Решение № 3955 от 27.03.2018 г. на ВАС по адм. д. № 8972/2017 г.

ВАСI отделение27.03.2018 г.докладчик т Маруся Димитрова

Диспозитив

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 1120/23.06.2017 г. по адм. д. № 1016/2016 г. на Пловдивския административен съд. ОСЪЖДА Б. Д. Т. да заплати на НАП-ЦУ-Дирекция "ОДОП"-П. 1806,94 лв юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция. Решението не подлежи на обжалване.

Мотиви

Решение № 3955 от 27.03.2018 г. на ВАС по адм. д. № 8972/2017 г., I о., докладчик председателят Маруся Димитрова Производство по чл. 160, ал. 6 от ДОПК и чл. 208 и сл. от АПК. К. Б. Д. Тенчев моли да бъде отменено решение № 1120/23.06.2017 г. по адм. д. № 1016/2016 г. на Пловдивския административен съд, с което е отхвърлена жалбата против РА № Р-16002615003653-091-001/12.01.2016 г. и РА за поправка № П-16002616014506-003-001/20.01.2016 г. на ТД на НАП-П. като неправилно. Поддържа, че са допуснати касационни основания необоснованост, нарушения на материалния и процесуалния закон. Подробни съображения излага в жалбата си. Моли РА и РА за поправка да бъдат отменени или делото да бъде върнато на същия съд за ново разглеждане от друг състав като му бъдат присъдени разноски. Ответникът по касационната жалба Директора на Дирекция "ОДОП"-П. по съображения в писмена защита моли решенето като правилно да бъде оставено в сила, като му бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение 1966 лв. Ако се претендира адвокатско възнаграждение над минималния размер поддържа, че е прекомерно. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, I отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и изложените в нея отменителни основания по чл. 218 от АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е допустима и подадена в срок, а разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение административният съд е отхвърлил жалбата против РА № Р-16002615003653-091-001/12.01.2016 г. и РА за поправка № П-16002616014506-003-001/20.01.2016 г. на ТД на НАП-П., с който за периода м. 1 - 12.2014 г. и м. 1 - 4.2015 г. не е признато право на приспадане на данъчен кредит общо 37 694,67 лв и са начислени лихви общо 4870,06 лв по фактури на "Вайтех стил"ЕООД и "Капи и Алекс"ЕООД на основание чл. 68, ал. 1, т. 1, чл. 69, ал. 1, т. 1, чл. 6 и чл. 70, ал. 5 от ЗДДС, тъй като фактурираните доставки на фуражни смески и фуражна смес не са осъществени. Съдът е обсъдил подробно събраните доказателства и е възприел фактическа обстановка, съобразена с тях. От правилно установените факти съдът е направил обоснован извод за законосъобразно определяне в РА на данъчните задължения по ЗДДС за ревизирания период. Съдът е обсъдил доводите на жалбоподателя и е достигнал до обосновани изводи за тяхната неоснователност, които се споделят напълно от настоящата инстанция и не следва да бъдат повтаряни. Правилен е изводът на съда, че за да възникне правото на приспадане на данъчен кредит следва да е осъществена облагаема доставка. Законосъобразен е изводът на съда, че за доставките на значително количество фуражни смески следваше да са представени доказателства за приемо-предаване на същите на ревизираното лице. В писмените обяснения на ревизираното лице по време на ревизията е посочено, че не са съставяни приемо-предавателни протоколи за предаване на фуражните смески. С жалбата по административен ред са представени приемо-предавателни разписки за предаване на фуражните смески, които предвид обясненията на ревизираното лице са съставени за нуждите на процеса. Правилен е изводът на съда, че счетоводното отразяване на фактурите от ревизираното лице не е достатъчно, за да се приеме, че доставките по фактурите са осъществени. Доводът на касатора, че животните са изхранени, от което следва, че фуражните смески са получени е недоказан, след като не са събрани доказателства, че фуражните смески по спорните фактури са единственият фураж, предоставян на отглежданите от ревизираното лице животни. Правилен е изводът на съда, че не е доказано приемо-предаване на фактурираните смески от доставчиците на ревизираното лице. Съдът е обсъдил доказателствената стойност на представените товарителници с посочени автомобили, принадлежащи на трети лица и без доказателства за договорни отношения между тях и доставчиците по извършване на транспорта и обосновано е приел, че осъществяване на транспорт на фуражните смески не е доказан. Разпитаният свидетел Помаков - управител на единия доставчик и пълномощник на другия е заинтересуван и правилно съдът не е кредитирал неговите показания. Представените товарителници не са подписани за получател, някои от тях нямат и подписи на превозвач, поради което не удостоверяват транспортиране и предаване на фактурираните смески на ревизираното лице от издателите на фактурите. Решението е съобразено с относимата практика на СЕО и СЕС, която изисква, за да се признае правото на приспадане на данъчен кредит, получателят да разполага с фактура и да е осъществена доставката описана в нея. В този смисъл е решението по дело С-152/02 на СЕО и редица други. Решението като правилно следва да бъде оставено в сила. Ответникът има право на юрисконсултско възнаграждение 1806,94 лв за касационната инстанция. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, I отделение,

Цитирани разпоредби

1