Решение № 16867 от 11.12.2019 г. на ВАС по адм. д. № 8473/2019 г.

Решение № 16867 от 11.12.2019 г. на ВАС по адм. д. № 8473/2019 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Мария Николова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по жалба на министъра на вътрешните работи срещу Решение № 7632/22.05.2019 г. на Върховния административен съд (ВАС) постановено по административно дело № 15482/2018 г. С обжалваното решение е отменена Заповед № 8121 К-10286/12.11.2018 г. на министъра на вътрешните работи, с която на основание чл. 106, ал. 1, т. 5 от Закона за държавния служител (ЗДСл) е прекратено служебното правоотношение на З. Георгиев, считано от 23.11.2018 г. и Министерството на вътрешните работи (МВР) е осъдено да заплати деловодни разноски. Касаторът обжалва съдебното решение като твърди, че то е неправилно поради противоречие с материалния закон и необоснованост, отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Оспорва изводите на съда, че процесната заповед е издадена в нарушение на материалния закон, тъй като наличието на предпоставките за пенсиониране по чл. 69 от Кодекса за социално осигуряване (КСО) не могат да обосновават прилагането на чл. 106, ал. 1, т. 5 ЗДСл, като основание за прекратяване на служебното правоотношение. Оспорва извода, че за да се приложи разпоредбата на чл. 106, ал. 1, т. 5 ЗДСл, лицето следва да е придобило право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, при наличие на общите предпоставки за това, разписани в чл. 68 КСО. Сочи, че З. Георгиев е придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст при специалните хипотези, касаещи държавни служители по Закона за министерство на вътрешните работи (ЗМВР). Той не само е придобил такова право, но и го е упражнил. Твърди, че при издаването на процесната заповед, министърът на вътрешните работи е спазил приложението на материалния закон, а именно чл. 69 КСО. Моли оспорваното решение да се отмени и да се постанови ново, с което да се отхвърли жалбата на З. Георгиев срещу Заповед № 8121 К-10286/12.11.2018 г. на министъра на вътрешните работи. Не претендира разноски. Ответникът по касация – З. Георгиев оспорва касационната жалба по съображения изложени в писмена защита. Иска оспорваното решение да се остави в сила. Претендира разноски. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, Петчленен състав намира, че касационната жалба е процесуално допустима. Подадена е в законоустановения срок, от надлежна страна и срещу подлежащ на оспорване съдебен акт. Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна, а обжалваното решение е правилно. Съдът е установил вярно фактическите обстоятелства и правилно е приложил релевантните правни норми. По делото е установено, че директорът на Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи (ОДМВР) - Разград е предложил на министъра на вътрешните работи да бъде прекратено служебното правоотношение на З. Георгиев - старши експерт ЧР в сектор "Координация, административно и правно обслужване и човешки ресурси" в отдел "Административен" при ОДМВР - Разград, на основание чл. 106, ал. 1, т. 5 ЗДСл, тъй като същият е придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл. 69, ал. 2 от КСО, считано от 01.01.2016 г. С писмо вх. № 330000-10091/31.03.2017 г. на директора на ТП на НОИ – Разград директорът на ОД на МВР- Разград е уведомен, че на основание чл. 69, ал. 2 от КСО, считано от 01.01.2016 г. на З. Георгиев е отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст. На 23.10.2018 г. на Георгиев е връчено предизвестие за прекратяване на служебното правоотношение след изтичане на едномесечен срок, а на 12.11.2018 г. е издадена процесната заповед. С оглед изложените фактически установявания, съдът правилно е приел, че обжалвания административен акт е издаден от компетентен орган, в предписаната от закона писмена форма с оглед нормата на чл. 59, ал. 2 АПК, като съдържа реквизитите, установени с чл. 108, ал. 1 ЗДСл. Спазени са и предвидените административнопроизводствени правила. Правилни са изводите на съда, че заповедта е незаконосъобразна като постановена при неправилно приложение на материалния закон. Изложените в касационната жалба съображения, че е спазен материалния