Решение № 2199 от 11.02.2020 г. на ВАС по адм. д. № 8846/2019 г.

Решение № 2199 от 11.02.2020 г. на ВАС по адм. д. № 8846/2019 г., VIII о., докладчик председателят Маруся Димитрова Производство по чл. 160, ал. 6 от ДОПК и чл. 208 и сл. от АПК. Касаторът Директора на Дирекция "ОДОП"- Велико Търново моли да бъде отменено решение № 201/17.04.2019 г. по адм. д. № 179/2018 г. на АС – Велико Търново в частта, с която е отменен РА № Р-04000716008952 – 091 – 001/9.11.2017 г. на ТД на НАП – Велико Търново и в частта на разноските, като неправилно. Поддържа, че са допуснати касационни основания необоснованост, нарушения на материалния и процесуалния закон. Подробни съображения излага в жалбата си. Моли жалбата против РА да бъде отхвърлена в тази част, като му бъдат присъдени разноски. По съображения в писмен отговор моли жалбата на другата страна да бъде отхвърлена. Втора касационна жалба е подадена от Е. Пенков против решението в частта, с която е отхвърлена жалбата против РА. Поддържа, че решението е неправилно в тази част поради необоснованост, допуснати нарушения на материалния и процесуалния закон. Подробни съображения излага в жалбата. Моли РА в тази част да бъде отменен и да му бъдат присъдени разноски. По съображения в писмен отговор моли жалбата на другата страна да бъде отхвърлена. Възразява за прекомерност на претендираното юрисконсултско възнаграждение от другата страна. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на първата касационна жалба и за неоснователност на втората касационна жалба. Върховният административен съд, VIIІ отделение, като прецени допустимостта на касационните жалби и изложените в тях отменителни основания по чл. 218 от АПК, приема за установено следното: Касационните жалби са допустими и подадени в срок. С обжалваното решение административният съд е отменил РА № Р-04000716008952–091–001/9.11.2017 г. на ТД на НАП – Велико Търново, в частта, с която за 2013 г.: е определен за довнасяне данък по чл. 48, ал. 1 от ЗДДФЛ 4205 лв. с 1057, 34 лв лихви; вноски за ДОО 2726, 13 лв с 977, 22 лв лихви; вноски за ДЗПО – УПФ 1064, 90 лв с 381, 73 лв лихви и вноски за ЗО 1703, 83 лв с 610, 76 лв лихви и е отхвърлил жалбата срещу РА в частта, с която са определени: за довнасяне данък по чл. 48, ал. 1 от ЗДДФЛ за 2014 г. 3152 лв с 809, 60 лв лихви; данък по чл. 48, ал. 1 от ЗДДФЛ за 2015 г. 10 866 лв с 1684, 57 лв лихви; за 2014 г. за довнасяне вноски за ДОО 2913, 60 лв със 768, 36 лв лихви; за 2015 г. за довнасяне вноски за ДОО 3792, 64 лв с 587, 98 лв лихви; за 2014 г. за довнасяне вноски за ДЗПО – УПФ 1138, 13 лв с 292, ЗЗ лв лихви; за 2015 г. за довнасяне вноски за ДЗПО – УПФ 1163, 39 лв със 180, 36 лв лихви; за 2014 г. за довнасяне вноски за ЗО 1821 лв с 467, 73 лв лихви; за 2015 г. за довнасяне вноски за ЗО 1861, 42 лв с 288, 58 лв лихви и са определени лихви за несвоевременно внесени вноски за ДОО, ДЗПО – УПФ и ЗО за 2013, 2014 и 2015 г. в общ размер от 130, 51 лв след проведена по чл. 122 и сл. от ДОПК ревизия, поради наличие на обстоятелства по чл. 122, ал. 1, т. 2 и 7 от ДОПК. С решение № 202/10.06.2019 г. по същото дело е допусната поправка на очевидна фактическа грешка в решението. Съдът е обсъдил подробно събраните по делото доказателства и е възприел фактическа обстановка, съобразена с тях. От правилно установените факти съдът е направил обосновани изводи относно законосъобразното определяне на задълженията на ревизираното лице в РА без задълженията за 2013 г. Обсъдил е доводите на страните, които се повтарят в касационните жалби и е достигнал до извод за тяхната неоснователност, който се споделя от настоящата инстанция. За да отмени РА в частта, с която са определени задълженията за данък