Решение № 3564 от 17.03.2009 г. на ВАС по адм. д. № 4921/2008 г.

Решение № 3564 от 17.03.2009 г. на ВАС по адм. д. № 4921/2008 г., III о., докладчик съдията Таня Куцарова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). и е образувано по жалбата на Стоян Петров Георгиев от гр. Пловдив против решение № 86 от 24.01.2008 г., постановено по адм. д. № 1102 по описа за 2007 г. на Административен съд - Пловдив. Релевира оплакване за неправилност поради нарушение на материалния закон и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК и моли за отмяната му и решаване на спора по същество. Ответникът по касационната жалба - областен управител на област Пловдив в писмено становище оспорва същата. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба поради нарушение на материалния закон. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима за разглеждане по същество, а разгледана по същество е основателна. Производството по чл. 145 от АПК, вр. 5, ал. 4 от Закона за политическата и гражданската реалибитация на репресирани лица, пред Административен съд - Пловдив е било образувано по жалбата на Стоян Петров Георгиев от гр. Пловдив против заповед № ЗД-00-584 от 19.06.2007 г. на областния управител на област Пловдив, с която му е отказано изплащане на еднократно обезщетение по чл. 2, ал. 1, т. 4 от ЗПГРРЛ с мотив, че не са представени надеждни доказателства за характера на репресията по отношение на жалбоподателя. С решението си Административен съд - Пловдив е отхвърлил жалбата на Стоян Петров Георгиев против заповедта на областния управител, приемайки оспорения индивидуален административен акт за законосъобразен. Изложил е мотиви, повтарящи мотивите на административния орган за липсата на доказателства относно характера на репресията, упражнена по отношение на жалбоподателя, за която са били представени писмени доказателства - присъдите на Пловдивски окръжен съд, на Софийски военен съд и Пловдивски народен съд. Решението е неправилно поради нарушение на материалния закон- основание за касирането му по чл. 209, т. 3 от АПК. Лицата, за които по силата на чл. 1 от ЗПГРРЛ и обявена политическа и гражданска реабилитация, имащи право на еднократно обезщетение по чл. 2, т. 1 от с. з. следва да установят правото на обезщетение, т. е. елементите от фактическия състав на правото с писмени доказателства - чл. 4, ал. 2 от закона. Алинея 3 на същия текст регламентира хипотезата, когато липсват писмени доказателства за обстоятелствата по чл. 2 и 3 от закона. В този случай характерът на репресията се установява от централната комисия по чл. 4, ал. 3 от закона по реда и чрез доказателствата, посочени в чл. 4, ал. 5 от ЗПГРРЛ. Комисията се произнася в с решение по чл. 4, ал. 6 от закона по отнесения до нея въпрос. Решението й не подлежи на самостоятелното обжалване - чл. 11 от Наредбата за прилагане на чл. 4 от ЗПГРРЛ и е окончателно. Административният орган - областен управител на област Пловдив, след като е бил сезиран с искане за обезщетение по чл. 2 от с. з. и е счел, че липсват доказателства за характера на репресията, не е изпълнил административнопроцесуалното си задължение да изпрати преписката на комисията по чл. 4 от закона за произнасяне относно характера на репресията, а се е произнесъл по същество. По този начин е извършил съществено нарушение на административнопроизводствените правила, водещо до незаконосъоброзност на заповедта му на основание чл. 146, т. 3 от АПК, тъй като е лишил заявителя от правото по съществения, релевантен за спорното право въпрос да се произнесе помощният административен орган по чл. 4, чието решение би обвързало административния роган и пред когото заявителят има право да представи специални доказателствени средства, допустими по силата на специалната норма на чл. 4, ал. 5 - писмени декларации. В рамките на съдебното производство, съдът, извършващ контрол за законосъобразност на заповедта на областния управител е намерил жалбата за неоснователна, неподкрепена с доказателства, а оспорената заповед за законосъобразен индивидуален административен акт - постановен в съответствие с административнопроизводствените правила и материалния закон, възлагайки тежестта на доказване в съдебното производство на жалбоподателя. Решението е необосновано и като краен резултат е постановено в нарушение на материалния закон, досежно извода за липсата на законовите предпоставки за признаване правото на обезщетение. Съдът не е обсъдил и преценил обстоятелството, че в преписката липсва решение на комисията по чл. 4 от закона, което би било задължително за административния орган, както и обстоятелството, че страната е била лишена от правото да представи писмени декларации, които сами по себе си като доказателствени средства пред съда са недопустими, но като допустими по чл. 4, ал. 5 от ЗПГРРЛ и събрани редовно в производството пред административния орган, по силата на чл. 171, ал. 1 от АПК биха имали сила и пред съда, а от тук биха имали значение за крайния извод относно наличието на субективното право на обезщетение. Приемайки заповедта за законосъобразна, Административният съд - Пловдив е постановил решението си в нарушение на закона. Решението на първоинстанционния съд следва да се отмени, а спора за законосъобразността на заповедта на областния управител на област Пловдив по чл. 5, ал. 2 от ЗПГРРЛ следва да се реши по същество. По изложените по-горе съображения, същата като постановена при съществено нарушение на административно производствените правила следва да се отмени, а преписката да се върне на органа за ново произнасяне, след постановяване на решение от комисията по чл. 4 от закона. Водим от изложеното, Върховен административен съд, трето отделение