Решение № 8736 от 2.07.2020 г. на ВАС по адм. д. № 10920/2019 г.

Решение № 8736 от 2.07.2020 г. на ВАС по адм. д. № 10920/2019 г., V о., докладчик съдията Донка Чакърова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на заместник изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" (ДФЗ) против решение № 941/9.07.2019 г., постановено по адм. д. № 566/2019 г. по описа на Административен съд-София-област (АССО). Касаторът обжалва съдебното решение като твърди, че е постановено в противоречие с материалния закон и е необосновано - касационни основания за отмяна по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Касационният жалбоподател иска да бъде отменено обжалваното съдебно решение. Подробни съображения в подкрепа на твърденията и искането са изложени в касационната жалба. Претендира заплащане на разноски. Прави възражение за прекомерност на евентуално претендираните от другата страна разноски. Ответникът Д. Ватахов оспорва касационната жалба по съображения в писмен отговор. Претендира разноски. Прокурорът от Върховна административна прокуратура заявява становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, пето отделение, намира, че касационната жалба като подадена от страна в производството, в срок и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: С обжалваното решение № 941/9.07.2019 г., постановено по адм. д. № 566/2019 г. по описа на АССО е отменено Уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схемите за преходна национална помощ и обвързано с производството подпомагане на животни по реда на Наредба № 3 от 17.02.2015 г. за условията и реда за прилагане схемите за директни плащания (Наредба № 3/2015 г.) изх. № 02-230-6500/541 от 14.02.2019 г. на Заместник изпълнителния директор на ДЗФЗ в частта, с която административният орган е приспаднал от оторизираната субсидия в резултат на санкции или недължимо оторизирани суми, или приспаднати суми от изискуеми задължения по други схеми и мерки, администрирани от ДФЗ, сумата 3467, 24 лв. и са присъдени разноски. Административният съд е приел, че уведомителното писмо, част от което се оспорва, е действителен административен акт, но при издаването му са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и нарушение на материалноправните разпоредби Така постановеното съдебно решение е валидно, допустимо и правилно. При напълно изяснена фактическа обстановка в съответствие със събраните по делото доказателства АССО е обосновал законосъобразни правни изводи. Производството пред административния съд е образувано по жалба от Д. Ватахов против уведомително писмо от 14.02.2109 г. на заместник изпълнителния директор на ДФЗ единствено в частта, с която е приспадната сумата 3467, 24 лв. от оторизираната сума за плащане в общ размер на 8467, 77 лв. по негово заявление за подпомагане по подпомагане по схемата за преходна национална помощ за овце-майки и/или кози-майки, обвързана с производството. В административния акт прихванатото вземане е описано само като произтичащо от санкции или недължимо оторизирани суми, за които има влязъл в сила АУПДВ, или приспаднати суми от изискуеми задължения по други схеми и мерки, администрирани от ДФЗ, без да е индивидуализирано конкретното основание за възникването му. С оглед становището на страните по спора АССО е приел за установено, че сумата 3467, 24 лв. представлява наложена санкция с уведомително писмо № 02- 230-6500/1395 от 3.02.2018 г. на изпълнителния директор на ДФЗ "Земеделие", което е оспорено по съдебен ред, който не е изчерпан. Няма твърдения в касационната жалба, че съдебното производство по адм. д. № 487/2018 г. по описа на АССО е приключило и оспореното уведомително писмо е придобило стабилитет. Според доводите на касационния жалбоподател правото на прихващане (удържи според използваната от процесуалния представител терминология) със санкции за бъдещи периоди не е в зависимост от "влизането в сила" на акта, с които санкцията е наложена. Едновременно с това се поддържа и преюдициалност на спора относно законосъобразността на уведомителното писмо от 3.02.2018 г. спрямо съдебното производство, по което е постановено обжалваното съдебно решение. От друга страна в касационната жалба не са наведени доводи за допуснати нарушения на съдопроизводствените правила, за да е допустимо настоящата инстанция да разглежда въпроса относно правилността на определението на АССО, с което е отказано спиране на адм. д. № 566/2019 г. до приключване на адм. д. № 487/2018 г. Съвсем от друга гледна точка касаторът поддържа становище, че санкциите за бъдещ период подлежат на изпълнение единствено и само чрез прихващане от бъдещи плащания към същия земеделски производител. Настоящият съдебен състав намира, че всички тези аргументи, подробно формулирани в касационната жалба не обуславят касационни основания за отмяна на обжалваното съдебно решение по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК – противоречие с материалния закон и необоснованост. Обосновано и законосъобразно АССО е приел, че в оспорения пред него административен акт липсва каквато и да е конкретика в посочените фактически основания: не е ясно налице ли е АУПДВ или изискуемо задължение по други схеми и мерки, администрирани от ДФЗ, кои са тези актове и придобили ли са стабилитет, напълно неясно е по какъв начин прихванатата сума е установена по основание и размер. Видно от съдържанието на акта, липсва каквато и да е конкретика, позволяваща на адресата на акта към момента на съобщаването му да се разбере причините, наложили прихващането на дължимите суми. В Таблица 2 от акта в колона "Прихваната сума" само е посочена сумата от 3467, 24 лева, но нито под таблицата, нито някъде другаде в акта има информация въз основа на коя правна норма е извършено прихващането и