Решение № 3055 от 22.3.2023 г. на ВАС, II о.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на С. Нешева от гр. Варна, подадена чрез адв. Великов, против решение 1337 от 25.10.2022 г., постановено по адм. дело 1025/2022 г. по описа на Административен съд Варна, с което е отхвърлена жалбата ѝ срещу мълчалив отказ на главния архитект на Община Варна да разреши изработване на проект за изменение на ПУП-ПУР на СО Ваялар, в частта относно поземлен имот с идентификатор 10135.2723.647 по КККР на град Варна. С доводи за неправилност на решението поради неправилно приложение на материалния закон и необоснованост се претендира неговата отмяна със законните последици, включително присъждане на разноски за двете съдебни инстанции по приложен списък по чл. 80 ГПК. Ответникът главен архитект на Община Варна, чрез юрк. Кискинов, ангажира становище за неоснователност на касационната жалба и правилност на решението, като моли да бъде оставено в сила. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба и предлага да се остави в сила обжалваното решение като законосъобразно. Върховният административен съд, второ отделение приема, че касационната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна. Производството пред Административен съд Варна е образувано по жалба на С. Нешева срещу мълчалив отказ на главния архитект на Община Варна да се произнесе по подадено от нея заявление рег. РД20014927ВН/07.08.2020 г. с искане да се разреши изработването на проект за изменение на ПУП-ПУР на СО Ваялар на основание чл. 134, ал. 2, т. 1 от Закона за устройство на територията /ЗУТ/, в частта относно собствения ѝ поземлен имот с идентификатор 10135.2723.647 по КККР на град Варна. С обжалваното решение съдът е приел, че при липсата на произнасяне по заявлението на Нешева от компетентния административен орган /в случая главния архитект на Община Варна, съгласно заповед за делегиране на правомощия 5512/31.12.20219 г./ в едномесечния срок по чл. 135, ал. 3 от ЗУТ, е налице формиран мълчалив отказ, който подлежи на съдебен контрол относно неговата законосъобразност в предвидените в закона срокове. Съдът е приел, че жалбата е допустима, като подадена в законовия срок, от собственика на имот с идентификатор 10135.2723.647, който е предмет на заявеното изменение на ПУП-ПУР, като по този начин за оспорващата е налице правен интерес да обжалва формирания мълчалив отказ на главния архитект на Община Варна по заявлението ѝ. Приел е, че към заявлението на Нешева е приложена скица проект, съдържаща предложение за изменението на уличната регулация, спрямо нейния поземлен имот, съгласно изискванията на чл. 135, ал. 2 ЗУТ, като с оглед компетентността на административния орган, становище на главния архитект относно заявеното изменение не е необходимо, като следва да се приеме, че то е инкорпорирано в обжалвания отказ, като по този начин са спазени изискванията на чл. 135, ал. 4, т. 1 ЗУТ. По същество първоинстанционният съд е приел, че в случая сроковете по чл. 208, ал. 1 ЗУТ за започване на отчуждителна процедура спрямо имота на жалбоподателката към момента на подаване на заявлението ѝ 07.08.2020 г. не са изтекли, за да са налице предпоставките на чл. 134, ал. 2, т. 1 ЗУТ за изменение на плана, не са налице и съществени промени в обществено-икономическите или устройствените условия, при които е бил съставен планът, за да се налага изменението му на основание чл. 134, ал. 1, т. 1 ЗУТ, поради което е приел мълчаливия отказ на главния архитект на Община Варна за допускане изработването на проект за изменение на ПУП-ПУР за законосъобразен и е отхвърлил подадената срещу него жалба като неоснователна. Решението е валидно, допустимо и правилно. Така постановеното решение е законосъобразно и обосновано, като настоящата инстанция споделя изводите на съда по реда на чл. 221, ал. 2, пр. 2-ро от ЗУТ. Безспорно е по делото обстоятелството, че искането за допускане изработването на изменение на ПУП-ПУР по заявление рег. РД20014927ВН/07.08.2020 г., касаещо собствения на жалбоподателката имот с идентификатор 10135.2723.647 е направено при действието на ПУП-ПУР, одобрен с решение 551-6/26,27.07.2012 г. на Общински съвет - Варна, съгласно който е предвидено изграждане на улица в южната част на поземлен имот с