с лихви и за осигурителни и здравни вноски с лихви за 2013 г. съдът е обсъдил подробно доводите на ревизираното лице за налични в началото на 2013 г. 46 904, 76 лв, обосновано е приел, че не е доказано това твърдение и началното салдо следва да се приеме, както е определено в РА в размер 5000 лв, макар, че липсват доказателства за наличие на такава сума. В РА е прибавена към превишението на разходите над приходите за 2013 г. сумата от 54 123, 62 лв, тъй като ревизираното лице е посочило, че е разполагало с такива средства в края на 2013 г. Съдът обосновано е приел, че увеличение на данъчната основа само въз основа на декларираното от лицето салдо в края на годината, след като не е доказано и прието, декларираните средства в началото на годината, не следва да извършва без да са събрани доказателства лицето действително да е разполагало с такива средства в края на годината. Правилен е изводът на съда, че посочената за налична сума в края на 2013 г. е функция от претендираното начално салдо на парични средства от Пенков. Правилен е изводът на съда, че декларираните като налични парични средства в размер 54 123, 62 лв. към края на 2013 г. неправилно са включени в паричния поток на Пенков и неправилно са послужили за начално салдо на същия за 2014 г. При липса на спор между страните за останалите суми в паричния поток за 2013 г. при начално салдо от 5000 лв, 32, 56 лв в банка, приходи от 12 546, 74 лв и разходи за 12 327, 87 лв, правилен е изводът на за липса на превишение на разходи над приходи за 2013 г. и неправилно в РА е определено задължение за внасяне на данък с лихви за тази година. За 2014 г. остава начално салдо от 5251, 43 лв, а не приетата в РА сума от 54 123, 62 лв, за която липсват доказателства как е събрана и къде е съхранявана, както правилно е приел съдът. Касаторът твърди, че приходите от договорите за заем с различни физически лица са постъпвали в касата на "Експрес къмпани" ЕООД, което е взето предвид от органите на НАП в АПВ № П-04000715211778-004-001/18.12.2015 г. и АПВ № П-04000715156222-004-001/24.09.2015 г. Двата АПВ са приложени в съдебното производство и в двата е констатирано, че се твърди финансиране на дейността на проверяваното дружество "Експрес къмпани" ЕООД с договори за заеми от физически лица, приложени към проверката. В двата АПВ липсват каквито и да било констатации относно представените договори за заем с физически лица, поради което твърденията на ревизираното лице, че в двата АПВ договорите за заеми са приети за реално осъществени е неоснователно. Правилно е приел съдът, че двата АПВ, с които е признато възстановяване на ДДС на основание чл. 92, ал. 1, т. 4 от ЗДДС, след изтекли тримесечни процедури на приспадане на "Експрес къмпани" ЕООД, не представляват доказателство за твърдените от ревизираното лице – управител на "Експрес къмпани" ЕООД факти относно произхода на спорните по настоящото дело заеми от физически лица. Съдът правилно е обсъдил събраните по делото доказателства относно твърденията на ревизираното лице за получени заемни средства от 11 физически лица, приложените договори, разписки, показанията на разпитаните свидетели, заключението на графологическата експертиза и обосновано е приел, че 5 от договорите не са подписани от лицата, посочени в договорите като заемодатели, а за останалите лица – заемодатели не са събрани доказателства да са разполагали със суми в размера по договорите за заем, както и приемо-предаване на сумите. Предвид реалния характер на договора за заем изводът на съда за недоказано предоставяне на договорените суми в заем на ревизираното лице е обоснован и правилен. В преписката са приложени приходни касови ордери, в част от които е посочено, че са