото заповед, се явява компетентен служител от Център за градска мобилност ЕАД да разпореди процесното преместване. Така представените доказателства, и според касационната инстанция, са относими, допустими, необходими и достатъчни, за да обосноват, че обжалваната ПАМ е приложена от компетентен орган. На следващо място, елементите на фактическия състав, при наличието на който се прилага ПАМ, изразяваща се в принудително задържане с техническо средство, тип "скоба" на ППС, установени в законовата норма на чл. 167, ал. 2, т. 2 ЗДвП, са следните: 1. Да е налице паркиране на моторно превозно средство в зона, определена за платено паркиране; 2. Паркирането да е във време, за което е дължимо заплащане; 3. Това плащане да не е извършено към установения за валидността му момент. Посочените елементи трябва да са налице кумулативно. Спорно по делото е обстоятелството дали се касае за нарушение, свързано с паркиране на моторно превозно средство в зона определена за платено паркиране към момента на задържане на автомобила. Касационната инстанция приема за правилен изводът на първоинстанционния съд, че С. е паркирал извън действието на знак, обозначаващ режим на паркиране Служебен абонамент за 5 бр. места, в рамките на действие на платен режим на паркиране на територията на Столична община в платен участък, който е обозначен с хоризонтална пътна маркировка и по отношение на паркирането в който е предвиден режим зелена зона , по продължението на бул. Мадрид преди кръстовището с ул. Люлебургас , без спазване на реда за заплащане на това паркиране. По делото е безспорно установено от представения снимков материал, че e поставен знак, указващ режим на Служебен абонамент . Същият е надлежно обозначен с табелата и за паркоместата е поставен пътен знак В28, т. е. забрана за паркиране на други автомобили, която забрана не се отнася за лицата, имащи право да ползват служебен абонамент. Налична е и табела Т18. 1, указваща принудителното преместване на неправилно паркиралите автомобили. Неоснователно е възражението на касатора, че се изисква поставяне на изричен знак за край на Служебен абонамент , тъй като в поставения знак изрично е отбелязано, че същият се отнася за 5 бр. места. Съгласно чл. 49, ал. 1 от Правилника за прилагане на ЗДвП (ППЗДвП) пътните знаци за въвеждане на забрана се поставят непосредствено пред местата или участъците от пътя, за които се отнася тази забрана. Зоната за платено паркиране обхваща територията, обозначена надлежно като зелена зона , с изключение на местата, които са забранени за паркиране и такива в режим служебен абонамент . В случая автомобилът е бил паркиран извън забранени за паркиране места и извън Служебен абонамент . Съобщение 2200119 от 20.02.2023 година за принудително задържане на МПС с рег. [рег. номер] поради липса на заплащане в зона за почасово платено паркиране е попълнено в 17:55 ч. (л.9 по първоинстанционното делото), след справка на л. 35 по първоинстанционното делото за проверка от PDA устройство, извършена на 20.02.2023 година. Задържане на автомобила с техническо средство тип скоба на 20.02.2023 година, час: 17:55ч. се установява от приложените като доказателства по делото снимки на л. 37-48 по делото. Касационната инстанция намира за неоснователно възражението на касатора относно поставената пътна маркировка. От представения снимков материал се установява, че е поставена ясна и непротиворечива маркировка. Границите на мястото са ясно очертани с поставени линии върху пътното платно, която маркировка е била поставена към момента на паркирането. Предвид това, по делото безспорно се установява, че автомобил рег. [рег. номер] е бил паркиран на 20.02.2023 година в 17:55ч. в рамките на район, определен като "зелена зона" за платено паркиране, без спазване на реда за заплащане на това паркиране. Следователно, правилен е направеният от първоинстанционния съд извод, че автомобилът е паркиран, в зона определена за платено паркиране без да е извършено валидно плащане към установения за валидността на плащането момент. Предвид това, като е отхвърлил жалбата срещу приложената мярка, първоинстанционният съд е постановил правилен съдебен акт, който следва да бъде оставен в сила. Предвид изхода на спора, на ответника по касационната жалба се дължат разноски за адвокат в размер на 600 лева заплатено адвокатско възнаграждение при съобразяване на фактическата и правна сложност на спора и уважаване на възражението за прекомерност. Воден от гореизложеното и на основание чл. 221, ал.2 от АПК съставът на Върховния административен съд