идентификатор 10135.2723.647. Решението на общинския съвет по отношение имота на жалбоподателката е било обжалвано от нея, като с решение 8425 от 13.06.2013 г., постановено по адм. дело 5736/2013 г. по описа на Върховния административен съд, второ отделение, влязло в сила на същата дата като окончателно, жалбата на Нешева е отхвърлена. Безспорно е, че планът не е реализиран на място, като в съседния имот с идентификатор 10135.2723.882 е изградена жилищна сграда, съгласно одобрен през 2007 г. план за застрояване, като на границата между двата имота е изградена и подпорна стена. На място в поземлен имот 10135.2723.645, южно от имота на жалбоподателката, се намира желязно-решетъчен стълб, част от въздушен електропровод, който според приетото заключение на вещото лице /надлежно призована и потвърдила заключението си в съдебно заседание при второто разглеждане на делото от първоинстанционния съд/, попада извън трасето на проектираната улица. При тези данни, законосъобразни и обосновани са изводите на съда за липса на законовите предпоставки за допускане изработването на проект за изменение на ПУП-ПУР. Съгласно разпоредбата на чл. 135, ал. 1 ЗУТ лицата по чл. 131 могат да правят искания за изменение на устройствените планове с писмено заявление до кмета на общината, а в случаите по чл. 124а, ал. 3 и 4 - съответно до областния управител или до министъра на регионалното развитие и благоустройството. Компетентният орган по ал. 1 в едномесечен срок от постъпване на заявлението със заповед разрешава или отказва да се изработи проект за изменение на плана ал. 3. В случая, с оглед делегирането правомощията на кмета на община Бургас на главния архитект на Община Варна със заповед 5512/31.12.20219 г., за последния е налице законово задължение за произнасяне в определен срок по заявлението за изработване на проект за изменение на ПУП, подадено до него от заинтересувано лице по чл. 131 ЗУТ. Срокът за произнасяне на компетентния орган, в случая главния архитект на Община Варна, е едномесечен от постъпване на заявлението за изменение на ПУП. Този срок е инструктивен и компетентният административен орган може да се произнесе и след него, но изтичането му има значение за начало на срока за обжалване на мълчаливия отказ, който се формира винаги при непроизнасяне в срок на компетентния орган при наличие на законово задължение за това. Ето защо в случая правилно е преценено от съда, че е налице формиран мълчалив отказ на главния архитект на Община Варна да се произнесе по заявление рег. РД20014927ВН/07.08.2020 г. за разрешаване изработването на проект за изменение на ПУП-ПУР на СО Ваялар, който отказ подлежи на съдебен контрол за законосъобразност на посочените в чл. 146, т. 1- т. 5 АПК основания. Наведените в касационната жалба оплаквания в обратен смисъл, а именно, че административният орган дължи произнасяне с издаване на изрична заповед, са неоснователни. При преценка законосъобразността на оспорения мълчалив отказ, правилно е отчетено от съда, че в случая срокът за започване на отчуждителната процедура за частта от недвижим имот с идентификатор 10135.2723.647, собственост на жалбоподателката, предвидена по приетия с решение 551-6/26,27.07.2012 г. на Общински съвет Варна ПУП-ПУР за изграждане на елемент на техническата инфраструктура по чл. 64, какъвто безспорно се явява предвидената улица, е десет години от влизането в сила на плана, който срок към момента на подаване на заявлението на Нешева от 07.08.2020 г. не е изтекъл. Действително характерът на сроковете по чл. 208 ЗУТ е преклузивен и с изтичането им се преклудира възможността за отчуждаване по реда на ЗОС и ЗДС, но подробният устройствен план остава действащ, тъй като изтичането на сроковете не спира и не прекратява по силата на закона действието на плана. Непровеждането на отчуждителната процедура не води автоматично до неприлагане на плана, който остава действащ до последващото му изменение по съответния ред, а то е допустимо само при непроведена отчуждителна процедура. Незапочването на такава процедура и нереализирането на предвижданията на плана преди изтичането на предвидения в закона срок също така не води до наличие на правно основание за изменението му, а обратното до забрана за неговото изменение. В този смисъл е