внесени от управителя в касата на дружеството и са взети в заем от лицата, за които се твърди, че са предоставили заемни средства на ревизираното лице. Представените приходни касови ордери правилно са преценени от съда като частни документи, които не могат да установят предаване на заемни суми от лица, които не са разполагали с тях. Правилен е изводът на съда, че в изчисленията на паричния поток за 2014 г. не следва да участва сумата от 34 854,58 лв, посочена от ревизираното лице като налична в края на периода поради липса на доказателства за набирането и съхраняването й. Необоснован е изводът на съда, че паричните средства на Пенков в банкова сметка в размер 6743,23 лв. следва да се включат в паричния поток на ревизираното лице за 2014 г. В графата налични средства в края на периода сумата в РА е включена като налична, като заедно с декларираната сума от 34 854,58 лв са определени парични средства в края на периода от 41 597, 81 лв. Последната сума в РА неправилно е прибавена към разходите на лицето от 66 897,34 лв, полученият сбор е намален с разполагаемите средства от 54 123, 64 лв, включващи декларираните 54 123, 62 лв и 0, 02 лв в банкова сметка и приходите от 15 500 лв и е определена данъчна основа за облагане в размер 38 871, 51 лв. Неправилно в РА в паричния поток са включвани парични средства в банка, които следва да участват в изчисленията в размера, в която с тях са платени сметки на лицето или са изтеглени в брой, в който случай имат значение за приходите и разходите на лицето. В случая приходите за 2014 г. са 15 500 лв и 7000 лв, получен заем от Б. Пенкова, разходите правилно са определени от съда в размер 66 897, 34 лв, които формират превишение на разходи над приходи в размер 44 397, 34 лв, надвишаващо определената данъчна основа в РА. Съдът обосновано е приел, че за 2014 г. са налице основанията по чл. 122, ал. 1, т. 2 от ДОПК и на основание чл. 160, ал. 5 от ДОПК не следва да влошава положението на обжалващия, а РА следва да бъде оставен в сила. За 2015 г. в РА неправилно са включени в паричния поток декларираните от Пенков разполагаеми средства в края на 2014 г. от 34 854, 58 лв и наличните 6743, 23 лв в банкова сметка и 565, 21 лв – декларирани като налични в края на годината и налични 18, 71 лв в банкова сметка. Съдът погрешно е приел, че в паричния поток следва да участват 6743,23 лв – налични в банкова сметка в началото на периода, а следваше да включи само 6724, 52 лв, след като в края на периода по сметката са останали само 18, 71 лв. Правилно са приети признатите в РА заеми от 4 лица, правилно е коригирана сумата на върнатите суми на Б. Пенкова. В РА са определени приходи от 140 526, 89 лв и разходи за 298 344, 60 лв. Приходите са увеличени с разполагаемите суми посочени по-горе, разходите са увеличени с разполагаемите в края на периода по 565, 21 лв и налични в банка 18, 71 лв, като след сравнение на двата сбора е определена данъчна основа 116 803, 82 лв, която съдът обосновано е приел, че е определена неправилно. Приходите за 2015 г., увеличени с разходваните средства от банковата сметка са 147 251, 41 лв, разходите правилно са определени от съда в размер 290 844, 60 лв, които формират превишение на разходи над приходи от 143 593, 19 лв, за което обосновано съдът е приел, че на основание чл. 160, ал. 5 от ДОПК не следва да влошава положението на обжалващия. Решението е правилно и в частта за определените осигурителни вноски върху доходи презюмирани по чл. 123, ал. 1 от ДОПК. Решението като правилно следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на спора разноските следва да останат върху страните както са направени. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, VIIІ отделение,