закон, са неоснователни. Не е спорно между страните, че Георгиев е преназначен на основание § 69 от Преходни и заключителни разпоредби към Закона за изменение и допълнение на Закона за Министерството на вътрешните работи (ПЗР на ЗИД на ЗМВР) (ДВ, бр. 81 от 2016 г., в сила от 1.01.2017 г., доп., бр. 98 от 2016 г., в сила от 1.01.2017 г., бр. 58 от 2017 г., изм., бр. 97 от 2017 г., в сила от 1.01.2018 г.), съответно има статут на държавен служител на МВР, като служебното му правоотношение се урежда от ЗДСл, а не от ЗМВР. Трудът му от момента на преобразуване на правоотношението му в такова, уреждано със ЗДСл, е от трета категория. Към момента на прекратяване на служебното правоотношение Георгиев е навършил [възраст], а общият му осигурителен стаж, превърнат на основание чл. 104 КСО в трета категория труд, към тази дата възлиза на [години]. Не е спорно, че същият е работещ пенсионер, тъй като е упражнил правото си на пенсия и от на основание чл. 69, ал. 2 от КСО, считано от 01.01.2016 г. му е отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст. Спорният въпрос е дали по отношение на З. Георгиев в случая е приложима нормата на чл. 68 от КСО, а не както е приел административния орган - тази по чл. 69 от КСО. Съгласно чл. 106, ал. 1, т. 5 ЗДСл органът по назначаването може да прекрати служебното правоотношение с едномесечно предизвестие при придобито право на пенсия за осигурителен стаж и възраст. Съгласно практиката на Върховния административен съд, в тази хипотеза правото на органа следва да се преценява съгласно общата разпоредба на чл. 68 КСО, предвиждаща възникване на право на пенсия при навършването на определена възраст и при определен осигурителен стаж. В случая правилно решаващият съд е посочил, че лицето има необходимия осигурителен стаж, но няма навършена изискуемата възраст за придобиване на право на пенсия по чл. 68 КСО. Следователно след като към датата на прекратяване на служебното правоотношение изискването за възраст, предвидено в кодекса не е осъществено, то правото на придобиване на пенсия за осигурителен стаж и възраст не е възникнало. Не са осъществени материалноправните предпоставки за прекратяване на служебното правоотношение. В този смисъл е и съдебната практика Решение № 13885 от 17.10.2019 г. на ВАС по адм. д. № 2082/2019 г., 5-членен с-в, Решение № 14245 от 24.10.2019 г. на ВАС по адм. д. № 6897/2019 г., 5-членен с-в, Решение № 6000 от 15.05.2017 г. на ВАС по адм. д. № 4023/2016 г. Неоснователно в касационната жалба се сочи, че министърът на вътрешните работи е спазил закона, като е приложил чл. 69 КСО. Правото по чл. 69 КСО може да бъде упражнено само веднъж – при настъпването на съответните предпоставки и е право, което може да бъде упражнено само от лицето (служителя), на когото е предоставено, но не и от органа. След упражняването му, не е налице възможност за реализиране повторно на това право, като не е налице възможност и органа да прекратява служебното правоотношение при наличието на предпоставките по чл. 69 КСО, на основание чл. 106, ал. 1, т. 5 ЗДСл. В подкрепа на това становище е разпоредбата на чл. 106, ал. 1, т. 6 ЗДСл, в каквато връзка са и съображенията на първоинстанционния съд. Съдът е обсъдил всички събрани в хода на делото относими доказателства и въз основа на тяхната съвкупна преценка е стигнал до извод, че издадената заповед е законосъобразна. Решението му не е необосновано. Видно от мотивите на обжалвания съдебен акт съдът не е допуснал грешки при формиране на вътрешното си убеждение в насоките, които не са установени от закона. Изложените от касатора доводи за необоснованост на решението са неоснователни. При липса на пороците сочени като касационни основания за отмяна, постановеното от първоинстанционния съд решение, като валидно, допустимо и правилно следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора претенцията на ответника по касация за присъждане на разноски е основателна и на основание чл. 228 във връзка с чл. 143, ал. 4 АПК същите следва да му се присъдят в доказан по делото размер – 560 лева договорен и заплатен адвокатски хонорар, съгласно договор за правна защита и съдействие бланков № 0000074505. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, Петчленен състав