какво е нейното фактическо основание. За първи път в съдебното производство са представени доказателства за съществуването на предходен акт от 3.02.2018 г. за налагане на санкция за бъдещ период, която следва да бъде приспадната от бъдещите плащания, но никъде в уведомителното писмо не е направено позоваване или препращане към този предходен акт, за да може съдът да приеме, че е налице фактическо основание, оправдаващо вида и размер на прихващането, посочено в Таблица 2. Тези липси в оспорения пред АССО акт представляват неспазване на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК. Следователно напълно обосновано и законосъобразно решаващият съд е приел, че не са налице годни мотиви, които да са обект на ефективен съдебен контрол. Тези установявания съставляват основателно основание за оспорване на административния акт по смисъла на чл. 146, т. 2 от АПК и са обусловили неговата законосъобразна отмяна с обжалваното съдебно решение. Останалите мотиви на АССО за незаконосъобразност на извършеното прихващане със сумата 3467, 24 лв. са само в допълнение към този решаващ извод за наличие на основание за отмяна на оспорената част от уведомителното писмо, като те изцяло почиват върху възприемане на становището пред съда на заместник изпълнителния директор на ДФЗ относно произхода на прихваната сума. Мотивите на първата инстанция относно предпоставките за законосъобразно прихващане са в съответствие с непротиворечиво установената съдебна практика по тълкуване и прилагане на закона. Настоящият съдебен състав не намира основание да се отклони от тази практика. Цитираният в касационната жалба чл. 5 б от Регламент (ЕО) No 885/2006, приет с Регламент (ЕО) No 1034/2008 на Комисията от 21 октомври 2008 година за изменение на Регламент (ЕО) No 885/2006 относно реда и начина на приложение на Регламент (ЕО) No 1290/2005 на Съвета по отношение на акредитирането на агенциите платци и други стопански субекти, както и по отношение на уравняването на сметките на ЕФГЗ и ЕЗФРСР, определящ начина на възстановяване е категоричен, че без да се накърнява каквато и да е друга мярка по прилагане, предвидена в националните законодателства, държавите-членки уреждат всички неуредени задължения на бенефициера, установени в съответствие с националното законодателство, като ги прихващат от бъдещите плащания, които предстои да бъдат извършени от страна на разплащателната агенция, натоварена с възстановяването на дължимите суми. Изключение от това изискване не е възможно да се намери, както се твърди в касационната жалба, в чл. 58, пар. 3, изр. второ и трето от Регламент (ЕО) № 1122/2009 на Комисията от 30 ноември 2009 година за определяне на подробни правила за прилагане на Регламент (ЕО) № 73/2009 на Съвета относно кръстосано спазване, модулация и интегрираната система за администриране и контрол по схемите за директно подпомагане на земеделски производители, предвидени за посочения регламент, както и за прилагане на Регламент (ЕО) № 1234/2007 на Съвета относно кръстосано спазване по предвидената схема за подпомагане на лозаро-винарския сектор. Според тази норма съответната сума се прихваща в съответствие с член 5б от Регламент (ЕО) № 885/2006 на Комисията. Ако сумата не може да бъде изцяло прихваната в съответствие с посочения член в течение на три календарни години след календарната година на констатацията, оставащата неиздължена сума се анулира. Възможността да бъде анулирана част от неиздължената сума в определен период от време не съставлява аргумент в подкрепа на твърдението, че е допустимо да се извършва прихващане с неустановени в съответствие с националното законодателство задължения. С оглед аналогичното съдържание (само вместо прихващане се използва израз компенсиране) на чл. 16, пар. 6 от Регламент (ЕО) № 1975/2006 на Комисията от 7 декември 2006 година за определяне на подробни правила за прилагане на Регламент (ЕО) № 1698/2005 на Съвета по отношение на прилагането на процедури за контрол, както и кръстосано спазване по отношение на мерките за подпомагане на развитието на селските райони, не се налага и различен извод от вече направения, че за да е законосъобразно прихващането е необходимо установяване според националното законодателство на задължението, респективно вземането да е безспорно, ликвидно и изискуемо. Това общо правило, установено в националното ни законодателство е относимо и към спорните правоотношения доколкото прихващането е извършено с индивидуален административен акт и няма данни прихваната сума да произтича от данъчен акт, за да бъдат обсъждани специални норми от областта на данъчното законодателство. По изложените съображения и като съобрази чл. 220 от АПК настоящият съдебен състав намира, че касационната жалба е неоснователна и наведените в доводи не обуславят наличие на касационни основания за отмяна на съдебното решение. При извършената на основание чл. 218, ал. 2 от АПК служебна проверка относно за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон настоящата инстанция намира, че обжалваното съдебно решение е валидно, допустимо, обосновано и постановено в съответствие с материалния закон. По водене на делото пред настоящата инстанция Д. Ватахов е направил разноски в размер на 750 лв., които с оглед изхода на спора и направеното искане, следва да му бъдат възстановени от бюджета на ДФ "Земеделие" в размер на 500 лв. с оглед основателността на възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение по реда на чл. 78, ал. 5 ГПК. Съдът намира, че претендираното адвокатско възнаграждение в размер на 750 лв. по договор за правна защита и съдействие от 16.08.2019 г. е прекомерно с оглед фактическата и правна сложност и следва да бъде намалено на 500 лв. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, пето отделение