Решение № 4304 от 27.03.2013 г. на ВАС по адм. д. № 707/2013 г.

Решение № 4304 от 27.03.2013 г. на ВАС по адм. д. № 707/2013 г., V о., докладчик председателят Анна Димитрова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от "Титан - Север" ООД, град Видин, чрез процесуален представител, срещу решение № 133/28.11.2012 г. по адм. дело № 272/2012 г. на Административен съд - Видин, с което е отхвърлена като неоснователна жалбата му против решение за отказ на достъп до обществена информация № 2600-8747/21.06.2012 г. на заместник-кмета на община Видин. Касаторът поддържа в касационната жалба, че обжалваното решение е неправилно - незаконосъобразно и постановено в противоречие с материалния закон и константната съдебна практика, иска отмяната му и присъждане на разноски. Ответникът по касационна жалба - Заместник-кмет на Община Видин, чрез процесуалния си представител, изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира разноски за двете съдебни инстанции. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, пето отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и наведените в нея отменителни касационни основания, съгласно чл. 209 от АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна. За да постанови обжалваното решение, АС е взел предвид, че производството пред административния орган е започнало по заявление на Конов за достъп до обществена информация, с което е поискано предоставяне информация относно: "1. За периода от 1.01.2012 г. до 30.04.2012 г. г. какви санкции са наложени, ако въобще има такива, на сметопочистващата фирма "Титан - АС" ЕООД и в какъв размер?" 2. Каква сума е фактурирана от "Титан - АС" ЕООД за посочения период след налагане на санкциите от страна на Община Видин?". На основание чл. 31, ал. 2 от Закона за достъп до обществена информация /ЗДОИ/ административният орган е поискал писмено съгласие от търговското дружество за предоставяне на исканата информация. С писмо от 14.06.2012 г. представляващият дружеството е отказал да даде съгласие за предоставянето? Съдът приема, че достъпът до информацията, която има характера на обществена, засяга интересите на трето лице и поради липса на изрично писмено съгласие от него за предоставянето на обществена информация същата не следва да се предоставя, тъй като не е налице и надделяващ обществен интерес. Решението е правилно. Поисканата информация за "Титан - АС" ЕООД засяга интересите му на трето лице и поради липсата на изрично негово съгласие за предоставянето отказът се явява в съответствие с чл. 37, ал. 1, т. 2. Правилна е преценката за липса на хипотеза на надделяващ обществен интерес по смисъла на § 1, т. 6 от ДР на ЗДОИ - чрез исканата информация се цели разкриване на корупция и на злоупотреба с власт, повишаване на прозрачността и отчетността на субектите по чл. 3 от ЗДОИ, доколкото в случая целта на искането е придобиване на информация за конкурентното дружество. В случая не е приложима нормата на чл. 31, ал. 4 от ЗДОИ, съгласно която при неполучаване на съгласие от третото лице в определения в закона срок или при изричен отказ да се даде съгласие съответният орган предоставя исканата обществена информация в обем и по начин, който да не разкрива информацията, която се отнася до третото лице. Предвид съдържанието на поисканата информация съществува обективна невъзможност да се отдели обществена информация, която не се отнася до третото лице и да се предостави на касатора. Поради изложеното решението като правилно следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора няма възможност за присъждане на претендираните от касатора разноски, а в полза на ответника по касационна жалба следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 150 лв. на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК вр. чл. 144 от АПК за касационната инстанция, тъй като същият не е обжалвал решението на първата инстанция да не присъжда разноски. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, пето отделение