Тълкувателно решение 4 от 02.11.2016 г., постановено по тълкувателно дело 6/2015 г., на ОСС от I и II колегия на ВАС. Законосъобразни са и изводите на съда, че не са налице и твърдените от заявителката нови обстоятелства, свързани с голяма денивелация между нейния имот и съседните 882 и 645, наличието на изграден трансформатор, попадащ в предвидената улица, както и на изградена подпорна стена между нейния имот и имот 882, които обстоятелства да могат да се определят като такива по смисъла на чл. 134, ал. 1, т. 1 ЗУТ и на това основание да се приеме, че е налице нужда от изменение на плана за улична регулация. Твърденията в жалбата за наличие на денивелация от 20 м. между имот 647 и 645, през който е предвидено да преминава улицата, се опровергават от заключението на вещото лице, което в заключението си в отговор на въпрос 4 посочва, че теренът на съседния /южния имот/ не е повдигнат спрямо имота на жалбоподателката и двата имота са на едно ниво. Опровергава се и твърдението за наличие на трансформатор, който попада в предвидената улица, тъй като вещото лице заявява, че по трасето на проектираната улица не се намира трансформатор с високо напрежение. Налице е железо-решетъчен стълб, който попада в източния край на имот 645 и е извън трасето на предвидената улица, като засяга само частично тротоара. Освен това по делото са налице данни, че този стълб не е новоизграден, а е съществувал към момента на одобряване на ПУП-ПУР през 2012 г., поради което това не може да се определи като промяна в устройствените условия. Изграждането на жилищна сграда в имот с идентификатор накрая 882 също не води до промяна на тези условия, тъй като строителството ѝ е предвидено в плана за застрояване от 2007 г. и не засяга проектираната улица. Единственото затруднение, което би могло да съществува при реализирането на предвидената по план улица е изградената подпорна стена в имот 882, за която по делото няма данни да е изградена законно и да е предвидена в действащия план за застрояване. В тази връзка обосновано първоинстанционният съд е посочил, че съгласно чл. 134, ал. 4, т. 1 ЗУТ, влезли в сила подробни устройствени планове не могат да се изменят с цел узаконяване на незаконно изградени строежи, поради което наличието на изградената подпорна стена също не може да се приеме като промяна в устройствените условия, даваща основание за изменение на плана. Освен това, според вещото лице, ако се възстанови теренът в предишното му състояние преди издълбаването му няма да е невъзможно предвидената улица да бъде реализирана, обратно на твърдяното в касационната жалба. Следва да се отбележи, че с представеното от жалбоподателката предложение за изменение на уличната регулация, се осигурява достъп от изток единствено до нейния имот, а с плана от 2012 г., е предвидено улицата да осигурява достъп и до съседните имоти с идентификатори 657, 1030 и 646, което води до целесъобразност на оспорения отказ и е пречка за допускане на изменението по заявения от Нешева начин. Ето защо всичко изложено води до извод, че не са налице твърдените от жалбоподателката нови фактически основания, които да водят до настъпване на съществени промени в устройствените условия, при които е бил съставен планът, като и при липсата на изтекъл срок за започване на отчуждителна процедура по чл. 208 ЗУТ административният орган, а и първоинстанциионният съд законосъобразно са приели, че не са налице основания за допускане изработването на проект за изменение на ПУП-ПУР по отношение имота на жалбоподателката. С оглед на горното, съдът намира, че съдебният акт е постановен в съответствие с материалния закон, не са налице отменителни касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК, поради което обжалваното решение като валидно, допустимо и правилно следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на спора и своевременно заявената претенцията за разноски от ответника главен архитект на Община Варна, касаторът дължи разноските за настоящата инстанция, съставляващи юрисконсултско възнаграждение в минимален размер от 100 лв., определен по реда на чл. 78, ал. 8 ГПК във връзка с чл. 37 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната помощ. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, второ отделение,