Решение № 14919 от 13.11.2013 г. на ВАС по адм. д. № 704/2013 г.

Решение № 14919 от 13.11.2013 г. на ВАС по адм. д. № 704/2013 г., V о., докладчик съдията Илияна Дойчева Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административно процесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на директора на Областна дирекция на МВР гр. Плевен против решение № 708 от 14.12.2012 г., постановено по адм. д. № 705/2012 г. по описа на Административен съд гр. Плевен. Жалбоподателят навежда доводи за неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния закон и необоснованост- отменителни основания съгласно чл. 209, т. 3 от АПК. Моли за отмяната му и постановяване на ново решение по съществото на спора, с което жалбата срещу оспорената заповед да бъде отхвърлена. Ответникът - Иван Валериев Симеонов, чрез процесуалния си представител, оспорва касационната жалба. Моли обжалваното решение да бъде оставено в сила и претендира присъждане на направените по делото разноски. Прокурорът от Върховната административна прокуратура е дал заключение за основателност на жалбата. Касационната жалба е подадена в срок и е допустима, а разгледана по същество е неоснователна, като съображенията за това са следните: С обжалваното решение първоинстанционният съд е отменил заповед № 2167/16.07.2012 г. на директора на ОД на МВР Плевен, с която на Иван Валериев Симеонов е наложено дисциплинарно наказание "уволнение". За да постанови този резултат Административен съд гр. Плевен е приел, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, при постановяването й не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, но същата е постановена в нарушение на предписаната от закона форма и в противоречие с материалноправните норми на закона. По тези съображения съдът е направил извод за незаконосъобразност на обжалвания административен акт. Решението е постановено в съответствие с материалния закон и е обосновано. Неправилен е изводът на съда, че при издаване на оспорената заповед са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, но този извод не се отразява върху крайното заключение на съда за незаконосъобразност на административния акт. Законосъобразен е изводът на съда, че заповедта за налагане на дисциплинарното наказание е постановена в нарушение на предписаната от закона форма. Като фактически основания за налагане на дисциплинарното наказание в заповедта е посочено, че на 15.02.2012 г. полицай Иван Валериев Симеонов, младши автоконтрольор в група "Организация на движението, пътен контрол и превантивна дейност" на сектор "Пътна полиция" към отдел "Охранителна полиция" на ОД на МВР Плевен е привлечен като обвиняем по досъдебно производство № 20-П/2011 г. по описа на следствен отдел при СГП, разпитан е в това му професионално качество, спрямо него е постановена мярка за неотклонение "парична гаранция". Повдигнатите обвинения на служителя са за действия, при които на 07.05.2011 г., около 03.00 ч. на главен път Плевен - София преди с. Обнова е поискал и получил дар, който не му се следва от гражданин, за да не му състави акт за установяване на административно нарушение по Закона за движението по пътищата, квалифицирани като умишлени престъпления от общ характер по чл. 302, т. 1, вр. чл. 301, ал. 3, вр. чл. 20, ал. 2 от НК и по чл. 387, ал. 1 от НК. В заповедта е посочено, че привличането на служителя като обвиняем и налагането на мярката за неотклонение е станало достояние на други служители на МВР, на органите на съдебната власт, както и на граждани чрез средствата за масово осведомяване. Направен е извод, че с поведението си Симеонов не е опазил доброто име на институцията, която представлява, като е нарушил т. 7, 8 и 92 от Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР. Описаните нарушения са квалифицирани като такива по чл. 227, ал. 1, т. 10 от ЗМВР вр. чл. 230, ал. 2, т. 4 от ППЗМВР. Съгласно изискването на чл. 246, ал. 1 от ППЗМВР дисциплинарното наказание се налага с писмена заповед, в която задължително се посочват: извършителят; мястото, времето и обстоятелствата, при които е извършено нарушението; разпоредбите, които са нарушени, доказателствата, въз основа на които то е установено; правното основание и наказанието, което се налага; срокът на наказанието; пред кой орган и в какъв срок може да се обжалва заповедта. В случая в заповедта не е описано поведение, осъществяващо дисциплинарно нарушение, а деяние, осъществяващо състав на престъпление от общ характер. Нещо повече в становището и в обобщената справка, е посочено, че мястото и времето на извършването на нарушението са без значение, тъй като това не е елемент от фактическият състав на нарушението, изразяващо се в извършване на деяния, несъвместими с етичните правила за поведение на държавните служители в МВР, с които се уронва престижът на службата. Правилно първоинстанционният