Решение № 4972 от 9.04.2013 г. на ВАС по адм. д. № 1564/2013 г.

Решение № 4972 от 9.04.2013 г. на ВАС по адм. д. № 1564/2013 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Севдалина Червенкова Производството е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на Чавдар Димитров Градинарски, от гр. София, против Решение № 14470/19.11.2012 г., постановено по адм. д. № 6965/2011 г. по описа на Върховния административен съд, Пето отделение. С доводи за неправилност и незаконосъобразност се иска неговата отмяна. Писмени възражения по касационната жалба са депозирани в законовия срок. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата и оставяне на решението в сила. Върховният административен съд, Втора колегия, в настоящия петчленен състав, намира жалбата за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна. Разгледана по същество, е неоснователна по следните съображения. Първоинстанционният съд е бил сезиран с жалба от Чавдар Димитров Градинарски против Заповед № ЧР-95-00-235 от 4.05.2011 г. на министъра на външните работи, с която за извършени дисциплинарни нарушения по чл. 89, ал. 2, т. 1 и т. 5 ЗДСл му е наложено дисциплинарно наказание "уволнение" и Заповед № Т-472 от 4.05.2011 г. на министъра на външните работи, с която е прекратено служебното му правоотношение за длъжността "първи секретар в задгранично представителство". Съдът е отхвърлил така подадената жалба. Решението е валидно, правилно и законосъобразно. За да постанови акта си, решаващият съд след цялостна и задълбочена преценка на доказателствата по делото и вземайки предвид доводите и възраженията на страните, както и релевантните за съда факти и обстоятелства, е достигнал до верни правни изводи. Обосновано е прието, че същественият въпрос, по който страните спорят, е дали на жалбоподателя е било разрешено пътуването на 17.03.2011 г. до Република България. Първоинстанционният съд правилно, в съответствие с представената по делото кореспонденция между посолството на Република България в Токио и централното управление на МВнР, е приел, че е направено надлежно съгласуване на решението кои служители да продължават да изпълняват служебните си задължения в дипломатическото представителство в Япония, като ясно и категорично е разпоредено жалбоподателят да остане да изпълнява консулските си функции. Съдът е възприел за безспорно установено по делото надлежното уведомяване на жалбоподателя за разпореждането за оставането му на работа. Въпреки това обаче, жалбоподателят е изразил волята си да напусне посолството, без да получи надлежно разрешение за евакуация, нито от посланика ни в Токио, нито от министъра на външните работи, който е компетентният орган съгласно правната уредба в Закона за дипломатическата служба да разрешава всички релевантни за служебното положение на командированите на задграничен мандат лица действия (командироване, преместване, прекратяване на командировката). С оглед вида и характера задълженията на длъжността на жалбоподателя и с оглед възникналите извънредни обстоятелства, правилно съдът е приел, че напускайки работното си място, жалбоподателят е извършил нарушение на чл. 28, ал. 1 от Закона за държавния служител, както и на чл. 17, ал. 1 от Кодекса за поведение на служителите в държавната администрация. Поведението на Градинарски правилно е квалифицирано от съда като действие, уронващо престижа на Република България в чужбина, което представлява нарушение и на чл. 58, т. 2 от Закона за дипломатическата служба. Правилен е решаващият извод на съда, че с действията си за посочения в заповедта период жалбоподателят е извършил нарушение по чл. 89, ал. 1, т. 1 и т. 2 ЗДСл, като не е изпълнил служебните си задължения и правилата на Кодекса за поведение на служителите в държавната администрация. Неоснователно е оплакването на касатора за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Съдът законосъобразно и обосновано е преценил събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност. Обсъдени са обективно и изчерпателно доводите на страните. По делото са събрани достатъчно и годни доказателства, установяващи релевантните за спора факти, въз основа на които съдът да се произнесе по съществото на спора с краен съдебен акт. Неоснователен е доводът на касатора за необсъждане на представения от него приемо-предавателен протокол, с който Градинарски е предал работата си на Антоанета Григорова. Съдът е обсъдил обстоятелството, че настояването на жалбоподателя за незабавна евакуация е наложило възлагане консулски функции на Антоанета Григорова - аташе в посолството, на която Градинарски е предал работата. Това обаче, не променя извода, че жалбоподателят е напуснал работното си място по свое усмотрение, без да му е разрешено ползване на отпуск, без да е бил краткосрочно командирован и да му е разрешено служебно пътуване до България на 17.03.2011 г. Неотносимо към предмета на спора е твърдението на жалбоподателя относно неговото окончателно прибиране от мястото на командировката му и евентуалното му явяване в централното управление на МВнР, тъй като мястото на работата му и задълженията, които е следвало да изпълнява, са определени в Заповед за командироване № К-3572/24.07.2009 г. на министъра на външните работи. Не са налице отменителните основания на чл. 209 АПК, решението като правилно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила, а касационната жалба - без уважение. Воден от изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, Втора колегия, в настоящия петчленен състав,