Решение № 17160 от 16.12.2019 г. на ВАС по адм. д. № 4056/2019 г.

Решение № 17160 от 16.12.2019 г. на ВАС по адм. д. № 4056/2019 г., II о., докладчик съдията Любомира Мотова Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административно процесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 215 от Закона за устройство на територията (ЗУТ). Образувано е по касационна жалба на наследниците на М. Г., а именно А. Р., Р. Н., Т. Г., М. П., И. П., В. Р., Н. Р., С. Р., Г. Калонкина и Й. Г., чрез процесуалния им представител адв. Стоев, срещу решение № 687 от 06.02.2019 г., по адм. д. № 3014/2018 г. на Административен съд С. – град, с което е отхвърлена жалбата им срещу Заповед № РА – 50 – 664 от 17.10.2017 г. на Главния архитект на Столична община (СО), с която на основание чл. 134, ал. 2, т. 1, 2 и 6 от ЗУТ е одобрено изменение на подробен устройствен план - план за регулация и застрояване (ПУП - ПРЗ) за изменение на границите на УПИ III – 1722 а и УПИ IV – 1722 с цел създаване на нов УПИ за поземлени имоти (ПИ) идентификатори № 02659.2191.2812 и № 02659.2191.2814 по одобрената кадастрална карта на гр. Б.: новообразуван УПИ III – 2812, 2814 – за ЖС, в резултат на което се изменя контактната граница на УПИ II – 1722 а, като се образува нов УПИ IV – "за КОО" като остатък от УПИ IV – 1722, съобразно приложен проект. В касационната жалба твърдят неправилност на обжалваното решение като постановено в несъответствие с материалния закон и поради необоснованост – отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Посочват, че тъй като са приети за заинтересовани лица съгласно чл. 131, ал. 2, т. 1 от ЗУТ, които имат право да оспорват плана, тона основание чл. 134, ал. 2, т. 6 от ЗУТ, каквото е едно от правните основания за изменение на ПУП – ПР, е било необходимо тяхното съгласие, каквото обаче не са давали. Поради това твърдят, че оспорената заповед е незаконосъобразна, а извода на АССГ за обратното е неправилен. Твърдят, че с предвиждане на част от техния възстановен (реституиран) имот за УПИ IV – за КОО, същият се отрежда за държавни нужди, с което не са съгласни и посочват, че за това може да се отреди съседен имот. Претендират разноски. Ответникът Главен архитект на СО, чрез процесуалния си представител и с представен писмен отговор на касационната жалба, изразява становище за неоснователност на същата и правилност на оспореното съдебно решение. Представителя на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК, от страни – адресати на оспореното решение и срещу акт, който подлежи на съдебен контрол, поради което се явява процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. За да постанови оспореното решение АССГ е приел, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган в рамките на предоставените му правомощия и без допуснати нарушения на административно производствените правила. Приел е и материална законосъобразност на оспорената заповед, тъй като е посочил, че изложените в мотивната й част и установени по делото фактически основания осъществяват приложеното от органа правно основание за изменение на ПРЗ - чл. 134, ал. 2, т. 2 и т. 6 от ЗУТ и чл. 134, ал. 1, т. 1 във връзка с чл. 134, ал. 2 от ЗУТ. Приел е, че това е така, тъй като е установено, че процесното изменение на плана за регулация на УПИ ІІІ - 1722 а и УПИ ІV - 1722, касае обединяването на поземлени имоти с идентификатори 02659.2191.2812 и 02659.2191.2814 по КК и КР на гр. Б. в нов УПИ ІІІ - 2812, 2814 за "ЖС", а от приетата по делото СТЕ е установено, че регулационните граници на новообразувания УПИ ІІІ - 2812, 2814 съвпадат с имотните граници на поземлени имоти идентификатори 02659.2191.2812 и 02659.2191.2814 по КК на гр. Б., която е приета 2012 г. след одобряване на действащият ПУП – предмет на устройствената процедура по изменение, който е одобрен със заповед № РД – 02 – 14 -92 от 26.01.1987 г. на главния архитект на С.. С това е обосновал наличие на условията по чл. 134, ал. 2, т. 2 от ЗУТ за изменение на влезлия в сила ПУП, доколкото е налице несъвпадане на регулационните граници с имотните по кадастралната карта. Приел е и че ПИ идентификатори 02659.2191.2812 и 02659.2191.2814, които съгласно одобреното с оспорената заповед ИПРЗ се урегулират в нов УПИ ІІІ - 2812, 2814 за "ЖС" са собственост на Т. С. и А. С., поради което е налице и посоченото в оспорената заповед основание за изменение на влезлия в сила ПУП по чл. 134, ал. 2, т. 6 от ЗУТ, а именно: налице е съгласие на всички собственици на имоти, доколкото устройствената процедура е инициирана по тяхно искане. По отношение на имота на оспорващите ПИ с идентификатор 02659.2191.2800 по КК и КР на гр. Б. е посочил, че по действащият ПУП, одобрен със заповед № РД – 02 – 14 – 92 от 26.01.1987 г. е