съд е приел, че в заповедта, а и в съпровождащите я документи (становище и обобщена справка) не са описани действията на Симеонов, с които същият е нарушил етичните правила и е уронил престижа на службата. Самото цитиране на норми от Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР не отменя задължението за мотивиране на заповедта. Правилата на чл. 7, 8 и 92 от същия регламентират, че държавният служител пази доброто име на институцията, която представлява; държавният служител насърчава хората да уважават закона, като дава личен пример с поведението си; чрез спазването на правилата за поведение, заложени в Етичния кодекс и приети от всеки държавен служител, се допринася за изграждането и утвърждаването на положителния образ на МВР. В обжалваната заповед и съпровождащите я подготвителни документи не са описани каквито и да било действия на Симеонов, с които същият е нарушил цитираните етични правила. Фактът на задържане на служителя и вземането на мярка на неотклонение са действия на държавни органи, а не на държавния служител. Ето защо изводът на съда, че оспореният административен акт е постановен в нарушение на предписаната от закона форма е законосъобразен и съответен на събраните по делото доказателства. Законосъобразен е и изводът на съда, че оспорената заповед е издадена в нарушение на материалния закон. В дисциплинарното производство не са събрани доказателства, установяващи служителят да е извършил нарушение по чл. 227, ал. 1, т. 10 от ЗМВР вр. чл. 230, ал. 2, т. 4 от ППЗМВР. Както в обобщената справка, така и в становището, изготвени от дисциплинарно разследващия орган, е посочено, че от събраните в дисциплинарното производство материали може да се направи предположение, че на 07.05.2011 г. служителят е поискал и получил дар, който не му се следва, за да не извърши действия по служба. Направена е констатация, че предвид липсата на достатъчно доказателства, подкрепящи категорично данните от постановлението за привличане на обвиняем на Симеонов и свидетелските показания, дисциплинарно разследващият орган счита, че деянието не е безспорно доказано и на служителя не може да бъде търсена дисциплинарна отговорност. Независимо от това дисциплинарно разследващият орган е направил предложение на Симеонов да се наложи дисциплинарно наказание "уволнение". От събраните в административното производство доказателства не е установено, служителят да е извършил описаното в оспорената заповед престъпление от общ характер, а това не е в компетентността на дисциплинарно разследващият орган. Действително правилото на чл. 224, ал. 3 от ЗМВР регламентира, че държавните служители в МВР носят дисциплинарна отговорност, независимо че деянията им могат да са основание за търсене и на друг вид отговорност, но в случая не са налице доказателства, установяващи извършено дисциплинарно нарушение, което да е основание за ангажиране на дисциплинарната отговорност на служителя. Не са установени и деяния на служителя, с които същият да е нарушил цитираните в заповедта правила на Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР, с които да е уронен престижа на службата. Действията по задържане на Симеонов и предявяване на обвинение за извършено престъпление от общ характер са действия на компетентните за това органи, а не на служителя, като обвинението подлежи на доказване по предвидения за това в закона ред. Липсата на описани и доказани деяния от страна на служителя, с които същият да е осъществил деяния, с които е нарушил норми на Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР изключват и уронване на престижа на службата. Публикуваните статии в пресата също отразяват действията на полицията и прокуратурата по задържането на полицейски служители във връзка с евентуално извършено престъпление от общ характер, но не и с конкретно поведение на Симеонов, нарушаващо етичните правила за поведение, с което се уронва престижа на МВР. Следователно изводът на съда, че спрямо служителят не са осъществени материалноправните предпоставки на чл. 227, ал. 1, 10 от ЗМВР вр. чл. 230, ал. 2, т. 4 от ППЗМВР, поради което и заповедта е издадена в нарушение на материалноправните норми на закона, е законосъобразен и съответен на събраните по делото доказателства. С оглед на изложеното обжалваното решение е правилно и не са налице сочените касационни основания за неговата отмяна. При направената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК настоящата инстанция констатира, че същото е валидно и допустимо, поради което и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на делото следва да се осъди Областна дирекция на МВР гр. Плевен да заплати на Иван Валериев Симеонов направените поделото разноски в размер на 700 лв., представляващи изплатено адвокатско възнаграждение. По изложените съображения Върховният административен съд, пето отделение,