част от УПИ IV – 1722, заключена между 4, 5, 6, 10 и 4 по скица-извадка № 1 на заключението от СТЕ, като с оспореното изменение на ПРЗ, тази част се обособява като самостоятелен УПИ IV – за КОО, а останалата част от УПИ ІV - 1722, която съвпада с поземлен имот с идентификатор по КК 02659.2191.2812 е урегулирана в УПИ ІІІ - 2812, 2814. Приел е, че доколкото частта от имот с идентификатор 02659.2191.2800, посочена по - горе вече е била урегулирана като част от УПИ IV - 1722 по ПУП от 1987 г., то недопустимо е същата да бъде "отурегулирана", поради и което е приел, че правилно административният орган е обособил тази част в самостоятелен УПИ. Посочил е, че за жалбоподателите съществува възможност урегулирането на тази част, ведно с останалата част от имот с идентификатор 02659.2191.2800, да бъде предмет на отделна устройствена процедура, инициирана от тях. По изложените съображения е приел, че оспорената заповед не разкрива пороци, включително твърдените в жалбата, и е отхвърлил оспорването. Решението е правилно. Неоснователно е възражението на касаторите за неправилност на оспореното решение, като постановено в противоречие с материалния закон и в частност за липса на основанието по чл. 134, ал. 2, т. 6 от ЗУТ. Правилно АССГ е приел, че посоченото основание не се отнася за изменение на регулацията досежно имота на жалбоподателите, а именно ПИ идентификатор № 02659.2191.2800 по КККР на гр. Б.. Посоченото правно основание се отнася до обединението на ПИ идентификатори № 02659.2191.2812 и № 02659.2191.2814 в УПИ III – 2812, 2814 по оспорената заповед, като в тази връзка е правилен извода на съда досежно това, че е налице тази предпоставка, тъй като в този случай е било необходимо само съгласието на собствениците на тези два поземлени имота. Това се установява и от мотивите на оспорената заповед, в която изрично е посочено, че основанието по чл. 134, ал. 2, т. 6 от ЗУТ се отнася само и единствено за УПИ III. В заповедта е посочено, че по отношение на контактната граница на УПИ III и УПИ IV – за КОО, в който УПИ IV, попада част от имота на жалбоподателите идентификатор № 02659.2191.2800 правното основание е чл. 134, ал. 1, т. 1 вр. ал. 2, т. 1 от ЗУТ. В тази връзка е правилен извода на съда досежно това, че е налице и другото посочено основание за изменение на ПУП – чл. 134, ал. 2, т. 2, тъй като регулационните границите на УПИ III и УПИ IV са поставени в съответствие с имотните граници по одобрената кадастрална карта. Досежно приетото изменение на ПР за УПИ IV – за КОО също се установява наличието на основанието за изменение по чл. 134, ал. 1, т. 1 вр. ал. 2, т. 1, тъй като действащия ПУП е одобрен през 1987 г., като впоследствие е налице промяна на обществено икономическите условия и в частност е налице възстановяване на имоти (реституция), включително и имота на жалбоподателите, който е възстановен 2004 г. Поради и това правилно е прието, че е налице основанието за изменение на плана. Правилно съдът е приел и че тъй като част от имота на жалбоподателите вече е бил включен в регулация, то същият не може да бъде изключен от нея и поради и това част от него, попадащ в рамките на регулираната територия с плана от 1987 г. и с оспорения план е бил регулиран като УПИ IV – за КОО. За пълнота следва да се посочи, че при отреждане на имот за КОО (комплексно обществено обслужване), не следва отчуждаване или отреждане на имота за държавни или общински нужди. Този тип отреждане води до възможност за застрояване на имота с частни сгради, които обаче са за обществено обслужване като например магазини, офиси и други от този тип. От мотивите на оспорената заповед освен това се установява, че УПИ IV е отреден за КОО, тъй като по действащите за района норми за устройство на територията за ЖС могат да се отреждат само имоти над 500 кв. м., а в частта от имота на жалбоподателите, която е била обхваната от предходната регулация и която следва да остане регулирана е по – малка от тази норма и съответно единственото й предназначение може да е за КОО. Правилно обаче и в тази връзка съдът е посочил, че не е налице пречка за жалбоподателите да предприемат собствена процедура по урегулиране на целия си ПИ идентификатор № 02659.2191.2800, включително като го обединят в един УПИ с частта, попадаща в УПИ IV – за КОО и съответно и да поискат промяна на предназначението. Това обаче е предмет на бъдеща устройствена инициатива, която е изцяло във волята на жалбоподателите, и не се отразява на законосъобразността на оспорената заповед. Решението като правилно следва да бъде оставено в сила. Във връзка с изхода на спора искането за присъждане на разноски от касаторите е неоснователно. Въз основа на горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на Второ отделение,